Подобно на Съветската армия, паметниците във Варна си отиват“ през

Подобно на Съветската войска, паметниците във Варна „ си отиват “ през нощта и по празници. Обикновено тогава администрацията не работи.

Случаите са няколко. Един от тях е с познатата като „ Картофената къща “ – по името на ресторанта, подслонен в мазата на дома от 1914 година на варненския търговец Димо Хаджидечев на бул. „ Княз Борис I ” 57.

Нейното срутване, като по учебник, стартира в петъчен следобяд, след края на работния ден, през октомври 2008

Само фотоси свидетелстват към този момент за паметника на културата, каменната ограда с орнаменти от ковано желязо и фонтана в двора.  Той е бил част от ансамблов комплекс сред тогавашните Търговска академия и Френския лицей „ Сент Андре “.

Върху излетия бетон повече от 10 години имаше частен паркинг.

Така беше и в един декемврийски уикенд на 2018 година, когато – въпреки и без да е формален монумент на културата – беше съборена друга, извънредно красива постройка. Тя имаше орнаменти, двор и кована ограда от началото на предишния век. Намираше се на бул. „ Сливница “ 50, наоколо до общината. В нея дълги години се обитаваха заведения, най-известното измежду които носеше гръмкото име „ Римски терми “.

И там частен паркинг върху трошляк и бетон размени паметта за един град, с отворен дух и просвета. Град, давал дом на представители на десетки етноси, дипломатически и консулски служби като за дребна страна. Имал е офиси на пасажерски и транспортни компании с линии до Пирея, Марсилия, Одеса, Саутхемптън… и даже Ню Йорк. А търговци със артикули са идвали от всевъзможни места от крайбрежията на Черно море, Средиземноморието и Ориента.

Починът с изчезващите монументи във Варна обаче надалеч не е нов

Така е било и през март 1962 година в нощта на 12 против 13 март, когато единствено за няколко часа е отстранен паметника на Сталин. На сутринта на мястото на гипса и арматурата към този момент били засадени цветя и райграс, а бетонът край тях усърдно измит и даже почистен.

Така беше и предишния петък през нощта – на 19 януари, когато тонове бетон се изляха в двора на къщата на пресечката на бул. „ Сливница “ и ул. „ Петко Каравелов “, до градинката „ Севастопол “. Тя е на различен бивш варненски търговец – Григор Пейчев. Той е просветен в Марсилия, с магазини за ориенталски артикули и почетен консул на Унгария след Първата Световна война.

Домът и цялото пространство на парцела е планиран от едно от огромните имена в българската архитектура – Стефан Венедикт Попов

Заради финансови проблеми, Пейчев продава къщата си – приключена през 1924 ч., на търговеца Мошом Кокашвели през 1929 година

След преврата на 9 септември новата власт национализира парцела с всичко в него и настанява там една от локалните структури на Българска комунистическа партия. След 1989 година в нея за малко се настанява първата централа на Съюз на демократичните сили.

Наследниците на Кокашвели съумяват да възвръщат собствеността си след близо 50 години и през 1994 година. Именно тази година се оказва основна в тази история. Къщата издигната за Григор Пейчев, е към този момент с нов притежател и преобразувана за потребностите на банка.

През 2019 година финансовата институция я продава на настоящия ѝ притежател, компания, обвързвана с една от огромните ресторантьорски вериги, която от няколко години употребява за ресторант прилежащия парцел. Той е прочут във Варна като къщата на Никола Провадалиев – тъст на Васил Радославов, а в следствие и като Шахдом.

Бетонът, излят в двора на бул. „ Сливница “ на 19 януари през нощта обаче се оказа… в нарушаване на нормите

Спешна инспекция на общинска полиция, изпратена от кмета Благомир Коцев в съботата след бетонирането, открила, че планът на притежателите, който е за преместваемо оборудване – зимна градина към ресторанта, би трябвало да е с трамбована пясъчна основа и клинкерни плочи.

Последвало наставление от отдел „ Строителен надзор “ към Дирекция „ Управление на сигурността и надзор на публичния ред “ във варненската община. То е издадено в понеделник – 23 януари, и е за разрушаването на бетона, който при премерване от инспекторите се оказал с дебелина 10 см.

В ранния следобяд, раздробяването на бетона с пневматичен къртач към този момент беше в ход.

„ Бетонът е в развой на ремонт “, написа кметът Благомир Коцев в профила си във Фейсбук.

Сюжетът с къщата монумент на културата, която действително е частна благосъстоятелност, датира от последните дни на 2023 година

В съботният 30 декември се оказа, че до момента в който със почналите подготвителни дейности по построяването на преместваемото оборудване – зимна градина със застроена повърхност от 441 кв.м, е отстранена кованата ограда, а стълбовете, на която тя се крепеше са срутени. Изсечени се оказаха и големите вечнозелени иглолистни дървета край основния вход на оградата, с които тя се свързваше от десетилетия.

Според Николай Савов, ръководител на Варненско историко-архитектурно сдружение „ Наследство “, оградата е изкована преди 100 години, през 1924 година.

Според мнение на специалисти на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) – представено от Радио Варна, а и в отговор на кмета Коцев – които се базират на няколко архивни фотоси от 30-те и 40-те години на предишния век, както и на плана от 1994 година за адаптиране на постройката към функционалностите на банка, е изработен план за преустрояване и на оградните зидове и достъпа до парцела, „ оградата е изгубила достоверния си тип “, а разрушаването ѝ е възможно.

Именно това написа и в съгласувателното мнение на Министерство на културата като част от документите по плана за преместваемото съоръжение- зимна градина, предшестваща откриването на стоителната площадка на 6 ноември – единствено ден след балотажа на последните локални избори, сменил кметската администрация във Варна.

Според този план – представен и от НИНКН, в двора на къщата е планувано озеленяване с „ храстова растителност по целият периметър на зимната градина, както и по калканната стена на оградния дувар към двора на прилежащия аграрен парцел “, т.е. там, където беше излят бетонът.

Строителното позволение – съгласно осведомителната табела, е с дата от март 2023 година. Самата планова документи е направена на база Виза за изследване и планиране от Главния проектант на Община Варна и е с дата 3 юни 2019 година

И до момента в който оградата към парцела се оказва неавтентична, никой в заформилата се социална полемика не разбра основанието, въз основа на което са отсечени иглолистните дървета край входа

Законът планува за отсичането на всяко дърво, даже и в частен парцел, да се подаде искане за позволение за отрязване в общината с указана потвърдена нужда – неприятно положение, остаряло, сухо, представляващо заплаха или други

За да се опази зеленината в градовете, изключение се прави за дърветата под специфична настойчивост или картотекираните в указател. Такива всекидневно са дърветата с историческо значение, скъпите типове и тези на възраст над 20 години.

Междувременно, общинската съветничка от ГЕРБ, Жечка Георгиева разгласява част от получения от нея отговор на питания по проблема. След обзор на документите, тя написа:

„ Преместваемият обект, нарушава съществуващото озеленяване, както и плановото след излята бетонова настилка. В плана е посочена клинкерна настилка върху трошляк и пясък, а не бетон. Няма показан ремонт на оградата. Няма и документ удостоверяващ типа и вида на оградата „ – съборена в празничният дълъг финален уикенд на предходната година. “

През 2008 година въпросът със сринатата Картофена къща стигна до съда

Делото мина през всички правосъдни инстанции, продължи 12 години, приключи с оправдаване на притежателите, сринали парцела след три поредни отхвърли от тогавашния институт по паметниците на културата (днес НИНКН) и сподели в обвинителния акт по какъв начин с осведомителен режим можеш да бутнеш нещо законно.

Последната за момента точка, и явно не последната, по проблема с оградата и двора на търговеца Григор Пейчев, слага за следващ път няколко въпросителни. Те към момента нямат трайно решение.

Като тези за оцеляването на паметниците на културата, когато обществено се приказва, че има мощен институционален напън над тях. За съдействието при опазването на ансамбловите архитектурни комплекси. За отговорността на институциите, когато вземат решения за средата въз основа на повече или по-малко лимитирана информация. За срещането на границите сред частния интерес и общата ни просвета. За грижата към паметта ни. За опазването на архитектурата на парче – илюстрация за съборената кована ограда на парцела, поради модифицираните зидове през 1994 година и чуденето:

„ Ако не е напълно достоверна, това трансформира ли характера ѝ? “

В противоположен случай се закотвяме в обстановката „ Какво беше, а какво стана! “

Или до въпроса, който реторично задава историкът Теодор Роков:

„ Трябва ли един ден да потвърждаваме и полезността и достоверността на камбанарията на Катедралата във Варна, откакто е строена десетилетия след самата черква? “

Въпрос, който умерено можем да съотнесем и към стотици, а може би и хиляди здания у нас. Паметници на културата и историята, реставрирани и с нови, неавтентични материали или дооправени строително в годините.

Източник: OffNews

Още вести четете в категорията България