Обречени сме да живеем в безвремие
Подкрепата към държавното управление пада, само че хората не виждат смисъл в нови избори, е главният извод от настоящото социологическо изследване на организация „ Тренд “. То вади на показ и едни замръзнали данни за доверието в главните политически сили, от които излиза наяве, че даже да има избори, резултатът ще е все същият.
В същото време сме очевидци на непрекъсната замяна на удари сред ГЕРБ-СДС и Политическа партия. И безмълвие от страна на Демократична България. Явно сред хората на Борисов и хората на Петков неприязънта е стигнала до нетърпимост. При обиколките си из страната Борисов хвърля съчки в огъня, като не пропуща да удари Политическа партия. „ Вътрешната съпротива “ на ГЕРБ Делян Добрев се вихри по медиите с една теза – какъв брой некадърни, високомерни и надлежно, ненужни и нездравословни за страната са ТЕ.
Поведението им е разбираемо – редовият ГЕРБ-ер все по-малко харесва кабинета. А това са хора със самочувствието, че са най-вече в страната и имат право „ да карат влака “ - и локалните избори го демонстрираха.
В парламентарната група на ГЕРБ седят 14 някогашни министри, един куп някогашни зам.-министри, ръководители на парламентарни комисии и дългогодишни депутати. Една част от тях оглавяват и регионални структури на ГЕРБ, тъй че и партийно-организационната работа не им е непозната. Покрай която обаче непрестанно са очи в очи с партийния актив и знаят каква е нетърпимостта към „ Промяната “ там.
В същото време е естествено тези хора да имат самочувствието, че „ знаят по какъв начин “ и да се взривяват вътрешно, когато сътрудниците им във властта с лека ръка, а постоянно и с присмиване посрещат и най-добронамерените им препоръки по законопроектите, импортирани от кабинета. В който, както акцентира нееднократно Борисов, единствено Мария Габриел е от ГЕРБ.
От „ Промяната “ няма по какъв начин да не осъзнават, че им липсват опит, познания и умения в областта на политиката, където са „ от през вчерашния ден “. Но компенсират с вербална експанзия и пъчене. Много се стараят да не останат длъжни на ГЕРБ-ерския огън.
Преди дни се стигна до такава степен от Политическа партия да желаят оставки на министри от личния си кабинет - тази на вътрешния министър Калин Стоянов, обявявайки го за „ човек на ГЕРБ “ (лично Кирил Петков го направи).
За редовите жители обстановката наподобява нелепо– абсурдна – да искаш оставката на собствен министър, когато е в ход избор на съмнение, само че да гласуваш срещу него!
А в действителност, в гласуването на втория избор на съмнение към кабинета на акад. Николай Денков водачът на ГЕРБ Бойко Борисов знаково не взе участие, а другият водач в обединението ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, ръководителят на Съюз на демократичните сили Румен Христов, натисна бутона „ за “ вота. До тези знаци се стигна след една седмица обтягане на нерви и пропадане на кворума в пленарната зала – въпреки всичко вотът трябваше да бъде гласуван още предишния четвъртък.
И ето по този начин се стигна до обстановка, която всички виждат – сглобката скърца до степен, близка до разпад. Но в това време е ясно, че няма смисъл да се разпада, тъй като след нея ще пристигна отново същото. Това в чисто вътрешнополитически проект. Няма потребност да загатваме посолствоТО и двете войни, който горят на североизток и на югоизток от нас, с цел да е ясно, че в този пожар е по-добре да има непоклатимост, обезпечена от постоянен кабинет.
Но по какъв начин да има непоклатимост освен това ежедневно мъчение, на което взаимно се подлагат от ГЕРБ и Политическа партия?
Отговорът е остарял като света – не инцидентно в свещените книги е казано „ смири гордостта си “. Православието, в което множеството ни политици обичат да се кълнат и да пълнят църквите по празници, учи - гордостта е коренът на всяко зло, на всеки грях.
Затова политиците от ПП-ДБ и от ГЕРБ-СДС би трябвало да осъзнаят, че живеят в политическо безвремие и да си създадат съответните заключения.
От „ Промяната “ би трябвало да озаптят алчността си, разбирана като предпочитание да преобладават във всичко в общественото пространство – да трансформират радикално политиката, водена 12 години от ГЕРБ и олицетворявана от строителството на пътища, като орязват парите за обществени вложения. Нямат мощ за това, депутатите им са едвам 30, както с право им се напомня съвсем всеки ден. Иначе стават смешни, когато най-после се съгласяват с предложенията на ГЕРБ – случая с бюджета и данъчните закони го демонстрира. И с анулацията на дерогацията по този начин, както я оферираше ГЕРБ, се съгласиха, склониха и да отпадне спомагателната такса върху съветския газ. Ако не желаят да погледнат картината под този ъгъл, да се замислят за какво водачите на Демократична България (които от първо лице познават 12-годишното ръководство на ГЕРБ) мълчат, като че ли ставащото в ръководещата коалиция не ги визира.
Необходимостта от смиряване на гордостта важи и за ГЕРБ, въпреки и по различен метод. Пет избора за парламент, които съвсем постоянно печелиха, не им ли бяха задоволителни, с цел да осъзнаят, че има авторитетни невидими сили, които са решили, че партията на Борисов в никакъв случай повече няма да свири независимо първа цигулка? ГЕРБ беше основана като партия на властта и до момента съществуваше като партия на властта, т.е. като партия, която е привикнала да работи от позиция на силата и не умее да бъде гъвкава. Но властта към този момент й се изплъзва. Идват други времена, когато, с цел да свършиш нещо, което смяташ за вярно и потребно, би трябвало да търсиш съдружници, които да убедиш, че това нещо е вярно и потребно (като строителството на автомагистрали и спортни зали, ремонта на игрища и санирането, например). А не да заклеймиш съперниците си, че са „ комунисти “, с което да сложиш точка на диалога. Да, ГЕРБ доста дълго я караше по този метод. И това съществуване на партията изтика напред хора с нападателен темперамент и изострен език, които през днешния ден пречат на партията, тъй като не могат да спрат със заклинанията. И самоуверено ги употребяват против Политическа партия, тъй като те са съперниците на терена.
И сглобката скърца ли, скърца, а-ха да се разпадне. Но не се разпада...
Предсрочни избори, несъмнено, постоянно може да има (както не пропуща да спомене Борисов). Но когато и на двете партии в некоалицията им е ясно, че за тях предварителните избори не са излаз, би трябвало да намерят метод на спокойно взаимно битие.
Моделът, при който ГЕРБ и Политическа партия гневно стрелят едни против други, а Демократична България мълчи, към този момент се изчерпва. Цели седем месеца след изборите и за двете обединения този модел беше избавителен, тъй като обясняваше на почитателите от едната и от другата страна, че може и да сме се оженили, само че се ненавиждаме, както и преди. Това изхабява доверието, изключително на фона на нищо неслучващото се от програмата най-малко, поради което бе съединена сглобката – Шенген, еврозона, План за възобновяване и резистентност.
На сглобката ѝ трябват позитивни вести за жителите, а не непрекъснати кавги. Моментът на ротацията може да се употребява и да се направи цялостна смяна в кабинета. ГЕРБ да заеме своето място с министри, с цел да носи споделена отговорност. А и, с цел да видят симпатизантите на партията, че не са изцяло изгонени от храма на изпълнителната власт.
Защото, в случай че партията на Борисов се разпадне (както стана ясно, тя не може дълго да съществува отвън властта, по този начин е създадена), постигането на непоклатимост в страната ще стане още по-трудна задача. Вакуумът надали ще бъде напълнен от нещо огромно, по-вероятно е да се нароят куп дребни партии с по 4 – 5%, които занапред ще се потвърждават, заклеймявайки тези преди тях (защото у нас такава е политическата култура).
И тогава от безвремието ще попаднем внезапно в смутното време на поредицата от предварителни избори.
Което още веднъж ще ни върне в колелото на затъване в рецесиите...
