Facebook като троянски кон: Как Русия печели войната за умовете ни?
„ Подкопават се устоите на демокрацията в България, което е в изключителна изгода на Руската федерация – има отлив от гласоподаване “.
„ На всеки избор ние се борим да вдигнем изборната интензивност над 50% и не съумяваме. Това значи, че гласовете, вотът на тази дребна креслива група фенове на страна, която ни е оповестила за зложелател, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме по какъв начин гласовете на избрани политически сили се резервират, че даже порастват. Те стават незаобиколим фактор, с тях би трябвало да се съобразяваме. А тази дребна креслива група хора не би имала никакво значение, в случай че изборната интензивност е 80% “.
Говорим с него в границите на изданието на Webit за 2025 година, което този път бе отдадено на бизнеса, технологиите и хората в ерата на AI и Web3.
„ Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни избавя от всеобщи дезинформационни акции и безусловно до колапс, е че българският език не е доста забавен. Не е доста приказваме, не е доста атрактивен, самата стопанска система не е доста атрактивна. Не сме нито огромен съдружник, нито огромен съперник на някого. Нито сме решаваща мощ в НАТО, нито сме решаващият зложелател – в случай че считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина ние сме оставени да се развиваме относително умерено. Дезинформационните акции, с които се борим в България, са на доста примитивни равнища – срещу еврото, Шенген, Европейски Съюз. Нямаме национални цели, които да сплотяват нацията. И тъй като тези цели липсват, не се нападат “, сподели още той.
Ето и цялото изявление:
На срещата на върха на НАТО в Хага бе реализирано единодушие рекорден % от Брутният вътрешен продукт на страните членки да се разходва за защита. Част от този бюджет е за киберсигурност – за отбрана на цифровото пространство, за резистентност против осведомителни и психически интервенции, против дезинформационни акции, ориентирани към страните-членки на НАТО. В съюзническите ни формати – НАТО и Европейски Съюз – има механизми, посредством които може да се противодейства на дезинформация. Наблюденията ми обаче са, че в България тези съюзнически механизми не се употребяват всеобщо. По какъв метод съгласно Вас може да се бори онлайн дезинформацията, по какъв начин може да се отбрани киберпространството?
Ще стартира с неприятните вести – в случай че държим на свободата на словото, на изразяването, на персоналното мнение, салдото сред това да го ограничим и това да го цензурираме в киберпространството във връзка с неща, които не са комфортни на властта, е извънредно тъничък. На процедура, когато дадена изпълнителна власт стартира да „ опазва “ и да лимитира изявленията, които биха могли да бъдат тълкувани като агитация, напълно основателно би могла да бъде упрекната в цензура. Подобна цензура работи в Русия, в Китай, в Северна Корея. Ние не желаеме да приличаме на тези страни.
Понеже не желаеме да приличаме на тях, опазването на киберпространството на високо равнище на процедура е невероятно. Балансът сред това да има независимост и това да бъдат заглушени гласове е доста тъничък – и никоя демократична власт няма да го направи.
Дали има сребърен патрон, с който може да се опази киберпространството на една страна? Не, няма. Това, което може да се направи, е да се развие инстикт в обществото. Непрекъснато да му се повтаря какви са отличителните белези на дезинформацията и по какъв начин би трябвало да се оправя с тях.
Кои са отличителните белези?
Критичните белези на дезинформацията могат да варират според от съответните дезинформационни акции. Винаги във всяка една страна има някакъв лайтмотив – бяха имунизациите, бяха норвежците, бяха Европейски Съюз, Шенген, мигрантите, в този момент е еврото. Респективно, може умерено да има задача, акция на страната, която да изяснява истината, когато се появи такава огромна дезинформационна акция.
Важно е хората да имат сериозно мислене – нещо, срещу което цялото общество е възпитавано десетилетия наред. По метода, по който избираме политици, по метода, по който продължаваме войната по пътищата – виждаме, че сериозно мислене липсва.
Второто, което е значимо, са софтуерните принадлежности, с които може да се проучва обещано наличие – като Гугъл Reverse Image Search, като другите типове GPT модели, с които може да се ревизира дали обещано наличие е генерирано, дали фотосите имат следи от интервенция. Тези принадлежности са свободни онлайн. Всеки може да ги намерим. Елементарно търсене в Гугъл ще ви изкара над 20 инструмента, които ще ви дадат точна и ясна визия дали това, което гледате, е истинно или не.
Проблемът е, че хората не го търсят. Няма го възпитанието да се ревизира. Всеки живее в личен си балон. Но сега, в който човек стартира да се съмнява в това, което вижда в своя информативен балон, към този момент излиза от удобната си зона – и това би трябвало да ни предизвика да търсим други отзиви. Лошата вест е, че това не може да бъде направено централно. Също по този начин става извънредно постепенно, извънредно мудно.
Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни избавя от всеобщи дезинформационни акции, които биха могли да доведат безусловно до колапс, е че българският език не е доста забавен. Не е доста приказваме, не е доста атрактивен, самата стопанска система не е доста атрактивна. Не сме нито огромен съдружник, нито огромен съперник на някого. Нито сме решаваща мощ в НАТО, нито сме решаващият зложелател – в случай че считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина ние сме оставени да се развиваме относително умерено. Дезинформационните акции, с които се борим в България, са на доста примитивни равнища – срещу еврото, Шенген, Европейски Съюз. Това са фундаментални, екзистенциални въпроси, които са примитивни.
Истинската дезинформация царува в Съединени американски щати, в Русия, в Китай. В Русия цяло едно общество, цялостен народ е повярвал, че войната, която води неговият президент, е жизненоважна за неговото оцеляване, че това е свещена война. Целият народ дава всичко от себе си, с цел да поддържа тази война, с цел да поддържа този режим. Това е ужасно.
В един миг обаче, в случай че си зададем въпроса за какво никой не ни нападна, би трябвало да се замислим и кои са изконните български полезности и цели на целия народ – не на несъмнено ядро, не на дадена политическа мощ или придвижване, а на цялото общество. Такива няма. Нямаме национални цели, които да сплотяват нацията. Понеже тези цели липсват, по тази причина не се нападат.
Когато приказваме за киберпространство и за зловредни интервенции – какви са задачите на хибридни офанзиви, ориентирани към България?
Не е загадка, че хибридните офанзиви към България идват от Руската федерация. За разлика от нас, Русия има цели. Основната ѝ цел в България е да внуши, че гражданското общество, методът, по който работи демокрацията в Европа, няма смисъл; че устоите ѝ са разрушени завинаги; че актуалната народна власт се е изродила в тирания на джендъри и укрофашисти, които опонират на обичайните християнски полезности – каквито и да са те: в последна сметка съветският патриарх благославя бомби. Подкопават се устоите на демокрацията в България, което е в изключителна изгода на Руската федерация – има отлив от гласоподаване. На всеки избор ние се борим да вдигнем изборната интензивност над 50% и не съумяваме.
Това значи, че гласовете, вотът на тази дребна креслива група фенове на страна, която ни е оповестила за зложелател, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме по какъв начин гласовете на избрани политически сили се резервират, че даже порастват. Те стават незаобиколим фактор, с тях би трябвало да се съобразяваме. А тази дребна креслива група хора не би имала никакво значение, в случай че изборната интензивност е 80%. Това са едни 300 хиляди души, които са дотолкоз облъчени от съветската агитация, че не могат да мислят друго. Те обаче са толкоз сполучливи у нас с това подкопаване на демокрацията и с демотивирането на хората да имат принадлежност, да усещат страната като собствен дом.
С какви способи Русия осъществя тези свои цели?
Постига го най-много с една единствена публична мрежа – Фейсбук. Тя е в основата на всички несгоди, свързани със обществения инженеринг, който цели да дезинформира огромна група от обществото. Защо? Защото младите са в Instagram или в TikTok, а ангажирането им с политически тематики е на процедура невероятно. Руската федерация се цели в хората с по-голямо ЕГН, които стоят във Фейсбук.
Фейсбук към този момент десетилетия не прави безусловно нищо свястно за страни, които не приказват британски, френски, испански, японски и още няколко доста говорими езика. Ние приказваме български. Нито тууловете им са съобразени с българския език, нито изкуственият разсъдък на Meta. Причината е, че нямат финансова мотивация да го вършат. Затова хибридните офанзиви, идващи от Изток, са толкоз сполучливи във Фейсбук.
Какво е отношението Ви към регулациите на наличието, генерирано с изкуствен интелект?
Регулацията, която Европейският съюз направи, беше първата в света. Тези регулация разделя изкуствения разсъдък по равнища на риск. Целта не беше да бъде лимитирано наличие, а да се каже на огромните компании, че в случай че генерират наличие, което може да заблуди стотици милиони европейски жители във финансов, политически или различен аспект, то Европейски Съюз не желае тези компании на своя пазар. В тази регулация сама по себе си няма нищо неприятно.
Въпросът е по какъв начин тази регулация ще бъде приведена в дейно деяние на територията на Европейски Съюз. Всяка страна в Европейски Съюз има своите проблеми – бюджетни, национални. Колкото и да има забележки към Европа и метода, по който тя работи – мудно, административно и така нататък, нейните полезности са единственото, което би трябвало да има значение. Това е едно от дребното места по света, което е относително в действителност свободно. За страдание, методът не е с регулации. Начинът е да създадем атрактивен артикул за потребителите, атрактивна среда, тъй че те да не търсят друго място.
Предвидени са големи вложения за това. Аз обаче имам съществени терзания, когато Европа дава милиарди за хрумвания, във връзка с това по какъв начин тези хрумвания се трансформират в деяние. Повечето от технологиите и изобретенията, които сега движат американската стопанска система, международните пазари, огромните американски компании, в действителност идват като концепция от Европа – която е извънредно неприятна в тяхното осъществяване и превръщането им в крайни артикули.
Интервю на Илияна Маринкова
„ На всеки избор ние се борим да вдигнем изборната интензивност над 50% и не съумяваме. Това значи, че гласовете, вотът на тази дребна креслива група фенове на страна, която ни е оповестила за зложелател, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме по какъв начин гласовете на избрани политически сили се резервират, че даже порастват. Те стават незаобиколим фактор, с тях би трябвало да се съобразяваме. А тази дребна креслива група хора не би имала никакво значение, в случай че изборната интензивност е 80% “.
Говорим с него в границите на изданието на Webit за 2025 година, което този път бе отдадено на бизнеса, технологиите и хората в ерата на AI и Web3.
„ Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни избавя от всеобщи дезинформационни акции и безусловно до колапс, е че българският език не е доста забавен. Не е доста приказваме, не е доста атрактивен, самата стопанска система не е доста атрактивна. Не сме нито огромен съдружник, нито огромен съперник на някого. Нито сме решаваща мощ в НАТО, нито сме решаващият зложелател – в случай че считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина ние сме оставени да се развиваме относително умерено. Дезинформационните акции, с които се борим в България, са на доста примитивни равнища – срещу еврото, Шенген, Европейски Съюз. Нямаме национални цели, които да сплотяват нацията. И тъй като тези цели липсват, не се нападат “, сподели още той.
Ето и цялото изявление:
На срещата на върха на НАТО в Хага бе реализирано единодушие рекорден % от Брутният вътрешен продукт на страните членки да се разходва за защита. Част от този бюджет е за киберсигурност – за отбрана на цифровото пространство, за резистентност против осведомителни и психически интервенции, против дезинформационни акции, ориентирани към страните-членки на НАТО. В съюзническите ни формати – НАТО и Европейски Съюз – има механизми, посредством които може да се противодейства на дезинформация. Наблюденията ми обаче са, че в България тези съюзнически механизми не се употребяват всеобщо. По какъв метод съгласно Вас може да се бори онлайн дезинформацията, по какъв начин може да се отбрани киберпространството?
Ще стартира с неприятните вести – в случай че държим на свободата на словото, на изразяването, на персоналното мнение, салдото сред това да го ограничим и това да го цензурираме в киберпространството във връзка с неща, които не са комфортни на властта, е извънредно тъничък. На процедура, когато дадена изпълнителна власт стартира да „ опазва “ и да лимитира изявленията, които биха могли да бъдат тълкувани като агитация, напълно основателно би могла да бъде упрекната в цензура. Подобна цензура работи в Русия, в Китай, в Северна Корея. Ние не желаеме да приличаме на тези страни.
Понеже не желаеме да приличаме на тях, опазването на киберпространството на високо равнище на процедура е невероятно. Балансът сред това да има независимост и това да бъдат заглушени гласове е доста тъничък – и никоя демократична власт няма да го направи.
Дали има сребърен патрон, с който може да се опази киберпространството на една страна? Не, няма. Това, което може да се направи, е да се развие инстикт в обществото. Непрекъснато да му се повтаря какви са отличителните белези на дезинформацията и по какъв начин би трябвало да се оправя с тях.
Кои са отличителните белези?
Критичните белези на дезинформацията могат да варират според от съответните дезинформационни акции. Винаги във всяка една страна има някакъв лайтмотив – бяха имунизациите, бяха норвежците, бяха Европейски Съюз, Шенген, мигрантите, в този момент е еврото. Респективно, може умерено да има задача, акция на страната, която да изяснява истината, когато се появи такава огромна дезинформационна акция.
Важно е хората да имат сериозно мислене – нещо, срещу което цялото общество е възпитавано десетилетия наред. По метода, по който избираме политици, по метода, по който продължаваме войната по пътищата – виждаме, че сериозно мислене липсва.
Второто, което е значимо, са софтуерните принадлежности, с които може да се проучва обещано наличие – като Гугъл Reverse Image Search, като другите типове GPT модели, с които може да се ревизира дали обещано наличие е генерирано, дали фотосите имат следи от интервенция. Тези принадлежности са свободни онлайн. Всеки може да ги намерим. Елементарно търсене в Гугъл ще ви изкара над 20 инструмента, които ще ви дадат точна и ясна визия дали това, което гледате, е истинно или не.
Проблемът е, че хората не го търсят. Няма го възпитанието да се ревизира. Всеки живее в личен си балон. Но сега, в който човек стартира да се съмнява в това, което вижда в своя информативен балон, към този момент излиза от удобната си зона – и това би трябвало да ни предизвика да търсим други отзиви. Лошата вест е, че това не може да бъде направено централно. Също по този начин става извънредно постепенно, извънредно мудно.
Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни избавя от всеобщи дезинформационни акции, които биха могли да доведат безусловно до колапс, е че българският език не е доста забавен. Не е доста приказваме, не е доста атрактивен, самата стопанска система не е доста атрактивна. Не сме нито огромен съдружник, нито огромен съперник на някого. Нито сме решаваща мощ в НАТО, нито сме решаващият зложелател – в случай че считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина ние сме оставени да се развиваме относително умерено. Дезинформационните акции, с които се борим в България, са на доста примитивни равнища – срещу еврото, Шенген, Европейски Съюз. Това са фундаментални, екзистенциални въпроси, които са примитивни.
Истинската дезинформация царува в Съединени американски щати, в Русия, в Китай. В Русия цяло едно общество, цялостен народ е повярвал, че войната, която води неговият президент, е жизненоважна за неговото оцеляване, че това е свещена война. Целият народ дава всичко от себе си, с цел да поддържа тази война, с цел да поддържа този режим. Това е ужасно.
В един миг обаче, в случай че си зададем въпроса за какво никой не ни нападна, би трябвало да се замислим и кои са изконните български полезности и цели на целия народ – не на несъмнено ядро, не на дадена политическа мощ или придвижване, а на цялото общество. Такива няма. Нямаме национални цели, които да сплотяват нацията. Понеже тези цели липсват, по тази причина не се нападат.
Когато приказваме за киберпространство и за зловредни интервенции – какви са задачите на хибридни офанзиви, ориентирани към България?
Не е загадка, че хибридните офанзиви към България идват от Руската федерация. За разлика от нас, Русия има цели. Основната ѝ цел в България е да внуши, че гражданското общество, методът, по който работи демокрацията в Европа, няма смисъл; че устоите ѝ са разрушени завинаги; че актуалната народна власт се е изродила в тирания на джендъри и укрофашисти, които опонират на обичайните християнски полезности – каквито и да са те: в последна сметка съветският патриарх благославя бомби. Подкопават се устоите на демокрацията в България, което е в изключителна изгода на Руската федерация – има отлив от гласоподаване. На всеки избор ние се борим да вдигнем изборната интензивност над 50% и не съумяваме.
Това значи, че гласовете, вотът на тази дребна креслива група фенове на страна, която ни е оповестила за зложелател, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме по какъв начин гласовете на избрани политически сили се резервират, че даже порастват. Те стават незаобиколим фактор, с тях би трябвало да се съобразяваме. А тази дребна креслива група хора не би имала никакво значение, в случай че изборната интензивност е 80%. Това са едни 300 хиляди души, които са дотолкоз облъчени от съветската агитация, че не могат да мислят друго. Те обаче са толкоз сполучливи у нас с това подкопаване на демокрацията и с демотивирането на хората да имат принадлежност, да усещат страната като собствен дом.
С какви способи Русия осъществя тези свои цели?
Постига го най-много с една единствена публична мрежа – Фейсбук. Тя е в основата на всички несгоди, свързани със обществения инженеринг, който цели да дезинформира огромна група от обществото. Защо? Защото младите са в Instagram или в TikTok, а ангажирането им с политически тематики е на процедура невероятно. Руската федерация се цели в хората с по-голямо ЕГН, които стоят във Фейсбук.
Фейсбук към този момент десетилетия не прави безусловно нищо свястно за страни, които не приказват британски, френски, испански, японски и още няколко доста говорими езика. Ние приказваме български. Нито тууловете им са съобразени с българския език, нито изкуственият разсъдък на Meta. Причината е, че нямат финансова мотивация да го вършат. Затова хибридните офанзиви, идващи от Изток, са толкоз сполучливи във Фейсбук.
Какво е отношението Ви към регулациите на наличието, генерирано с изкуствен интелект?
Регулацията, която Европейският съюз направи, беше първата в света. Тези регулация разделя изкуствения разсъдък по равнища на риск. Целта не беше да бъде лимитирано наличие, а да се каже на огромните компании, че в случай че генерират наличие, което може да заблуди стотици милиони европейски жители във финансов, политически или различен аспект, то Европейски Съюз не желае тези компании на своя пазар. В тази регулация сама по себе си няма нищо неприятно.
Въпросът е по какъв начин тази регулация ще бъде приведена в дейно деяние на територията на Европейски Съюз. Всяка страна в Европейски Съюз има своите проблеми – бюджетни, национални. Колкото и да има забележки към Европа и метода, по който тя работи – мудно, административно и така нататък, нейните полезности са единственото, което би трябвало да има значение. Това е едно от дребното места по света, което е относително в действителност свободно. За страдание, методът не е с регулации. Начинът е да създадем атрактивен артикул за потребителите, атрактивна среда, тъй че те да не търсят друго място.
Предвидени са големи вложения за това. Аз обаче имам съществени терзания, когато Европа дава милиарди за хрумвания, във връзка с това по какъв начин тези хрумвания се трансформират в деяние. Повечето от технологиите и изобретенията, които сега движат американската стопанска система, международните пазари, огромните американски компании, в действителност идват като концепция от Европа – която е извънредно неприятна в тяхното осъществяване и превръщането им в крайни артикули.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ