Съкратеното съдебно следствие отпада в случаите на умишлени убийства
Подсъдими за умишлени убийства няма да имат опция с признание на обстоятелствата и събитията от обвинителния акт да се употребяват от понижаване на наказването с 1/3. Това гласоподаваха и одобриха през днешния ден на второ четене депутатите в правната комисия в Народното събрание с с 9 гласа " за ", трима " срещу " и трима " въздържал се ".
Промяната се вкарва в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и първичният вид бе по концепция на Българска социалистическа партия, " Обединени патриоти " и " Воля ". От днешното съвещание отсъстваха депутатите от Движение за права и свободи.
Той предвиждаше съкратеното правосъдно разследване да не може да се ползва в случаите освен на умишлени убийства, само че и съзнателно причиняване на тежка телесна щета. По предложение на ГЕРБ обаче редукция на наказването ще има и в случаите на причиняване на тежки телесни повреди. Още на следващия ден депутатите ще го разискват като първа точка на съвещанието си в пленарна зала.
На съвещанието в комисията през днешния ден бяха поканени министърът на правораздаването Данаил Кирилов и замесникът на основния прокурор Милена Шишкова.
Красимир Ципов от ГЕРБ уточни, че са поискали информация от прокуратурата за това какъв брой подсъдими за убийства и какъв брой за тежка телесна щета са се възползвали от сегашната опция, която дава законът – да признаят обстоятелства и условия и да получат понижаване на наказването с 1/3.
Данните демонстрират, че за последните 5 години от 567 наказани за двата типа закононарушения 156 са поискали кратко правосъдно разследване. От употребилите опцията в закона 156 души, единствено един е бил обвиняем за телесна щета. Най-често от понижаване на наказването с признание на обстоятелства и условия от обвинителния акт са се възползвали подсъдими за най-тежките закононарушения – квалифицирани убийства.
По думите на Шишкова обаче тази статистика не е задоволително точна, защото в нея не се включват други закононарушения като да вземем за пример обир, съпроводен с ликвидиране. Освен това тя изясни, че има две вероятни процедури за кратко правосъдно разследване и не е несъмнено дали съдът е почел настояването на подсъдимите във всички тези случаи.
" Тази цифра – 156 лица с влезнали в действие присъди в действителност отразява всички наказани по кратко правосъдно разследване, което обаче не е наложително да е обвърано с редукция на наказването. Най-голямата цифра на наказаните по реда на съкратеното правосъдно разследване са за умишлени убийства и квалифицирани убийства с наказване пожизнен затвор и с пожизнен затвор без право на подмяна ", разясни Шишкова.
Няколко пъти депутатите я питаха какво е мнението на прокуратурата по тези промени, а тя няколко пъти уточни, че няма съображение прокуратурата да отстъпва от първичното си мнение, както и че решението е на законодателя.
Данните от прокуратурата станаха мотив министърът на правораздаването Данаил Кирилов да прикани депутатите да не подценяват първичното решение, което той и ГЕРБ предложиха за съкратеното правосъдно разследване. По думите му, би трябвало с промени, само че този път в Наказателния кодекс, да се планува опция съдът да преценя дали да понижи наказването на подсъдимия и дали това да стане с 1/3 или с 1/5. Такъв законопроект бе импортиран от ГЕРБ, само че дебатът по него бе отсрочен и ще се възобнови след изборите, с цел да не бъде " претрупан с страсти и да не е се взема решението в предизборна конюнктура ", уточни Кирилов.
Дебатът за салдото сред правдивост и задоволително бързо правосъдие продължи с изявления на Явор Нотев от " Атака ", който уточни, че за обществото е недопустимо подсъдимите за най-тежки закононарушения да имат опция с признание на обстоятелствата да понижат наказването – а глобите са избрани в Наказателния кодекс.
Министър Кирилов уточни, че би трябвало да се балансира, а не да се вземат крайни решения поради съответни проблеми. Повод за почналия спор и импортираните планове за промени в законодателството бе последният случай с детето в с. Сотиря, който провокира недоволството както на обществото, по този начин и на представителите на политически партии. Близки на детето и родственици на жертви участваха на първото съвещание на комисията по правни въпроси и призоваваха за правдивост и отпадане на съкратеното правосъдно разследване.
Промяната се вкарва в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и първичният вид бе по концепция на Българска социалистическа партия, " Обединени патриоти " и " Воля ". От днешното съвещание отсъстваха депутатите от Движение за права и свободи.
Той предвиждаше съкратеното правосъдно разследване да не може да се ползва в случаите освен на умишлени убийства, само че и съзнателно причиняване на тежка телесна щета. По предложение на ГЕРБ обаче редукция на наказването ще има и в случаите на причиняване на тежки телесни повреди. Още на следващия ден депутатите ще го разискват като първа точка на съвещанието си в пленарна зала.
На съвещанието в комисията през днешния ден бяха поканени министърът на правораздаването Данаил Кирилов и замесникът на основния прокурор Милена Шишкова.
Красимир Ципов от ГЕРБ уточни, че са поискали информация от прокуратурата за това какъв брой подсъдими за убийства и какъв брой за тежка телесна щета са се възползвали от сегашната опция, която дава законът – да признаят обстоятелства и условия и да получат понижаване на наказването с 1/3.
Данните демонстрират, че за последните 5 години от 567 наказани за двата типа закононарушения 156 са поискали кратко правосъдно разследване. От употребилите опцията в закона 156 души, единствено един е бил обвиняем за телесна щета. Най-често от понижаване на наказването с признание на обстоятелства и условия от обвинителния акт са се възползвали подсъдими за най-тежките закононарушения – квалифицирани убийства.
По думите на Шишкова обаче тази статистика не е задоволително точна, защото в нея не се включват други закононарушения като да вземем за пример обир, съпроводен с ликвидиране. Освен това тя изясни, че има две вероятни процедури за кратко правосъдно разследване и не е несъмнено дали съдът е почел настояването на подсъдимите във всички тези случаи.
" Тази цифра – 156 лица с влезнали в действие присъди в действителност отразява всички наказани по кратко правосъдно разследване, което обаче не е наложително да е обвърано с редукция на наказването. Най-голямата цифра на наказаните по реда на съкратеното правосъдно разследване са за умишлени убийства и квалифицирани убийства с наказване пожизнен затвор и с пожизнен затвор без право на подмяна ", разясни Шишкова.
Няколко пъти депутатите я питаха какво е мнението на прокуратурата по тези промени, а тя няколко пъти уточни, че няма съображение прокуратурата да отстъпва от първичното си мнение, както и че решението е на законодателя.
Данните от прокуратурата станаха мотив министърът на правораздаването Данаил Кирилов да прикани депутатите да не подценяват първичното решение, което той и ГЕРБ предложиха за съкратеното правосъдно разследване. По думите му, би трябвало с промени, само че този път в Наказателния кодекс, да се планува опция съдът да преценя дали да понижи наказването на подсъдимия и дали това да стане с 1/3 или с 1/5. Такъв законопроект бе импортиран от ГЕРБ, само че дебатът по него бе отсрочен и ще се възобнови след изборите, с цел да не бъде " претрупан с страсти и да не е се взема решението в предизборна конюнктура ", уточни Кирилов.
Дебатът за салдото сред правдивост и задоволително бързо правосъдие продължи с изявления на Явор Нотев от " Атака ", който уточни, че за обществото е недопустимо подсъдимите за най-тежки закононарушения да имат опция с признание на обстоятелствата да понижат наказването – а глобите са избрани в Наказателния кодекс.
Министър Кирилов уточни, че би трябвало да се балансира, а не да се вземат крайни решения поради съответни проблеми. Повод за почналия спор и импортираните планове за промени в законодателството бе последният случай с детето в с. Сотиря, който провокира недоволството както на обществото, по този начин и на представителите на политически партии. Близки на детето и родственици на жертви участваха на първото съвещание на комисията по правни въпроси и призоваваха за правдивост и отпадане на съкратеното правосъдно разследване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ