Тео Ушев: Не ми е жал за руснаците, за дисидентите. Те са живи. Украинските деца не са
Подобно доста хора по света си споделях - " Путин не е Русия ". Пусках си музиката на Гребеншчиков, ДДТ, Стравински, Рахманинов, четях си обичаните Сорокин и Ерофеев (и двамата). И си споделях - бе ще се осъзнаят бързо ;Няма по какъв начин, няма по какъв начин да си слушал тази музика, да си чел такива текстове и да искаш да убиваш, да разрушаваш...
Уви, лъгал съм се. Шевчук и Гребеншчиков все по този начин страдат и се извиняват. Приятелите ми, аниматори, 450 индивида, които подписаха писмото срещу войната, са уволнени от университетите, задържани, бягат от Русия. Мъчно ми е за тях, съчувствам им.
Но спрямо убитите дечица, избитите фамилии, разрушените ориси, хората, които в обезсърчение излизат да търсят парче самун отвън убежищата, и биват разстрелвани...
Не, към този момент не ми е жалост за руснаците, за дисидентите. Те са живи.
Украинските деца не са.
Признавам, не мога да претърпявам към този момент съветска тирада. Не мога да претърпявам приказки срещу войната. Най-големите сатрапи към този момент са представяни като миротворци...
" Миру-мир " звучи в ушите ми като " иди нах*й ".
Даряваме, грижим се, вършим плакати, концерти... Днес ще повикаме, ще попротестираме отново. Ще отнесем отново псувните на тези, снишените, с преклонената главица, " реалистите - националисти "...
А в това време едни хора, озверели от войната, изпратени да убиват на непозната територия от един плъх, изрод, морално джудже, ще разстрелят следващите деца, следващите майки, които се пробват да се спасят от бомбите, глада.
И не ми говорете за това, къде бяхме когато...Афганистан, Сирия, Либия, Йемен...
Бяхме на същото място, и правехме същото. Дарявахме, доброволствахме, правехме плакати, протестирахме...Това можем, това вършим. Ние сме едни привилегировани лигльовци, лицемери...
Едни и същи хора се вайкахме, че Европа би трябвало да одобри емигранти от Сирия, Афганистан, от Африка, хора, които бягаха от същия този сатрап и неговите марионетки (защото на всички места ставаше дума за поддържани от Русия диктатори, които тормозеха и избиваха личните си народи).
Много добре помня, по какъв начин сегашните Путинисти, които ненавиждат украинските бежанци през днешния ден, тогава говореха по какъв начин мюсюлманите-бежанци щели да изнасилват дамите ни, да крадат децата ни.
Наратива на циниците и нихилистите не се трансформира.
На тях постоянно някой различен им е отговорен.
Винаги някой различен им пречи.
Та - през днешния ден ще попротестираме отново.
Нихилистите са прави - защо са тези оръжия, бюджети за защита, в случай че Европа се опасява да спре един умопобъркан?
Ако за толкоз десетилетия руснаците не съумяха да прегърнат концепциите на Волтер, Юго, демокрацията, човеколюбието, защо са им били всички тези велики писатели, режисьори, музиканти?
Кой в Русия е чел " Война и мир " на Толстой, откакто неговите правнуци избиват деца, братя? За какво се напъваме да издаваме книги, да вършим филми, музика, откакто при започване на един век, в който щяхме да сътворяваме и да сме щастливи, тъкмо тук, в сърцето на цивилизацията, под Одата на насладата, заравяме в общи гробове деца, които още не са се научили да пишат.
За какво ни е този живот, в случай че не можем да спрем един-единствен умопобъркан и психясалите му сънародници?
Теодор Ушев, Фейсбук
Уви, лъгал съм се. Шевчук и Гребеншчиков все по този начин страдат и се извиняват. Приятелите ми, аниматори, 450 индивида, които подписаха писмото срещу войната, са уволнени от университетите, задържани, бягат от Русия. Мъчно ми е за тях, съчувствам им.
Но спрямо убитите дечица, избитите фамилии, разрушените ориси, хората, които в обезсърчение излизат да търсят парче самун отвън убежищата, и биват разстрелвани...
Не, към този момент не ми е жалост за руснаците, за дисидентите. Те са живи.
Украинските деца не са.
Признавам, не мога да претърпявам към този момент съветска тирада. Не мога да претърпявам приказки срещу войната. Най-големите сатрапи към този момент са представяни като миротворци...
" Миру-мир " звучи в ушите ми като " иди нах*й ".
Даряваме, грижим се, вършим плакати, концерти... Днес ще повикаме, ще попротестираме отново. Ще отнесем отново псувните на тези, снишените, с преклонената главица, " реалистите - националисти "...
А в това време едни хора, озверели от войната, изпратени да убиват на непозната територия от един плъх, изрод, морално джудже, ще разстрелят следващите деца, следващите майки, които се пробват да се спасят от бомбите, глада.
И не ми говорете за това, къде бяхме когато...Афганистан, Сирия, Либия, Йемен...
Бяхме на същото място, и правехме същото. Дарявахме, доброволствахме, правехме плакати, протестирахме...Това можем, това вършим. Ние сме едни привилегировани лигльовци, лицемери...
Едни и същи хора се вайкахме, че Европа би трябвало да одобри емигранти от Сирия, Афганистан, от Африка, хора, които бягаха от същия този сатрап и неговите марионетки (защото на всички места ставаше дума за поддържани от Русия диктатори, които тормозеха и избиваха личните си народи).
Много добре помня, по какъв начин сегашните Путинисти, които ненавиждат украинските бежанци през днешния ден, тогава говореха по какъв начин мюсюлманите-бежанци щели да изнасилват дамите ни, да крадат децата ни.
Наратива на циниците и нихилистите не се трансформира.
На тях постоянно някой различен им е отговорен.
Винаги някой различен им пречи.
Та - през днешния ден ще попротестираме отново.
Нихилистите са прави - защо са тези оръжия, бюджети за защита, в случай че Европа се опасява да спре един умопобъркан?
Ако за толкоз десетилетия руснаците не съумяха да прегърнат концепциите на Волтер, Юго, демокрацията, човеколюбието, защо са им били всички тези велики писатели, режисьори, музиканти?
Кой в Русия е чел " Война и мир " на Толстой, откакто неговите правнуци избиват деца, братя? За какво се напъваме да издаваме книги, да вършим филми, музика, откакто при започване на един век, в който щяхме да сътворяваме и да сме щастливи, тъкмо тук, в сърцето на цивилизацията, под Одата на насладата, заравяме в общи гробове деца, които още не са се научили да пишат.
За какво ни е този живот, в случай че не можем да спрем един-единствен умопобъркан и психясалите му сънародници?
Теодор Ушев, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ