Как акулите усещат кръвта под водата?
Подобно на нас, акулите имат две носни кухини в предната част на главата си – въпреки че пък за разлика от нас, тези ноздри не се употребяват за дишане. Вместо това те служат като отвори, през които морската вода влиза, носейки със себе си разтворени частици, които акулата да усети като аромат.
Вътре се намира конструкция, наречена обонятелна розетка, която се състои от гънки на кожата, покрити със сензорни кафези, наречени ламели, които изпращат сигнали до обонятелната луковица в мозъка на акулата. Тук сигналите се декодират и по този начин животното схваща на какво мирише във водата.
В този смисъл обонятелната система на акулите не се разграничава толкоз доста от нашата – просто носовете им откриват миризми във водата, а нашите – във въздуха.
Всички сме чували остарелия мит, че акулите могат да усетят една капка кръв от километър разстояние, само че не е нужно да си талант, с цел да си дадеш сметка, че това е извънредно малко евентуално. В края на краищата акулите не могат да усетят нищо, до момента в който не доближи до носа им, а на такова малко количество кръв в толкоз доста водата ще ѝ е нужно известно време, с цел да измине цялостен километър, изключително според от скоростта и посоката на течението.
Вярно е обаче, че акулите могат необикновено добре да наблюдават източника на миризмите, които попадат в носовете им. Това е по този начин, тъй като те усещат миризми „ стерео “ – т.е. са в положение да усещат дребни забавяния във времето, належащо на аромата да доближи до едната ноздра, спрямо другата. Именно това закъснение им демонстрира от коя посока идва миризмата, което им разрешава да открият нейния генезис бързо и тъкмо.
В последна сметка другите типове акули имат разнообразни равнища на сензитивност към миризми, като за някои от тях се твърди, че могат да открият капка кръв на милион елементи морска вода.
По-дългите носове на акулите чук може да вършат обонянието им по-остро от на другите акули. Въпреки това най-хубавата ни визия за относителната сензитивност на другите типове идва от публикация, оповестена през 2014 година, в която се съпоставя размерът на самата обонятелна луковица при 58 типа хрущялни риби.
Така като цяло се открива, че огромните бели, сивите и тигровите акули имат максимален обонятелен уред, което допуска, че са и най-хубавите в мирисането. За разлика от тях мадагаскарските острозъби, белооките рифови (Triaenodon obesus) и едрооките акули имат най-малките обонятелни луковици.
Едроока акула скитница
Според създателите на проучването по-големи обонятелни луковици нормално се следят при типове акули, които ловуват миризливи животни като тюлени и се хранят с даже по-миризливите трупове на китове. Затова те подозират, че типове като огромната бяла акула са развили остро подушване, с цел да откриват далечни аромати в океанските течения.
За благополучие обаче висшият див звяр употребява тази невероятна дарба най-много, с цел да надушва възмазна и костелива риба и не обича изключително миризмата на хора – което може да изясни за какво нападенията на акули против нас са толкоз редки.
