Пактът Молотов-Рибентроп *
Подписаният на 23 август 1939 година в Москва контракт за ненападение сред нацистка Германия и руска Русия, включващ конфиденциален протокол за подялбата на Европа, не е „ инцидент” в историята. Нито пък е някакво внезапно събитие или просто тактическо оттегляне от страна на два тоталитарни режима, до тогава минаващи за гневни идейни съперници.
Напротив, тази стъпка наподобява напълно разумна. И логиката ѝ се корени в ненавистта, която и двете диктатури изпитват към западните демокрации и „ капиталистическия империализъм на плутокрациите” (ако заимстваме една обща формула от идеологическия им арсенал). И таман тази „ неинцидентност” на сближението сред Сталин и Хитлер най-ясно личи в метода, по който те се разпореждат с източноевропейските страни.
Германия се готви за война, само че не е подготвена да се бори на два фронта, също така е мощно подвластна от руските доставки на зърнени храни, горива и първични материали. В името на това Хитлер е подготвен даже да не помни някои глави от „ Майн Кампф”, където обосновава нуждата от „ витално пространство” (Lebensraum) за Третия Райх и колонизирането на Украйна и Кавказ. След съглашенията в Мюнхен от 1938 година, подарили му на процедура Чехословакия, той е напълно наясно, че не може да реализира нов компромис на Запад. Там ще води война. Затова търси компромис на Изток. И намира небивало дружелюбен банкет в Москва, столица и на Третия Интернационал, където идеологията на болшевишкия режим е в интервал на сериозна разновидност.
Съветска Русия е може би най-добре осведомена с проектите на Третия Райх за война в Европа, защото е боен снабдител на Вермахта. В Москва от дълго време са прочели съответните глави от „ Моята борба” на Хитлер, ето за какво руският режим има максимален интерес от заличаването на политиката на „ групово сдържане” на Германия, тъй като това би я насочило на Изток. И Сталин прави всичко допустимо, с цел да форсира войната в Европа, насочвайки Хитлер таман на Запад. На второ място, съюзът сред Москва и Берлин отваря необятно вратата за руско навлизане в Източна Европа, от което Съветска Русия няма да пропусне да се възползва.
И Хитлер драговолно заплаща поисканата цена, тъй като тя му развързва ръцете. Със Съветска Русия е подписан нов „ Тилзитски мир”: дава ѝ се част от Финландия, трите балтийски страни, Бесарабия, както и немалка част от Полша.
Напротив, тази стъпка наподобява напълно разумна. И логиката ѝ се корени в ненавистта, която и двете диктатури изпитват към западните демокрации и „ капиталистическия империализъм на плутокрациите” (ако заимстваме една обща формула от идеологическия им арсенал). И таман тази „ неинцидентност” на сближението сред Сталин и Хитлер най-ясно личи в метода, по който те се разпореждат с източноевропейските страни.
Германия се готви за война, само че не е подготвена да се бори на два фронта, също така е мощно подвластна от руските доставки на зърнени храни, горива и първични материали. В името на това Хитлер е подготвен даже да не помни някои глави от „ Майн Кампф”, където обосновава нуждата от „ витално пространство” (Lebensraum) за Третия Райх и колонизирането на Украйна и Кавказ. След съглашенията в Мюнхен от 1938 година, подарили му на процедура Чехословакия, той е напълно наясно, че не може да реализира нов компромис на Запад. Там ще води война. Затова търси компромис на Изток. И намира небивало дружелюбен банкет в Москва, столица и на Третия Интернационал, където идеологията на болшевишкия режим е в интервал на сериозна разновидност.
Съветска Русия е може би най-добре осведомена с проектите на Третия Райх за война в Европа, защото е боен снабдител на Вермахта. В Москва от дълго време са прочели съответните глави от „ Моята борба” на Хитлер, ето за какво руският режим има максимален интерес от заличаването на политиката на „ групово сдържане” на Германия, тъй като това би я насочило на Изток. И Сталин прави всичко допустимо, с цел да форсира войната в Европа, насочвайки Хитлер таман на Запад. На второ място, съюзът сред Москва и Берлин отваря необятно вратата за руско навлизане в Източна Европа, от което Съветска Русия няма да пропусне да се възползва.
И Хитлер драговолно заплаща поисканата цена, тъй като тя му развързва ръцете. Със Съветска Русия е подписан нов „ Тилзитски мир”: дава ѝ се част от Финландия, трите балтийски страни, Бесарабия, както и немалка част от Полша.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ