Подкрепата за съставяне на кабинет е отговорност, не начин да

Подкрепата за сформиране на кабинет е отговорност, не метод да изиграем някого

При нови избори през лятото съществува голям риск за легитимността на бъдещия парламент

- Г-н Делийски, изтъняват ли възможностите за сформиране на кабинет? Реално ли е чувството, че никоя от политическите сили не желае да ръководи?

- Заради неналичието на ясни политически поръчки от участниците в процеса е мъчно да се вършат прогнози. Не виждам старания за демонстриране на стратегическо политическо водачество. Това обаче не значи, че няма да се стигне до форми на общо единодушие, въз основата на което да се излъчат болшинство и държавно управление.

А що се отнася до готовността за ръководство, имаме паралелни тотално разнообразни разкази - от една страна не ни стигат депутати за сформиране на кабинет, въпреки това имаме оферти от съвсем всички, че ще поддържат каквото и да е държавно управление, в случай че не е на ГЕРБ. Това е позиционна игра за пред публиката, а не осъзнато лидерско схващане, че би трябвало да се вземе работещо решение.

- От ГЕРБ като първа политическа мощ са безапелационни, че ще предложат кабинет. Съвсем изключено ли е сходно държавно управление с подобаващи фигури да получи утвърждение?

- Струва ми се изключено това да се случи - най-малкото тъй като всички, с изключение на ГЕРБ, даже Движение за права и свободи, които се оповестиха за рестарт на държавността, влязоха в Народното събрание по силата на мотивацията за смяна в модела на ръководство. В този смисъл мандатът, който получиха, не е обвързван с това какво ще вършат в ръководството, а да създадат ръководство без ГЕРБ.

Новите партии ще изгубят голяма част от доверието към себе си, в случай че поддържат държавно управление на ГЕРБ

А предлагането на до момента ръководещите за кабинет има по-скоро информационен, пиарски темперамент: Ето, ние сме първа мощ, поехме отговорност, само че не одобриха кабинета ни, желаят да счупят страната. През 2013 година при съставянето на държавното управление на Орешарски Борисов незабавно върна мандата. Сега обаче той има нужда да се показа като човек, който мисли за стабилността и страната. И тези, които не одобряват предлагането му, да се възприемат от хората като палавници, които си играят с живота на хората.

- Втори мандат за сформиране на кабинет ще получи Слави Трифонов. Всички оповестиха, че го поддържат, само че в случай че той одобри поддръжката, няма ли да влезе в капан и да стане един от статуквото?

- Ситуацията е парадоксална. Ако партията вземе мандат и предложи кабинет, всички ще го поддържат, даже ГЕРБ. Но поддръжката за кабинет значи, че ставаш част от ръководството, даже да не участваш с министри, че носиш отговорност за това, което се случва. Кабинет, определен с поддръжката на всички, може по-късно да хвърли виновността за невъзможността на взимане на решения на всеки от тези всички.

Партиите не трябва да се майтапят с този вид поръчка за поддръжка „ по принцип”, без да знаят какви са програмата и желанията на Трифонов. Подкрепата е отговорност, не метод да изиграем някого. И без това доверието на жителите към политическия хайлайф е толкоз нежно, че сходен вид шегички са несъответстващи, меко казано.

- Ако първата и втората мощ не излъчат кабинет, може ли третият мандат да бъде сполучлив?

При третия мандат президентът има решаваща роля

Трудно може да кажем дали третият мандат ще е сполучлив без ясно декларирани позиции на политическите играчи.

Липсата на ясни политически поръчки е част от сметките, които си вършат политиците, само че това пък кара жителите, за които в действителност е предопределено това изпитание, да си измисля тайни сюжети.

А при упованията, че този политически хайлайф би трябвало да стартира да създава ефикасни решения, да се излъжат упованията в този миг, ще бъде пагубно за доверието на жителите. И не трябва да се учудваме, в случай че на последващи скорошни избори голяма част от тях кажат: Стига толкоз!

- Ще повторят ли сегашната настройка едни предварителни избори през лятото?

- За мен съществува голям риск, обвързван с легитимността на последващи избори и идващ възможен парламент. Ще се задейства логичност от вида: тези хора, които избрахме, не свършиха нищо, за какво да ги пращаме в Народното събрание още веднъж?!

Ако свръхцелта на политическите партии е да възстановят доверието на жителите, държанието е едно, в случай че свръхцелта на партиите е да извадят оптималната изгода за себе си, държанието им ще е друго. И това ще бъде оценено от жителите, сигурен съм.

- Кой би трябвало най-вече да се опасява от последващи избори? Може ли Българска социалистическа партия да загуби още? Може ли „ Изправи си! Мутри, вън!” да не влязат?

- Всичко може да стане.

Предположението, че тези, които са в напредък, ще продължат нагоре, а тези, които падат, ще продължат надолу, е пожелателно.

Да не забравяме, че при избори през лятото ще отидат да гласоподават единствено извънредно стимулираните гласоподаватели. Голямата външна страна няма да го направи, тя към този момент излезе на 4 април с концепцията, че техният избор ще постави завършек на този политически цикъл и политиците ще слагат началото на новия цикъл. А когато те отхвърлят да го създадат, да поемат отговорност, по какъв начин ще отидат при хората да ги накарат да гласоподават отново?!

Сега имахме опозиционен избор - " за " и " срещу " кабинета. И гласовете против кабинета " Борисов " надвиха съвсем три към едно. Партията на Трифонов получи доверие въз основата на това да промени нещата. След като си получил запас да го направиш като втора политическа мощ, с мандат да съставиш държавно управление и откажеш да го направиш, това няма да бъде разчетено позитивно.

Едно е да си на улицата и да критикуваш, само че напълно друга роля имаш, когато по конституция, бидейки част от системата, която си подлагал на критика, имаш мандат да промениш нещата.

Оттук нататък и самият Трифонов, и партията му няма да бъдат оценени като нашите положителни момчета, които се борят против неприятните политици, а по силата на това какво са създали.

- Има ли Трифонов капацитет за ръководство?

- Ще разберем сега, когато реши да поеме отговорност. Всяка позиция преди този момент е функционалност на страсти. Може и да може, само че с цел да разберем, първо би трябвало да опита.

- Облагодетелства ли патовата обстановка в Народното събрание президента Румен Радев?

- Неговата роля ще бъде най-голяма при вероятно стигане до третия кръг на разпределяне на мандати и при бързи избори. Тогава президентът ще носи огромната отговорност със служебния кабинет. Към този кабинет евентуално ще има свръхочаквания да се оправи със сериозните настоящи проблеми - здравната рецесия, икономическите ограничения. И ще се сменят функциите -

в случай че в този момент всички недоволстваха против Борисов, в идващите месеци негодуванието ще има различен получател.

Не знам до каква степен това ще е в интерес на президента.

- Осъзнават ли политиците риска от липса на постоянен кабинет в разгара на пандемия и икономическа рецесия?

- Рискът е огромен. От позиция на общия публичен интерес би трябвало да се сформира кабинет, чийто смисъл да бъде оттатък логиката на числата. Кабинет, който да си сложи цели за избран интервал, след което да се отиде към избори. Явно е, че при конструкция на политическото пространство по оста „ за” и „ против” Борисов и ГЕРБ подобен кабинет може да бъде формиран в границите на опозиционните сили. Това демонстрира политическата логичност, само че тя не всеки път се осъществя в протичащото се на процедура.

И още веднъж става въпрос за свръхцелите - дава ли си сметка политическият хайлайф, че от дейностите, които предприеме, зависи неговото политическо оцеляване и неговата легитимност в очите на обществото. Или до момента в който политиците си вършат тънки сметки по какъв начин може да завоюват най-много от обстановката, ще изгубят елитарния си статут.

Защото е въпрос на време да се появят нови структури, нови поръчки за елитарност. Това не става за месец-два, само че тръгнат ли един път процесите по делегитимация на елитите, доста мъчно се стопират. И един от методите да бъдат спрени е точно в обстановки, в които се изисква проява на политическо водачество. Това са обстановките, които демонстрират кадърен или неспособен е даден хайлайф.

- Каква смяна желаеха хората и ще я получат ли?

Въпросът за смяната е доста сериозен и политическите партии дължат този диалог на обществото

Скоро излезе проучване на авторитетния проучвателен център " Кю ", извършено във Франция, Англия, Съединени американски щати и Германия, което демонстрира, че огромна част от обществата на тези свръхразвити страни желаят смяна на политическата им система. Огромна част от хората в тези страни не имат вяра на политиците си. Т.е. недоволството у нас не е изключение, става въпрос за световен феномен на тежки скъсани връзки на политическата система и жителите. Въпросът е какви предложения за смяна ще има оттук насетне - и у нас, и по света.

Тепърва ни чакат динамични процеси, свързани и с нуждата политическите елити да отговорят на тези потребности. Със сигурност всички политици ще бъдат притиснати да дадат своя версия за смяната.

Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.