ШИЗОФРЕНИК: Пироманът Ламбе искал БГ гражданство, отрязали го
Подпалвачът на културния център „ Иван Михайлов “ в Битоля Ламбе Алабаковски е кандидатствал за български паспорт преди 10 години, само че не е съумял да потвърди произхода си и е отсечен. За това разкриха представители на българите в Северна Македония, написа Телеграф.
По думите им няколко години по-късно отпътувал на гурбет в Съединени американски щати, където към този момент съумял да се снабди с американско поданство.
34-годишният Ламбе изкарал зад Океана 7 години дружно с жена си Магдалена. В Детройт се родили и двамата му синове - Майкъл и Деметриус. От профила му във Facebook е видно, че през годините се е считал за „ древен “ македонец “.
Впоследствие пък има уклон към югославския комунизъм и разгласява разнообразни лозунги от предишното. Музикалната му кариера също е променлива. Преди 17 години Алабаковски побеждава в музикалното шоу Star Search. Още с първия си шлагер „ Спаси ме “ Ламбе се изстрелва в звездния хоризонт и става всеобщ любим в Северна Македония.
Самият Ламбе е от ресенското село Любойно. Има брат, който е работил в разследващите служби. Родителите им са познати с комунистическите си убеждения. Скопие твърди, че дядо му в миналото е сътрудничил на югославските партизани на Тито и е бил погубен в селото.
Негови съселяни даже настояват, че Ламбе по тази причина отмъстил на българския клуб „ Иван Михайлов “, като хвърлил запалителна течност пред вратите на постройката в ранните часове на 4 юни. „ На Ламбе дядо му е погубен от българите в село Любойно с чук в главата. Оставили са го 3 дни по този начин, без да го погребат, с цел да го гледат селяните за наставление по какъв начин мравките му ядат мозъка “, пишат поданици на Битоля, които проведоха огромен митинг в негова поддръжка.
Каква е истината?
Иван Наумов, наименуван Алябака или Алябако, е български бунтовник, челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, герой за свободата на българите в Македония и Тракия.
В четата на Алябака е имало четници от цяла България - Пловдивско, Севлиевско, Зад планината, Станимашко, Старозагорско, Орханийско и Кюстендилско, които са пристигнали да се бият за свободата на Македония.
Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в оскъдно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деятел на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се среща с концепциите на ВМОРО и към 1900 година е притеглен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.
Стефан Аврамов разказва Иван Наумов по този начин:
„ Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, заради което получи прякора „ Алябакъ “. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, мъжество и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на приятели и съперници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ челник, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската агитация, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ “
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като въстаник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е учредителен челник в Крушевско. По време на Илинденското въстание управлява едно от отделенията, което взе участие в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал въстаник при Алябака в интервала 1903 – 1906.
Четата на Иван Наумов Алябака
След въстанието се отдръпва в България. В София, през 1904 година, дружно с Мамин Колю, след несполучлив атентат против турския консул, при който е ранен гавазинът му, са задържани за към шест месеца. С чета, на която е челник, влиза още веднъж в Македония. При настъпилите различия във ВМОРО Иван Алябака е измежду последователите на Борис Сарафов. Обикаля като челник Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, само че заради спор с велешкия челник Стефан Димитров му е подредено от организацията да не се връща там.
Освен с турските войски четата му се бори и против новопоявилата се сръбска въоръжена агитация. През декемрви 1904 година, дружно с войводата Боби Стойчев, са разрушени от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като най-после се разделят с съгласие. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, поради пропагандирания от него македонизъм.
През лятото на 1907 година, Алябака влиза в Македония като челник на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, множеството от които бойци от Българската войска, измежду които и Константин Кюркчиев. Тази чета взе участие в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, дружно с другите, пристигнали от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е определен за областен инспектор на четите, Алябака е погубен с двама собствен четници в село Белица. Според едната версия той става очевидец на отвличането от арнаути на една госпожица от село Белица.
Притичва се на помощ и от елементарна битка с разбойници, се завързва стълкновение с небрежно пристигналия турски войник, в което Алябака е погубен. Селяните от Белица го погребват в олтара на локалната черква. Според другата версия четниците са предадени от селския началник на ВМОРО.
По думите им няколко години по-късно отпътувал на гурбет в Съединени американски щати, където към този момент съумял да се снабди с американско поданство.
34-годишният Ламбе изкарал зад Океана 7 години дружно с жена си Магдалена. В Детройт се родили и двамата му синове - Майкъл и Деметриус. От профила му във Facebook е видно, че през годините се е считал за „ древен “ македонец “.
Впоследствие пък има уклон към югославския комунизъм и разгласява разнообразни лозунги от предишното. Музикалната му кариера също е променлива. Преди 17 години Алабаковски побеждава в музикалното шоу Star Search. Още с първия си шлагер „ Спаси ме “ Ламбе се изстрелва в звездния хоризонт и става всеобщ любим в Северна Македония.
Самият Ламбе е от ресенското село Любойно. Има брат, който е работил в разследващите служби. Родителите им са познати с комунистическите си убеждения. Скопие твърди, че дядо му в миналото е сътрудничил на югославските партизани на Тито и е бил погубен в селото.
Негови съселяни даже настояват, че Ламбе по тази причина отмъстил на българския клуб „ Иван Михайлов “, като хвърлил запалителна течност пред вратите на постройката в ранните часове на 4 юни. „ На Ламбе дядо му е погубен от българите в село Любойно с чук в главата. Оставили са го 3 дни по този начин, без да го погребат, с цел да го гледат селяните за наставление по какъв начин мравките му ядат мозъка “, пишат поданици на Битоля, които проведоха огромен митинг в негова поддръжка.
Каква е истината?
Иван Наумов, наименуван Алябака или Алябако, е български бунтовник, челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, герой за свободата на българите в Македония и Тракия.
В четата на Алябака е имало четници от цяла България - Пловдивско, Севлиевско, Зад планината, Станимашко, Старозагорско, Орханийско и Кюстендилско, които са пристигнали да се бият за свободата на Македония.
Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в оскъдно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деятел на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се среща с концепциите на ВМОРО и към 1900 година е притеглен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.
Стефан Аврамов разказва Иван Наумов по този начин:
„ Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, заради което получи прякора „ Алябакъ “. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, мъжество и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на приятели и съперници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ челник, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската агитация, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ “
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като въстаник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е учредителен челник в Крушевско. По време на Илинденското въстание управлява едно от отделенията, което взе участие в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал въстаник при Алябака в интервала 1903 – 1906.
Четата на Иван Наумов Алябака
След въстанието се отдръпва в България. В София, през 1904 година, дружно с Мамин Колю, след несполучлив атентат против турския консул, при който е ранен гавазинът му, са задържани за към шест месеца. С чета, на която е челник, влиза още веднъж в Македония. При настъпилите различия във ВМОРО Иван Алябака е измежду последователите на Борис Сарафов. Обикаля като челник Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, само че заради спор с велешкия челник Стефан Димитров му е подредено от организацията да не се връща там.
Освен с турските войски четата му се бори и против новопоявилата се сръбска въоръжена агитация. През декемрви 1904 година, дружно с войводата Боби Стойчев, са разрушени от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като най-после се разделят с съгласие. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, поради пропагандирания от него македонизъм.
През лятото на 1907 година, Алябака влиза в Македония като челник на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, множеството от които бойци от Българската войска, измежду които и Константин Кюркчиев. Тази чета взе участие в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, дружно с другите, пристигнали от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е определен за областен инспектор на четите, Алябака е погубен с двама собствен четници в село Белица. Според едната версия той става очевидец на отвличането от арнаути на една госпожица от село Белица.
Притичва се на помощ и от елементарна битка с разбойници, се завързва стълкновение с небрежно пристигналия турски войник, в което Алябака е погубен. Селяните от Белица го погребват в олтара на локалната черква. Според другата версия четниците са предадени от селския началник на ВМОРО.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ