Подобна мозъчна активност би могла да подскаже, че в последните

Подобна мозъчна интензивност би могла да подскаже, че в последните мигове на индивида може да се случи последното "припомняне на живота " - написа екипът в своето изследване, оповестено във вторник в Frontiers in Aging Neuroscience.

Д-р Аджмал Земмар, съавтор на проучването, споделя, че екипът, който тогава се намира във Ванкувър, Канада, инцидентно е получил първия в историята запис на обречен на смърт мозък.

Той съобщи пред Би Би Си: "Всъщност това беше цялостна случайност, не сме възнамерявали да вършим този опит или да записваме тези сигнали. "

Така че ще можем ли да се върнем обратно във времето с обичани хора и други щастливи мемоари? Д-р Земмар сподели, че е невероятно да се каже.

"Ако би трябвало да се обърна към философската сфера, бих предположил, че в случай че мозъкът направи ретроспекция, евентуално ще желае да ви подсети за положителните, а не за неприятните неща ", споделя той.

"Но това, което е запаметяващо се, ще бъде друго за всеки човек. "

Д-р Земмар, понастоящем неврохирург в университета в Луисвил, споделя, че в 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да доставя мозъка с кръв, мозъчните му талази са следвали същите модели, както когато изпълняваме задания с висока степен на познавателна интензивност, като централизация, сънуване или извикване на мемоари.

То продължава 30 секунди откакто сърцето на пациента стопира да бие - моментът, в който пациентът нормално се афишира за мъртъв.

"Възможно е това да е финален спомен, който сме претърпели в живота си и който се възпроизвежда в мозъка ни в последните секунди преди гибелта. "

Проучването повдига и въпроси за това по кое време тъкмо свършва животът - когато сърцето спре да бие или мозъкът спре да действа.

Д-р Земмар и екипът му предизвестяват, че не могат да се вършат генерални изводи от изследване на един човек. Фактът, че пациентът е епилептик, с окървавен и издут мозък, в допълнение усложнява нещата.