Турци в Солун: Режимът на Ердоган се държи като мафия
Подкрепата за Ердоган се топи. Турция е интернационално изолирана, лирата пада, а пандемията хвърли страната в тежка рецесия. Засилват се и настроенията против бежанците. Въпреки това Европейски Съюз счита Турция за сигурна " трета страна ".
Сабахатин Топрак е избягал от Турция в Гърция преди 5 години и се притеснява, че за него няма връщане обратно. В родината си той е считан за последовател на ислямския просветител Фетхуллах Гюлен, а след несполучливия опит за прелом в Турция през 2016 година режимът на президента Ердоган преследва интензивно политическите си съперници. „ Моят шурей и племенникът ми са в пандиза. Турция към този момент не е несъмнено място “, споделя той за Дъждовни води. " Ако те разгласят за съперник на режима, последствията са доста тежки: Действат като мафия “, добавя Топрак.
В Солун той се усеща добре макар повишеното политическо напрежение сред Анкара и Атина през последните година и половина. Гърците рядко демонстрират неприязън към мигрантите турци, само че напрежението сред двете страни е източник на неустановеност. Затова доста от приятелите на Топрак живеят в непрекъснат боязън. „ Те не знаят какво ги чака на следващия ден. Затова доста от пристигналите турци в това време още веднъж напуснаха Гърция “, споделя той.
Страх и неустановеност
Топрак не се притеснява от военна борба сред двете страни. По-скоро го тормозят слуховете, че е допустимо Атина и Анкара да реализират съглашение, по силата на което бежанците, подозирани за последователи на Гюлен, да бъдат екстрадирани назад в Турция.
Също от 5 години в Солун живее и турският публицист Раджип Дуран. Има повече от 40 години стаж в сектора, през множеството от които е работил за задгранични медии. Разказва, че след несполучливия опит за прелом от 2016 година в Турция към този момент не е допустимо да работи като публицист. „ Те изгониха публицистиката от страната. Режимът на Ердоган потиска опозицията, публицистите, хората на науката, синдикалните дейци и интелектуалците, които не се подчиняват “, споделя той.
След бягството си от Турция той схваща, че в родината си е бил наказан задочно на 18 месеца затвор, само че присъдата по-късно е била анулирана. Срещу него обаче е било заведено друго дело за това, че е участвал на акция в символ на взаимност с един кюрдски вестник. Затова е упрекнат в тероризъм. „ Общо над 700 000 души в Турция са упрекнати за терористична агитация “, споделя Дуран.
Системата на Ердоган се клати
Но поддръжката за Ердоган спада даже и в личната му Партия на справедливостта и развиването (ПСР). Турция е интернационално изолирана, а пандемията от ковид хвърли страната в още по-тежка рецесия. Интелектуалци напущат страната на Ердоган, а турската лира се обезценява непрекъснато. В същото време Гърция и Турция спорят за залежите от газ в Егейско море и водят кална политическа борба за сметка на бежанците и мигрантите.
Въпреки това Брюксел продължава да счита Турция за сигурна „ трета страна “ за бежанците. С това не е съгласна миграционната експертка Бегюм Басдас. Преподавателката в Hertie School of Governance в Берлин споделя: „ Положението с човешките права в Турция се утежнява непрекъснато – както за жителите на страната, по този начин и за мигрантите и бежанците. Посегателствата против човешките права и върховенството на закона се виждат най-много във връзка с мощното ограничение на свободата на мненията и правото на събирания “, показва тя пред Дъждовни води. Според нея, обществените рецензии към държавното управление водят до случайни арести и изфабрикувани обвинявания, а упрекнатите лица нямат достъп до свободна и самостоятелна правосъдна система.
Последици и за Европа
За миграционната експертка е ясно едно: неуспехът на Европейски Съюз в неговата миграционна политика в допълнение ускорява антидемократичните настроения в Турция и враждебността към чужденците. „ Политическите водачи насъскват съзнателно хората против мигрантите и бежанците. Така те освен живеят в непрекъснат боязън да не бъдат екстрадирани, само че и в действителна заплаха от набези “, споделя Басдас.
Тя счита, че ще има нежелани последствия и за Европейски Съюз, в случай че Брюксел продължи да си затваря очите по тематиката за човешките права в Турция: „ Това значи, че се нарушава главният принцип на Европейски Съюз за оказване на протекция на хора в неволя. А това в последна сметка ще ускори крайнодесните трендове и в самата Европа “, предизвестява тя.
Сабахатин Топрак е избягал от Турция в Гърция преди 5 години и се притеснява, че за него няма връщане обратно. В родината си той е считан за последовател на ислямския просветител Фетхуллах Гюлен, а след несполучливия опит за прелом в Турция през 2016 година режимът на президента Ердоган преследва интензивно политическите си съперници. „ Моят шурей и племенникът ми са в пандиза. Турция към този момент не е несъмнено място “, споделя той за Дъждовни води. " Ако те разгласят за съперник на режима, последствията са доста тежки: Действат като мафия “, добавя Топрак.
В Солун той се усеща добре макар повишеното политическо напрежение сред Анкара и Атина през последните година и половина. Гърците рядко демонстрират неприязън към мигрантите турци, само че напрежението сред двете страни е източник на неустановеност. Затова доста от приятелите на Топрак живеят в непрекъснат боязън. „ Те не знаят какво ги чака на следващия ден. Затова доста от пристигналите турци в това време още веднъж напуснаха Гърция “, споделя той.
Страх и неустановеност
Топрак не се притеснява от военна борба сред двете страни. По-скоро го тормозят слуховете, че е допустимо Атина и Анкара да реализират съглашение, по силата на което бежанците, подозирани за последователи на Гюлен, да бъдат екстрадирани назад в Турция.
Също от 5 години в Солун живее и турският публицист Раджип Дуран. Има повече от 40 години стаж в сектора, през множеството от които е работил за задгранични медии. Разказва, че след несполучливия опит за прелом от 2016 година в Турция към този момент не е допустимо да работи като публицист. „ Те изгониха публицистиката от страната. Режимът на Ердоган потиска опозицията, публицистите, хората на науката, синдикалните дейци и интелектуалците, които не се подчиняват “, споделя той.
След бягството си от Турция той схваща, че в родината си е бил наказан задочно на 18 месеца затвор, само че присъдата по-късно е била анулирана. Срещу него обаче е било заведено друго дело за това, че е участвал на акция в символ на взаимност с един кюрдски вестник. Затова е упрекнат в тероризъм. „ Общо над 700 000 души в Турция са упрекнати за терористична агитация “, споделя Дуран.
Системата на Ердоган се клати
Но поддръжката за Ердоган спада даже и в личната му Партия на справедливостта и развиването (ПСР). Турция е интернационално изолирана, а пандемията от ковид хвърли страната в още по-тежка рецесия. Интелектуалци напущат страната на Ердоган, а турската лира се обезценява непрекъснато. В същото време Гърция и Турция спорят за залежите от газ в Егейско море и водят кална политическа борба за сметка на бежанците и мигрантите.
Въпреки това Брюксел продължава да счита Турция за сигурна „ трета страна “ за бежанците. С това не е съгласна миграционната експертка Бегюм Басдас. Преподавателката в Hertie School of Governance в Берлин споделя: „ Положението с човешките права в Турция се утежнява непрекъснато – както за жителите на страната, по този начин и за мигрантите и бежанците. Посегателствата против човешките права и върховенството на закона се виждат най-много във връзка с мощното ограничение на свободата на мненията и правото на събирания “, показва тя пред Дъждовни води. Според нея, обществените рецензии към държавното управление водят до случайни арести и изфабрикувани обвинявания, а упрекнатите лица нямат достъп до свободна и самостоятелна правосъдна система.
Последици и за Европа
За миграционната експертка е ясно едно: неуспехът на Европейски Съюз в неговата миграционна политика в допълнение ускорява антидемократичните настроения в Турция и враждебността към чужденците. „ Политическите водачи насъскват съзнателно хората против мигрантите и бежанците. Така те освен живеят в непрекъснат боязън да не бъдат екстрадирани, само че и в действителна заплаха от набези “, споделя Басдас.
Тя счита, че ще има нежелани последствия и за Европейски Съюз, в случай че Брюксел продължи да си затваря очите по тематиката за човешките права в Турция: „ Това значи, че се нарушава главният принцип на Европейски Съюз за оказване на протекция на хора в неволя. А това в последна сметка ще ускори крайнодесните трендове и в самата Европа “, предизвестява тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ