Уроци от Македония: Всичко, случило се на македонска територия, е македонско
-->
Подобни патриотични спектакли не са резултат от художествена самоинициатива. Децата от учебно заведение „ Любен Лапе “ в Скопие също пресъздават т.нар „ Фаланга на Александър “, просто тъй като това е националната теория на Македония, залегнала и в образователните стратегии.
„ Той (Александър Македонски, бел. ред.) принадлежи на Македония. Вижте, всичко, което се е случило в историята на тази територия, македонската територия, принадлежи на нас – изяснява историкът проф. Тодор Чепреганов. – Без значение, дали това е било във времето на Античността, дали е било в Средновековието, дали е било турско, византийско, след войните – всичко това спада към македонската история “.
Днес Македония като че ли е напът да напише нова страница. И макар че до последно текстът му беше незнаен, бъдещият контракт за добросъседство с България беше посрещнат на нож край Вардар.
„ Реакцията не може да не бъде предстояща, тъй като (с този договор) не се признава македонското малцинство в България. Не се признава македонският език, не се признава македонската нация, македонската просвета... значи, нищо не се е трансформирало – споделя проф. Чепреганов. – България не признава, само че в България, в Пиринска Македония, съществува македонско малцинство! Което също по този начин върви на паметника на Гоце Делчев и поставя венец. Всички тези македонци, от Пиринска Македония, са страдали поради концепцията, че са македонци. Било им е неразрешено да се нарекат македонци. Щом се наричаш македонец, търпиш последствия. И това е реалност! В Пиринска Македония имате броене през ’50-те години, когато се заявяват огромен брой македонци “.
За това броене през 1946 година ви разказвахме и в „ bTV Документите “. Показахме и решенията, с които не различен, а Българската комунистическа партия се пробва принудително да сътвори македонско малцинство в Югозападна България.
Днес край Вардар хората нямат подозрения какви са.
„ Аз съм македонец. Имам македонско схващане. Всичко, което върша, го върша за Македония. В моята памет, груповата ми памет, няма нищо друго, също така македонско схващане “, заявява Чепреганов.
„ Много ни наранихте. Не признавате нито езика, не признавате нито… нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е задоволително “, декларира проф. Снежана Веновска – Антевска от Института за македонския език „ Кръсте Мисирков “.
Тя е един от най-значимите откриватели на македонския език в Скопие – съавтор е на актуалния правопис на македонския език, на тълковния и речника на македонските сказуеми, и на процедура – на множеството книги, от които се учат всички в Македония.
„ Целият XVIII век е изпълнен с създатели, които поредно пишат на македонски език, на македонски диалекти. И в XIX век имаме поредна поява на създатели, започвайки от Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Джино, братята Миладинови, с цел да стигнем до, да речем, Партений Зографски – една доста основна персона, с цел да стигнем до Кръсте Мисирков, който по някакъв метод ще го затвори XIX век и ще отвори една нова книга за македонските работи “, показва Веновска – Антевска.
У нас всички представени персони, без изключение, са считани за видни български духовници, неизменима част от българското езиково завещание.
Братя Миладинови, да вземем за пример, разгласяват през 1861 година в Загреб сборника си „ Български национални песни “. В Македония той е оповестен като единствено „ Зборникот “ или просто „ Зборник “.
„ В сборника на братя Миладинови някъде малко над 30 песни са български. И това може да се види съгласно езика. Другите песни са македонски “, твърди обаче Веновска – Антевска.
Каква ария ще запеят в Скопие след контракта, ще покаже бъдещето. За всички е ясно обаче, че е време напрежението да остане в историята.
„ Това не би трябвало да се придвижва на идващите генерации. Този товар един път вечно би трябвало да се махне “, показва Веновска – Антевска.
Договорът, въпреки и към момента неподписан, беше посрещнат на нож, без да се знае какво е неговото наличие, уточни Иван Георгиев в предаването „ 120 минути “ по bTV. Говориха се какви ли не неща, в това число, че България може да предяви даже териториални искания към Македония и прочие, добави той.
Реакцията не може да бъде непредвидена, в случай, че в последните над 10 години антибългаризмът беше трансфорат в главен дирек на външната и вътрешната политика, разяснява Георгиев.
От текста на контракта излиза наяве, че Македония се отхвърля от своите искания за македонско малцинство в България, което е една от точките, с която доста хора там не са съгласни. Формулировката „ общата ни история “ пък безспорно ще сътвори проблем, уточни той.
Проблемът, съгласно Георгиев, обаче е по-скоро в политическата настройка на посочването на външни врагове, употребена ловко от Никола Груевски в последните няколко изборни цикъла. Той се обявяваше за избавител на нацията освен във връзка с България, само че и във връзка с гърците, сърбите, Косово, Албания и прочие
Мисля, че хората значително схващат, че би трябвало да се постави завършек на тази интернационална изолираност на Македония. Защото по този начин пътят към Европейски Съюз, НАТО, към каквото и да е бизнес бъдеще, е неосъществим. Мисля, че значително младежите си дават сметка, че това повече не може да продължава и една огромна част от македонското общество е готово на някакъв тип стъпки в тази посока, даже да преглътне личното си его единствено и единствено Македония да получи някакво бъдеше в европейските институции, сподели Георгиев.
Вижте целия диалог във видеото: -->
Подобни патриотични спектакли не са резултат от художествена самоинициатива. Децата от учебно заведение „ Любен Лапе “ в Скопие също пресъздават т.нар „ Фаланга на Александър “, просто тъй като това е националната теория на Македония, залегнала и в образователните стратегии.
„ Той (Александър Македонски, бел. ред.) принадлежи на Македония. Вижте, всичко, което се е случило в историята на тази територия, македонската територия, принадлежи на нас – изяснява историкът проф. Тодор Чепреганов. – Без значение, дали това е било във времето на Античността, дали е било в Средновековието, дали е било турско, византийско, след войните – всичко това спада към македонската история “.
Днес Македония като че ли е напът да напише нова страница. И макар че до последно текстът му беше незнаен, бъдещият контракт за добросъседство с България беше посрещнат на нож край Вардар.
„ Реакцията не може да не бъде предстояща, тъй като (с този договор) не се признава македонското малцинство в България. Не се признава македонският език, не се признава македонската нация, македонската просвета... значи, нищо не се е трансформирало – споделя проф. Чепреганов. – България не признава, само че в България, в Пиринска Македония, съществува македонско малцинство! Което също по този начин върви на паметника на Гоце Делчев и поставя венец. Всички тези македонци, от Пиринска Македония, са страдали поради концепцията, че са македонци. Било им е неразрешено да се нарекат македонци. Щом се наричаш македонец, търпиш последствия. И това е реалност! В Пиринска Македония имате броене през ’50-те години, когато се заявяват огромен брой македонци “.
За това броене през 1946 година ви разказвахме и в „ bTV Документите “. Показахме и решенията, с които не различен, а Българската комунистическа партия се пробва принудително да сътвори македонско малцинство в Югозападна България.
Днес край Вардар хората нямат подозрения какви са.
„ Аз съм македонец. Имам македонско схващане. Всичко, което върша, го върша за Македония. В моята памет, груповата ми памет, няма нищо друго, също така македонско схващане “, заявява Чепреганов.
„ Много ни наранихте. Не признавате нито езика, не признавате нито… нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е задоволително “, декларира проф. Снежана Веновска – Антевска от Института за македонския език „ Кръсте Мисирков “.
Тя е един от най-значимите откриватели на македонския език в Скопие – съавтор е на актуалния правопис на македонския език, на тълковния и речника на македонските сказуеми, и на процедура – на множеството книги, от които се учат всички в Македония.
„ Целият XVIII век е изпълнен с създатели, които поредно пишат на македонски език, на македонски диалекти. И в XIX век имаме поредна поява на създатели, започвайки от Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Джино, братята Миладинови, с цел да стигнем до, да речем, Партений Зографски – една доста основна персона, с цел да стигнем до Кръсте Мисирков, който по някакъв метод ще го затвори XIX век и ще отвори една нова книга за македонските работи “, показва Веновска – Антевска.
У нас всички представени персони, без изключение, са считани за видни български духовници, неизменима част от българското езиково завещание.
Братя Миладинови, да вземем за пример, разгласяват през 1861 година в Загреб сборника си „ Български национални песни “. В Македония той е оповестен като единствено „ Зборникот “ или просто „ Зборник “.
„ В сборника на братя Миладинови някъде малко над 30 песни са български. И това може да се види съгласно езика. Другите песни са македонски “, твърди обаче Веновска – Антевска.
Каква ария ще запеят в Скопие след контракта, ще покаже бъдещето. За всички е ясно обаче, че е време напрежението да остане в историята.
„ Това не би трябвало да се придвижва на идващите генерации. Този товар един път вечно би трябвало да се махне “, показва Веновска – Антевска.
Договорът, въпреки и към момента неподписан, беше посрещнат на нож, без да се знае какво е неговото наличие, уточни Иван Георгиев в предаването „ 120 минути “ по bTV. Говориха се какви ли не неща, в това число, че България може да предяви даже териториални искания към Македония и прочие, добави той.
Реакцията не може да бъде непредвидена, в случай, че в последните над 10 години антибългаризмът беше трансфорат в главен дирек на външната и вътрешната политика, разяснява Георгиев.
От текста на контракта излиза наяве, че Македония се отхвърля от своите искания за македонско малцинство в България, което е една от точките, с която доста хора там не са съгласни. Формулировката „ общата ни история “ пък безспорно ще сътвори проблем, уточни той.
Проблемът, съгласно Георгиев, обаче е по-скоро в политическата настройка на посочването на външни врагове, употребена ловко от Никола Груевски в последните няколко изборни цикъла. Той се обявяваше за избавител на нацията освен във връзка с България, само че и във връзка с гърците, сърбите, Косово, Албания и прочие
Мисля, че хората значително схващат, че би трябвало да се постави завършек на тази интернационална изолираност на Македония. Защото по този начин пътят към Европейски Съюз, НАТО, към каквото и да е бизнес бъдеще, е неосъществим. Мисля, че значително младежите си дават сметка, че това повече не може да продължава и една огромна част от македонското общество е готово на някакъв тип стъпки в тази посока, даже да преглътне личното си его единствено и единствено Македония да получи някакво бъдеше в европейските институции, сподели Георгиев.
Вижте целия диалог във видеото: -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ