Защо когато подпишете трудов договор на 1500 евро, реално получавате около 1160 евро – къде се губят парите
Подписвате трудов контракт за 1500 евро, а в сметката ви влизат към 1160–1170 евро. Защо се получава разликата? Знаете ли, че работодателят ви заплаща много повече от тези 1500, без вие въобще да го усещате?
Това е правилото на осигурителната система и щом разберете по какъв начин работи, спирате да гледате удръжките като отнети пари и стартирате да ги виждате като това, което са – вноски, които се връщат при болничен, майчинство, безработица и пенсия, написа pariteni.bg.
Цената на труда ви се състои от две части
Едната излиза от вашата брутна заплата — това са вашите персонални осигуровки и данъкът. Виждате ги във фиша, тъй като понижават сумата, която получавате. Другата се плаща отгоре, от джоба на работодателя — това са неговите осигурителни вноски за вас. Те не се вадят от контрактуваната заплата; те са спомагателен разход за компанията.
Затова, когато шеф споделя " този чиновник ми коства над 1800 евро ", а в контракта написа 1500, той не лъже. Просто гледа и втората колона — тази, която вие не виждате.
Кой какъв брой заплаща: водещите проценти
Осигуровките се разделят сред двете страни в почти съотношение 40% за служащия, 60% за работодателя. Ето по какъв начин почти се разпределят по фондове при общоприет трудов контракт, трета категория труд, за лице, родено след 1959 година — т.е. с вноска и към повсеместен пенсионен фонд: /виж галерията/
Здравната вноска е добра илюстрация на правилото. Тя е общо 8%, само че вие плащате само 3,2% от тях — останалите 4,8% ги внася работодателят, без да допира заплатата ви. Същата логичност важи и за пенсията, и за майчинството.
Сборът на персоналните ви вноски при общоприет трудов контракт нормално е към 14% за родените след 1959 година, само че точният % зависи от това дали лицето има повсеместен пенсионен фонд, от категорията труд и от съответния застрахователен режим. Работодателят прибавя още почти към една пета върху брутната заплата. Вноската за трудова акцидент и професионална болест е плаваща и зависи от риска в сектора — в строителството и минната промишленост е по-висока, в сравнение с в офис работа.
Един колорит, който мнозина пропущат: вноската за трудова акцидент и професионална болест се заплаща напълно от работодателя. Тя покрива компенсациите, в случай че пострадате при осъществяване на служебните отговорности — и нито един % от нея не излиза от вашия джоб.
Как се стига до нетото: редът на дейностите има значение
Тук е най-честата неточност в сметките на хората. Данъкът не се начислява върху цялата брутна заплата. Последователността е строга:
Тръгваме от брутната заплата по контракта.
Вадим само вашите персонални осигуровки.
Остатъкът е данъчната основа.
Едва върху нея се начислява 10% налог върху приходите.
Това, което остава, е нетото — сумата за приемане.
Тоест данъкът се пресмята върху по-малка сума, в сравнение с множеството хора допускат. И това още не е краят — нетото може в допълнение да се усили, в случай че ползвате данъчни облекчения за деца или за понижена продуктивност.
Пример с цифри за нагледност
Числата по-долу са илюстративни и закръглени — задачата им е да покажат механиката, не да дадат точна сметка до цент (точните проценти и прагове проверявайте в Национална агенция за приходите и НОИ). Да вземем брутна заплата от 1500 евро: /виж галерията/
А ето и колоната, която не виждате — какво заплаща работодателят над тези 1500: /виж галерията/
С други думи: вие получавате към 1160 евро, страната получава осигуровки и налог, а действителната ви цена за работодателя е към 1800. Разликата сред най-горната и най-долната цифра — близо 640 евро — е цялата осигурителна и данъчна тежест върху едно работно място.
Това е правилото на осигурителната система и щом разберете по какъв начин работи, спирате да гледате удръжките като отнети пари и стартирате да ги виждате като това, което са – вноски, които се връщат при болничен, майчинство, безработица и пенсия, написа pariteni.bg.
Цената на труда ви се състои от две части
Едната излиза от вашата брутна заплата — това са вашите персонални осигуровки и данъкът. Виждате ги във фиша, тъй като понижават сумата, която получавате. Другата се плаща отгоре, от джоба на работодателя — това са неговите осигурителни вноски за вас. Те не се вадят от контрактуваната заплата; те са спомагателен разход за компанията.
Затова, когато шеф споделя " този чиновник ми коства над 1800 евро ", а в контракта написа 1500, той не лъже. Просто гледа и втората колона — тази, която вие не виждате.
Кой какъв брой заплаща: водещите проценти
Осигуровките се разделят сред двете страни в почти съотношение 40% за служащия, 60% за работодателя. Ето по какъв начин почти се разпределят по фондове при общоприет трудов контракт, трета категория труд, за лице, родено след 1959 година — т.е. с вноска и към повсеместен пенсионен фонд: /виж галерията/
Здравната вноска е добра илюстрация на правилото. Тя е общо 8%, само че вие плащате само 3,2% от тях — останалите 4,8% ги внася работодателят, без да допира заплатата ви. Същата логичност важи и за пенсията, и за майчинството.
Сборът на персоналните ви вноски при общоприет трудов контракт нормално е към 14% за родените след 1959 година, само че точният % зависи от това дали лицето има повсеместен пенсионен фонд, от категорията труд и от съответния застрахователен режим. Работодателят прибавя още почти към една пета върху брутната заплата. Вноската за трудова акцидент и професионална болест е плаваща и зависи от риска в сектора — в строителството и минната промишленост е по-висока, в сравнение с в офис работа.
Един колорит, който мнозина пропущат: вноската за трудова акцидент и професионална болест се заплаща напълно от работодателя. Тя покрива компенсациите, в случай че пострадате при осъществяване на служебните отговорности — и нито един % от нея не излиза от вашия джоб.
Как се стига до нетото: редът на дейностите има значение
Тук е най-честата неточност в сметките на хората. Данъкът не се начислява върху цялата брутна заплата. Последователността е строга:
Тръгваме от брутната заплата по контракта.
Вадим само вашите персонални осигуровки.
Остатъкът е данъчната основа.
Едва върху нея се начислява 10% налог върху приходите.
Това, което остава, е нетото — сумата за приемане.
Тоест данъкът се пресмята върху по-малка сума, в сравнение с множеството хора допускат. И това още не е краят — нетото може в допълнение да се усили, в случай че ползвате данъчни облекчения за деца или за понижена продуктивност.
Пример с цифри за нагледност
Числата по-долу са илюстративни и закръглени — задачата им е да покажат механиката, не да дадат точна сметка до цент (точните проценти и прагове проверявайте в Национална агенция за приходите и НОИ). Да вземем брутна заплата от 1500 евро: /виж галерията/
А ето и колоната, която не виждате — какво заплаща работодателят над тези 1500: /виж галерията/
С други думи: вие получавате към 1160 евро, страната получава осигуровки и налог, а действителната ви цена за работодателя е към 1800. Разликата сред най-горната и най-долната цифра — близо 640 евро — е цялата осигурителна и данъчна тежест върху едно работно място.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ