В Казанлък днес провеждат референдум за паметника на Бузлуджа
" Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и употребява безплатно парцел - частна държавна благосъстоятелност „ Дом-паметник " на връх Бузлуджа за 10 години? " На този въпрос дават отговор на днешния локален референдум жителите на община Казанлък.
В момента някогашният Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП), прочут на мнозина като „ чинията “, е частна държавна благосъстоятелност и се ръководи от Областната администрация в Стара Загора.
През 2021 година той е разгласен от Министерството на културата за монумент на културата от национално значение, а при положение, че референдумът в Казанлък бъде сполучлив, Общината ще изиска от регионалния шеф неговото ръководство за монументът да бъде съхранен, обезопасен и отворен за визити и да се трансформира в печеливш туристически обект, предава Българска телеграфна агенция.
Идеята за референдума е на Консултативния съвет към кмета, а решението за организирането му беше съвсем единомислещо взето от Общинския съвет през от септември т.г. Местният парламент гласоподава 102 460 лв. от общинския бюджет за осъществяване на допитването, което ще се състои в 89 секционни изборни комисии.
По данни на Общинската изборна комисия право на глас имат 61 840 души, а с цел да бъде референдумът сполучлив, би трябвало до урните да отидат 40 на 100 от тях. На последните локални избори през 2023 година изборната интензивност в Казанлък на първи тур беше 34,78 на 100, а на парламентарните избори на 27 октомври т.г. до секциите отидоха 37 % от имащите право на глас.
Причината, налагаща референдумът да се състои в този момент е, че Община Казанлък има направен план за консервацията на паметника, който е част от Концепция за интегрирани териториални вложения на стратегия „ Региони в напредък “. През май т.г. концепцията беше оценена и класирана на второ място от общо 18 състезаващи се за финансиране концепции за Югоизточен район на обмисляне, а плануваното финансиране за дейностите по паметника „ Бузлуджа “ е в размер на 6,9 млн. лв.. По думите на кмета на общината Галина Стоянова тези средства са целеви и не могат да бъдат употребявани за друго. До края на януари 2025 година планът би трябвало да бъде импортиран за финансиране, само че наложително изискване за това е Общината да поеме ръководството на паметника. Партньор в идейния план за консолидация на монумента е фондация „ Проект Бузлуджа “, която работи за социализиране на „ чинията “ от 2015 година насам.
В момента достъпът до паметника на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа е неразрешен откакто през 2023 година Регионалната дирекция за народен строителен надзор го разгласи за рисков. Проектът на Община Казанлък планува да бъдат осъществени аварийно-ремонтни действия – ремонт на покрива, затваряне на прозорците от външния кръг, възобновяване на електрическата и ВиК инсталациите. Целта е паметникът да бъде консолидиран и отворен за визити, а след това да се продължи работата по превръщането му в печеливш туристически обект. По думите на кмета това няма да изисква средства от общинския бюджет, а администрацията изрично няма желание да възвърне идеологията на паметника. Възможният краен резултат е той да се трансформира в интернационален конгресен и концертен център, а от Общината са уверени, че той може да бъде сполучлив туристически обект поради своята архитектурна и културна стойност, защото даже в този си тип провокира огромен посетителски интерес.
Галина Стоянова разяснява, че законът ѝ дава право еднолично да изиска ръководството на паметника от регионалния шеф, само че изрази мнение, че това е решение, което би трябвало да бъде взето от жителите, тъй като „ Бузлуджа не е план за един кмет и за един мандат “. Срокът от 10 години пък е оптималният законов период, за който може администрацията да поеме ръководството от страната, след което той би могъл да бъде възобновен. Кметът акцентира, че силата на референдума е в това, че волята на хората ще задължи и идващите локални управляващи да продължат работата по паметника. По думите ѝ това няма да бъде лека задача, само че Община Казанлък има значителен опит в ръководството на културни обекти от национално значение, каквито са и тракийските гробници в района.
По време на информационната акция, която включваше поредност от срещи във всички обитаеми места в общината, кметът прикани казанлъчани да упражнят своето право на глас и да решат дали желаят да опишат на децата си по какъв начин са станали съучастници в разрухата му, или по какъв начин са го съхранили за поколенията.
През 1974 година архитектът на монумента „ Бузлуджа “ Георги Стоилов и инженерите стартират подготовката на строителната площадка, показват от фондация „ Проект Бузлуджа “. Планинският връх е свален с 9 метра, изкопани са 15 000 кубически метра канара за основата на паметника. В процеса са употребявани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло. Построяването на Дом-паметника е финансирано с обществени дарения, а по градежа са работили над шест хиляди души, в това число най-хубавите български архитекти, художници, скулптори и инженери. Проектът лишава повече от седем години.
Паметникът " Бузлуджа " се състои от сферично тяло и стълб, който съставлява байрак, декориран с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът показва съвсем 1000 кв. метра мозайки, представящи съществени български исторически епизоди и персони, свързани с перида на социализма.
По време на своето потребление от 1981 до 1989 година Дом-паметникът е посетен от над два милиона души. След политическите промени от 10 ноември 1989 година новото държавно управление няма интерес да резервира признака на комунистическата идеология и паметникът бива зарязан. През 1992 година е национализиран и от този момент е държавна благосъстоятелност. Около средата на 90-те години на предишния век паметникът става жертва на плячкосване и вандализъм. От 2015 година насам разнообразни действия за запазване и социализиране на паметника прави фондация „ Проект Бузлуджа “ с шеф арх. Дора Иванова, а в края на 2022 година вратите на монумента бяха отворени за пръв път от години за публицисти и посетители за представянето на резултатите от план „ Обезопасяване и обезпечаване на краткотраен посетителски достъп “, финансиран от Министерството на културата и осъществен от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с фондацията и с Община Казанлък.
Година по-рано паметникът получава от Министерството на културата статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност с категория „ национално значение “.
В момента някогашният Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП), прочут на мнозина като „ чинията “, е частна държавна благосъстоятелност и се ръководи от Областната администрация в Стара Загора.
През 2021 година той е разгласен от Министерството на културата за монумент на културата от национално значение, а при положение, че референдумът в Казанлък бъде сполучлив, Общината ще изиска от регионалния шеф неговото ръководство за монументът да бъде съхранен, обезопасен и отворен за визити и да се трансформира в печеливш туристически обект, предава Българска телеграфна агенция.
Идеята за референдума е на Консултативния съвет към кмета, а решението за организирането му беше съвсем единомислещо взето от Общинския съвет през от септември т.г. Местният парламент гласоподава 102 460 лв. от общинския бюджет за осъществяване на допитването, което ще се състои в 89 секционни изборни комисии.
По данни на Общинската изборна комисия право на глас имат 61 840 души, а с цел да бъде референдумът сполучлив, би трябвало до урните да отидат 40 на 100 от тях. На последните локални избори през 2023 година изборната интензивност в Казанлък на първи тур беше 34,78 на 100, а на парламентарните избори на 27 октомври т.г. до секциите отидоха 37 % от имащите право на глас.
Причината, налагаща референдумът да се състои в този момент е, че Община Казанлък има направен план за консервацията на паметника, който е част от Концепция за интегрирани териториални вложения на стратегия „ Региони в напредък “. През май т.г. концепцията беше оценена и класирана на второ място от общо 18 състезаващи се за финансиране концепции за Югоизточен район на обмисляне, а плануваното финансиране за дейностите по паметника „ Бузлуджа “ е в размер на 6,9 млн. лв.. По думите на кмета на общината Галина Стоянова тези средства са целеви и не могат да бъдат употребявани за друго. До края на януари 2025 година планът би трябвало да бъде импортиран за финансиране, само че наложително изискване за това е Общината да поеме ръководството на паметника. Партньор в идейния план за консолидация на монумента е фондация „ Проект Бузлуджа “, която работи за социализиране на „ чинията “ от 2015 година насам.
В момента достъпът до паметника на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа е неразрешен откакто през 2023 година Регионалната дирекция за народен строителен надзор го разгласи за рисков. Проектът на Община Казанлък планува да бъдат осъществени аварийно-ремонтни действия – ремонт на покрива, затваряне на прозорците от външния кръг, възобновяване на електрическата и ВиК инсталациите. Целта е паметникът да бъде консолидиран и отворен за визити, а след това да се продължи работата по превръщането му в печеливш туристически обект. По думите на кмета това няма да изисква средства от общинския бюджет, а администрацията изрично няма желание да възвърне идеологията на паметника. Възможният краен резултат е той да се трансформира в интернационален конгресен и концертен център, а от Общината са уверени, че той може да бъде сполучлив туристически обект поради своята архитектурна и културна стойност, защото даже в този си тип провокира огромен посетителски интерес.
Галина Стоянова разяснява, че законът ѝ дава право еднолично да изиска ръководството на паметника от регионалния шеф, само че изрази мнение, че това е решение, което би трябвало да бъде взето от жителите, тъй като „ Бузлуджа не е план за един кмет и за един мандат “. Срокът от 10 години пък е оптималният законов период, за който може администрацията да поеме ръководството от страната, след което той би могъл да бъде възобновен. Кметът акцентира, че силата на референдума е в това, че волята на хората ще задължи и идващите локални управляващи да продължат работата по паметника. По думите ѝ това няма да бъде лека задача, само че Община Казанлък има значителен опит в ръководството на културни обекти от национално значение, каквито са и тракийските гробници в района.
По време на информационната акция, която включваше поредност от срещи във всички обитаеми места в общината, кметът прикани казанлъчани да упражнят своето право на глас и да решат дали желаят да опишат на децата си по какъв начин са станали съучастници в разрухата му, или по какъв начин са го съхранили за поколенията.
През 1974 година архитектът на монумента „ Бузлуджа “ Георги Стоилов и инженерите стартират подготовката на строителната площадка, показват от фондация „ Проект Бузлуджа “. Планинският връх е свален с 9 метра, изкопани са 15 000 кубически метра канара за основата на паметника. В процеса са употребявани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло. Построяването на Дом-паметника е финансирано с обществени дарения, а по градежа са работили над шест хиляди души, в това число най-хубавите български архитекти, художници, скулптори и инженери. Проектът лишава повече от седем години.
Паметникът " Бузлуджа " се състои от сферично тяло и стълб, който съставлява байрак, декориран с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът показва съвсем 1000 кв. метра мозайки, представящи съществени български исторически епизоди и персони, свързани с перида на социализма.
По време на своето потребление от 1981 до 1989 година Дом-паметникът е посетен от над два милиона души. След политическите промени от 10 ноември 1989 година новото държавно управление няма интерес да резервира признака на комунистическата идеология и паметникът бива зарязан. През 1992 година е национализиран и от този момент е държавна благосъстоятелност. Около средата на 90-те години на предишния век паметникът става жертва на плячкосване и вандализъм. От 2015 година насам разнообразни действия за запазване и социализиране на паметника прави фондация „ Проект Бузлуджа “ с шеф арх. Дора Иванова, а в края на 2022 година вратите на монумента бяха отворени за пръв път от години за публицисти и посетители за представянето на резултатите от план „ Обезопасяване и обезпечаване на краткотраен посетителски достъп “, финансиран от Министерството на културата и осъществен от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с фондацията и с Община Казанлък.
Година по-рано паметникът получава от Министерството на културата статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност с категория „ национално значение “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ