Реализират ли се добре висшистите у нас?
Подобряване на реализацията на приключилите висши учебни заведения на пазара на труда, повишение на каузи на задграничните студенти и увеличение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения. Тези съществени трендове в тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България регистрира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той уточни, че данните в нея се употребяват за образуване на национални политики във висшето обучение. " През тези 13 години Рейтингът стана част от комплексната оценка на качеството на висшите учебни заведения, която е доста значима при тяхното финансиране. Това е сериозна крачка напред българското висше обучение да се прави оценка на база съответни данни и разбори, ориентирани към определяне на качеството “, сподели министър Цоков.
Министърът акцентира, че Рейтингът е доста значим за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, тъй като дава данни за другите позитивни страни на университетите. Също по този начин демонстрира и каква е значимостта на висшето обучение в България от позиция на пазара на труда. " Сериозно понижава броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в границите на специалности, които изискват висше обучение. Нараства и приходът на приключилите студенти, като за някои професионални посоки е сред 4000 и 6000 лева “, уточни проф. Цоков. " Това значи, че висшето обучение в България дава добавена стойност във връзка с професионалното развиване на българските студенти “, добави той.
Конкретните данни в Рейтинговата система демонстрират, че делът на записаните безработни, приключили през предходните 5 години висше обучение в страната, се задържа покрай миналогодишните малко над 2% при равнища от 3,5% през 2021 година Другите
индикатори за реализацията на приключилите на пазара на труда не престават да се усъвършенстват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната спада от 14% през 2023 година от близо 17% през предходната година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до над 2 200 лв. през 2023 година при 1 839 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки " Медицина “, " Фармация “, " Стоматология “, " Военно дело “ и " Математика “, а най висока измежду приключилите " Социални действия “ (3,4%).
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите " Информатика и компютърни науки “ и " Военно дело “ (над 4 000 лева.), следвани от тези, които са приключили " Металургия “, " Математика “, " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, " Комуникационна и компютърна техника “ и " Национална сигурност “ (между 3 000 и 4 000 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ – 6 469 лева (при 5 592 лева регистриран през предходната година), следвани от приключилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (при 4 333 лева през предходната година).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено равнище от 2013 година По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите първокурсници в направление " Информатика и компютърни науки “ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, признати в направленията " Обществени връзки и осведомителни науки “ на Американския университет и в " Медицина “ на Медицинския университет – София (5,72).
Трите професионални посоки с най-вече настоящи студенти през 2023 година са " Икономика “ с 24 906, " Педагогика “ (16 900) и " Медицина “ (12 660). Най-малко студенти
се образоват в направление " Теория на изкуствата “ - 48. Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е СУ " Св. Климент Охридски “ – 19 167, следвано от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти. В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до над 8% от настоящите студенти през 2023 година. Делът на задграничните студенти е максимален в направленията " Медицина “ (57% от настоящите студенти), " Стоматология “ (46%) и " Ветеринарна медицина “ (31%). В страната има 128 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2023 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти в страната.
Данните демонстрират продължаваща наклонност за повишение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения, регистрирани в световните библиографски бази данни. Броят на научните изявления на българските висши учебни заведения в библиографската база данни Web of Science през петгодишния интервал 2018-2022 година е над 24 000 и надвишава с към 3 500 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 20 500. Броят на изявленията в Scopus през интервала 2018-2022 година е малко над 27 000 и надвишава с над 6000 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 21 000.
Министърът акцентира, че Рейтингът е доста значим за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, тъй като дава данни за другите позитивни страни на университетите. Също по този начин демонстрира и каква е значимостта на висшето обучение в България от позиция на пазара на труда. " Сериозно понижава броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в границите на специалности, които изискват висше обучение. Нараства и приходът на приключилите студенти, като за някои професионални посоки е сред 4000 и 6000 лева “, уточни проф. Цоков. " Това значи, че висшето обучение в България дава добавена стойност във връзка с професионалното развиване на българските студенти “, добави той.
Конкретните данни в Рейтинговата система демонстрират, че делът на записаните безработни, приключили през предходните 5 години висше обучение в страната, се задържа покрай миналогодишните малко над 2% при равнища от 3,5% през 2021 година Другите
индикатори за реализацията на приключилите на пазара на труда не престават да се усъвършенстват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната спада от 14% през 2023 година от близо 17% през предходната година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до над 2 200 лв. през 2023 година при 1 839 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки " Медицина “, " Фармация “, " Стоматология “, " Военно дело “ и " Математика “, а най висока измежду приключилите " Социални действия “ (3,4%).
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите " Информатика и компютърни науки “ и " Военно дело “ (над 4 000 лева.), следвани от тези, които са приключили " Металургия “, " Математика “, " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, " Комуникационна и компютърна техника “ и " Национална сигурност “ (между 3 000 и 4 000 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ – 6 469 лева (при 5 592 лева регистриран през предходната година), следвани от приключилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (при 4 333 лева през предходната година).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено равнище от 2013 година По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите първокурсници в направление " Информатика и компютърни науки “ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, признати в направленията " Обществени връзки и осведомителни науки “ на Американския университет и в " Медицина “ на Медицинския университет – София (5,72).
Трите професионални посоки с най-вече настоящи студенти през 2023 година са " Икономика “ с 24 906, " Педагогика “ (16 900) и " Медицина “ (12 660). Най-малко студенти
се образоват в направление " Теория на изкуствата “ - 48. Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е СУ " Св. Климент Охридски “ – 19 167, следвано от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти. В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до над 8% от настоящите студенти през 2023 година. Делът на задграничните студенти е максимален в направленията " Медицина “ (57% от настоящите студенти), " Стоматология “ (46%) и " Ветеринарна медицина “ (31%). В страната има 128 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2023 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти в страната.
Данните демонстрират продължаваща наклонност за повишение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения, регистрирани в световните библиографски бази данни. Броят на научните изявления на българските висши учебни заведения в библиографската база данни Web of Science през петгодишния интервал 2018-2022 година е над 24 000 и надвишава с към 3 500 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 20 500. Броят на изявленията в Scopus през интервала 2018-2022 година е малко над 27 000 и надвишава с над 6000 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 21 000.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ