Лунната треска: защо полудяха да ходят на земния спътник?
Подклаждат я бизнесмени, които мечтаят за тлъсти облаги от Луната – било то от рандеман на благородни метали или от галактически туризъм
Космическият инженер и бизнесмен Денис Уинго измисли термина „ лунна тресчица “ през 2004 година (източник: CC0 Public Domain)
Калифорнийската златна тресчица стартира през 1848 година Мераклиите идват на тълпи. Само дребен % от миньорите обаче забогатяват от добива. Но пък доста други стават богати, осигурявайки на заселниците транспортна инфраструктура, жилища, храни и забавления…
Същото стартира да се случва в този момент – с тази разлика, че мераклиите бързат не към Калифорния, а към Луната. И са добре въоръжени с пари, и са жадни за облага. Какво подтиква толкоз доста частни компании като да желаят да „ стъпят “ на Луната?
Космическият инженер и бизнесмен Денис Уинго е измислил термина „ лунна тресчица “ през 2004 година, употребявайки го в своята книга „ Лунна тресчица: Подобряване на живота на Земята посредством ресурсите на Луната “. Сега лунната тресчица е реалност.
Подклаждат я бизнесмени, които мечтаят за тлъсти облаги от спътника на Земята. Водещи измежду тях са шепа частни компании, които развиват дребни лунни апарати и роувъри, с цел да изследват Луната.
На 21 февруари първата лунна задача потегли на борда на ракета „ Falcon 9 “. „ Beresheet “, издигната от израелската „ SpaceIL “, беше пратена като второстепенен товар, споделяйки пътуването с индонезийския информационен сателит „ PSN-6 “.
След постигане на геостационарна трансферна орбита „ Beresheet “ и информационният спътник се отделиха от „ Falcon 9 “. Комуникационният спътник ще се придвижи към геостационарна земна орбита. „ Beresheet “ обаче продължава да се издига. В началото на април галактическият транспортен съд ще влезе в лунната орбита. След това ще се приземи на Луната.
Израелската „ Aerospace Industries “ – компанията, която построи кабината за „ SpaceIL “ – разгласи през януари проекти да си партнира с немската „ OHB “, с цел да предложи на Европейската галактическа организация комерсиална услуга за доставка на потребен товар до Луната.
Стимулът
Какво подтиква частни компании като „ SpaceIL “ да се натискат в тази конкуренция към Луната? Голям принос има премията „ Гугъл Lunar X “ (GLXP) – конкурс, който даде обещание 20 милиона $ за първия частно-финансиран екип, подготвен да приземи робот на Луната, да измине повече от 500 метра и да съобщи облици с висока разграничителна дарба и видеоклипове в границите на уговорен краен период.
Това беше огромен фактор. Десетки тимове се включиха в състезанието. Крайният период изтече предходната година. Нямаше победител за огромната премия, само че някои от тимовете получиха по-малки награди за разработките си.
Освен „ SpaceIL “ има и други GLXP екипи, които са към момента дейни. „ Astrobotic Technology “ възнамерява да пусне своя първи галактически транспортен съд – „ Peregrine “ – още през 2020 година или при започване на 2021 година на борда на ракета „ Atlas V “. „ Moon Express “ подписа контракт с „ Rocket Lab “ за пет пускания на ракетата си „ Electron “.
Японската компания „ ispace inc “ (да не се бърка с китайската ракетна компания „ iSpace “) подписа контракт за две излитания на борда на „ Falcon 9 “, първо през 2020 година и след това през 2021 година Други дейни екипи включват „ TeamIndus “ в Индия и „ PTScientists “ в Германия.
Програмата на НАСА за комерсиални доставки на потребен товар до Луната – CLPS (чете се „ клипс “) – прибавя спомагателен тласък. По нея НАСА ще закупи услугите на частни компании, които ще изпращат дребни луноходи и роувъри на Луната. Целите включват изследване, потребление на местни запаси (ISRU) и развиване на „ лунна просвета “.
CLPS ще обезпечи до 2,6 милиарда $ контракти през идващите 10 години. Първата задача по програмата може да бъде стартирана още в края на тази година.
Минно дело на Луната
Минното дело вероятно е първата промишленост, която ще процъфти на Луната, написа The Space Review. На 29 ноември НАСА разгласи подбора на девет компании, които имат право да се конкурират за контракти по програмата CLPS. Включени са „ Astrobotic Technology “ и „ Moon Express “ – две от фирмите, които се състезаваха в състезанието GLXP.
Програмата на НАСА позволява единствено американски компании, само че два от задграничните екипи, взели участие в състезанието, понастоящем са подизпълнители на американски компании, които се конкурират за контракти по CLPS: „ ispace inc “ работи с „ Draper Laboratory “ и „ TeamIndus “ в екип, воден от „ Orbit Beyond “. За контракт по CLPS се конкурират също по този начин „ Deep Space Systems “, „ Firefly Aerospace “, „ Intuitive Machines “, „ Lockheed Martin “ и „ Masten Space Systems “.
Същевременно „ Blue Origin “ създава доста по-голям лунен роувър, наименуван „ Blue Moon “, който ще може да кацне с няколко тона товар на Луната. А немските компании „ OHB “ и „ MT Aerospace “ са наели новата ракета „ Blue Glenn “ и кабината на „ Blue Moon “, с цел да трансферират потребен товар на Луната през 2023 година
Апаратите за кацане на Луната ще бъдат изпратени на доста места на спътника на Земята, с цел да ни кажат повече за наличните там запаси. Роувърите, които включват лаборатории за разбор на проби, като този на борда на марсохода „ Curiosity “, ще дават информация за съставките на лунните скали и почвата.
Има възможност да се намерят находища на злато, метали от групата на платината и редкоземните метали. Особено обещаващи в това отношение са многочислените ударни кратери по повърхността на Луната. В сходни кратери от удари на метеорити в Земята до момента са намирани обещаващо високи концентрации на благородни метали. Добивът на скъпи метали може да се трансформира в съществена промишленост на Луната.
Туризъм и лунни първични материали
Но благородните метали не са единственият метод, по който бизнесмените могат да станат богати от стъпването на Луната. Има доста способи те да се възползват от този засилен интерес към земния сателит. Лунната транспортна инфраструктура, да вземем за пример, е основна опция освен за роботизираните сонди, само че и за транспорт на товари и на астронавти.
За да се понижат разноските, има незабавна нужда от супер тежкотоварна ракета за многократна приложимост. Тук пък идва ред на Илън Мъск и неговата SpaceX. Системата за изстрелване на SpaceX е за многократна приложимост и може да прати галактически транспортен съд във високата елиптична орбита на Земята, където да бъде зареждан посредством танкерни транспортни средства.
Разчитайки на орбитално зареждане, корабът може да приземи доста тонове товари или огромен екипаж на Луната и да се върне на Земята, без да е належащо да се зарежда на Луната. Очаква се тестовите полети на маломерна версия на галактическия транспортен съд да стартират по-късно тази година. Пълномащабно транспортно средство от този тип може да бъде готово за проби на полети през 2020 година
Лунният туризъм е различен метод за генериране на пари от Луната. Първият лунен екскурзиант евентуално ще бъде Юсаку Маезава – японски милиардер, който към този момент е купил полет към Луната в галактически транспортен съд за себе си и за шест до осем актьори, които има намерение да предложения на пътуването. Този полет може да се случи още през 2023 година
Лунният туризъм е една от опциите за генериране на пари от Луната (източник: CC0 Public Domain)
Робърт Бигелоу, основен изпълнителен шеф на „ Bigelow Aerospace “, пък мечтае да сътвори уреди на лунната повърхнина, които биха могли да одобряват туристи и други посетители. Първата лунна база може да бъде основана до края на 2020 година, евентуално в северните или южните полярни райони на Луната.
Роботизираните сонди към този момент демонстрираха индикации за съществуване на обилни количества вода в някои от кратерите, които лежат във безконечен мрак покрай полюсите. Ако тази вода е във форма, която е елементарно налична, като да вземем за пример лекомислен лед, тя ще бъде скъп запас за базите. Развиващите се в този момент апарати и роувъри скоро ще отговорят на въпроса за достъпността на водата в полярните кратери.
Освен за пиянство, водата може да се употребява за произвеждане на водород и О2, които пък да се употребяват като ракетни горива, за зареждане на горивни кафези и за обезпечаване на О2 за дишане. Може да се окаже доста по-евтино да се извлича вода от полярните кратери, в сравнение с да се транспортира до Луната от Земята.
Добивът и преработката на лунната вода е единствено една от многото благоприятни условия за печелене на пари в нововъзникващата промишленост за потребление на местни материали. Друга опция за потребление на местни запаси е добиването на материали от Луната за 3D щемпел на обитаеми пространства на земния спътник.
Накратко, Луната е евентуална „ златна мина “ за доста бизнесмени и занапред ще сме очевидци на тяхната конкуренция.
Космическият инженер и бизнесмен Денис Уинго измисли термина „ лунна тресчица “ през 2004 година (източник: CC0 Public Domain)
Калифорнийската златна тресчица стартира през 1848 година Мераклиите идват на тълпи. Само дребен % от миньорите обаче забогатяват от добива. Но пък доста други стават богати, осигурявайки на заселниците транспортна инфраструктура, жилища, храни и забавления…
Същото стартира да се случва в този момент – с тази разлика, че мераклиите бързат не към Калифорния, а към Луната. И са добре въоръжени с пари, и са жадни за облага. Какво подтиква толкоз доста частни компании като да желаят да „ стъпят “ на Луната?
Космическият инженер и бизнесмен Денис Уинго е измислил термина „ лунна тресчица “ през 2004 година, употребявайки го в своята книга „ Лунна тресчица: Подобряване на живота на Земята посредством ресурсите на Луната “. Сега лунната тресчица е реалност.
Подклаждат я бизнесмени, които мечтаят за тлъсти облаги от спътника на Земята. Водещи измежду тях са шепа частни компании, които развиват дребни лунни апарати и роувъри, с цел да изследват Луната.
На 21 февруари първата лунна задача потегли на борда на ракета „ Falcon 9 “. „ Beresheet “, издигната от израелската „ SpaceIL “, беше пратена като второстепенен товар, споделяйки пътуването с индонезийския информационен сателит „ PSN-6 “.
След постигане на геостационарна трансферна орбита „ Beresheet “ и информационният спътник се отделиха от „ Falcon 9 “. Комуникационният спътник ще се придвижи към геостационарна земна орбита. „ Beresheet “ обаче продължава да се издига. В началото на април галактическият транспортен съд ще влезе в лунната орбита. След това ще се приземи на Луната.
Израелската „ Aerospace Industries “ – компанията, която построи кабината за „ SpaceIL “ – разгласи през януари проекти да си партнира с немската „ OHB “, с цел да предложи на Европейската галактическа организация комерсиална услуга за доставка на потребен товар до Луната.
Стимулът
Какво подтиква частни компании като „ SpaceIL “ да се натискат в тази конкуренция към Луната? Голям принос има премията „ Гугъл Lunar X “ (GLXP) – конкурс, който даде обещание 20 милиона $ за първия частно-финансиран екип, подготвен да приземи робот на Луната, да измине повече от 500 метра и да съобщи облици с висока разграничителна дарба и видеоклипове в границите на уговорен краен период.
Това беше огромен фактор. Десетки тимове се включиха в състезанието. Крайният период изтече предходната година. Нямаше победител за огромната премия, само че някои от тимовете получиха по-малки награди за разработките си.
Освен „ SpaceIL “ има и други GLXP екипи, които са към момента дейни. „ Astrobotic Technology “ възнамерява да пусне своя първи галактически транспортен съд – „ Peregrine “ – още през 2020 година или при започване на 2021 година на борда на ракета „ Atlas V “. „ Moon Express “ подписа контракт с „ Rocket Lab “ за пет пускания на ракетата си „ Electron “.
Японската компания „ ispace inc “ (да не се бърка с китайската ракетна компания „ iSpace “) подписа контракт за две излитания на борда на „ Falcon 9 “, първо през 2020 година и след това през 2021 година Други дейни екипи включват „ TeamIndus “ в Индия и „ PTScientists “ в Германия.
Програмата на НАСА за комерсиални доставки на потребен товар до Луната – CLPS (чете се „ клипс “) – прибавя спомагателен тласък. По нея НАСА ще закупи услугите на частни компании, които ще изпращат дребни луноходи и роувъри на Луната. Целите включват изследване, потребление на местни запаси (ISRU) и развиване на „ лунна просвета “.
CLPS ще обезпечи до 2,6 милиарда $ контракти през идващите 10 години. Първата задача по програмата може да бъде стартирана още в края на тази година.
Минно дело на Луната
Минното дело вероятно е първата промишленост, която ще процъфти на Луната, написа The Space Review. На 29 ноември НАСА разгласи подбора на девет компании, които имат право да се конкурират за контракти по програмата CLPS. Включени са „ Astrobotic Technology “ и „ Moon Express “ – две от фирмите, които се състезаваха в състезанието GLXP.
Програмата на НАСА позволява единствено американски компании, само че два от задграничните екипи, взели участие в състезанието, понастоящем са подизпълнители на американски компании, които се конкурират за контракти по CLPS: „ ispace inc “ работи с „ Draper Laboratory “ и „ TeamIndus “ в екип, воден от „ Orbit Beyond “. За контракт по CLPS се конкурират също по този начин „ Deep Space Systems “, „ Firefly Aerospace “, „ Intuitive Machines “, „ Lockheed Martin “ и „ Masten Space Systems “.
Същевременно „ Blue Origin “ създава доста по-голям лунен роувър, наименуван „ Blue Moon “, който ще може да кацне с няколко тона товар на Луната. А немските компании „ OHB “ и „ MT Aerospace “ са наели новата ракета „ Blue Glenn “ и кабината на „ Blue Moon “, с цел да трансферират потребен товар на Луната през 2023 година
Апаратите за кацане на Луната ще бъдат изпратени на доста места на спътника на Земята, с цел да ни кажат повече за наличните там запаси. Роувърите, които включват лаборатории за разбор на проби, като този на борда на марсохода „ Curiosity “, ще дават информация за съставките на лунните скали и почвата.
Има възможност да се намерят находища на злато, метали от групата на платината и редкоземните метали. Особено обещаващи в това отношение са многочислените ударни кратери по повърхността на Луната. В сходни кратери от удари на метеорити в Земята до момента са намирани обещаващо високи концентрации на благородни метали. Добивът на скъпи метали може да се трансформира в съществена промишленост на Луната.
Туризъм и лунни първични материали
Но благородните метали не са единственият метод, по който бизнесмените могат да станат богати от стъпването на Луната. Има доста способи те да се възползват от този засилен интерес към земния сателит. Лунната транспортна инфраструктура, да вземем за пример, е основна опция освен за роботизираните сонди, само че и за транспорт на товари и на астронавти.
За да се понижат разноските, има незабавна нужда от супер тежкотоварна ракета за многократна приложимост. Тук пък идва ред на Илън Мъск и неговата SpaceX. Системата за изстрелване на SpaceX е за многократна приложимост и може да прати галактически транспортен съд във високата елиптична орбита на Земята, където да бъде зареждан посредством танкерни транспортни средства.
Разчитайки на орбитално зареждане, корабът може да приземи доста тонове товари или огромен екипаж на Луната и да се върне на Земята, без да е належащо да се зарежда на Луната. Очаква се тестовите полети на маломерна версия на галактическия транспортен съд да стартират по-късно тази година. Пълномащабно транспортно средство от този тип може да бъде готово за проби на полети през 2020 година
Лунният туризъм е различен метод за генериране на пари от Луната. Първият лунен екскурзиант евентуално ще бъде Юсаку Маезава – японски милиардер, който към този момент е купил полет към Луната в галактически транспортен съд за себе си и за шест до осем актьори, които има намерение да предложения на пътуването. Този полет може да се случи още през 2023 година
Лунният туризъм е една от опциите за генериране на пари от Луната (източник: CC0 Public Domain)
Робърт Бигелоу, основен изпълнителен шеф на „ Bigelow Aerospace “, пък мечтае да сътвори уреди на лунната повърхнина, които биха могли да одобряват туристи и други посетители. Първата лунна база може да бъде основана до края на 2020 година, евентуално в северните или южните полярни райони на Луната.
Роботизираните сонди към този момент демонстрираха индикации за съществуване на обилни количества вода в някои от кратерите, които лежат във безконечен мрак покрай полюсите. Ако тази вода е във форма, която е елементарно налична, като да вземем за пример лекомислен лед, тя ще бъде скъп запас за базите. Развиващите се в този момент апарати и роувъри скоро ще отговорят на въпроса за достъпността на водата в полярните кратери.
Освен за пиянство, водата може да се употребява за произвеждане на водород и О2, които пък да се употребяват като ракетни горива, за зареждане на горивни кафези и за обезпечаване на О2 за дишане. Може да се окаже доста по-евтино да се извлича вода от полярните кратери, в сравнение с да се транспортира до Луната от Земята.
Добивът и преработката на лунната вода е единствено една от многото благоприятни условия за печелене на пари в нововъзникващата промишленост за потребление на местни материали. Друга опция за потребление на местни запаси е добиването на материали от Луната за 3D щемпел на обитаеми пространства на земния спътник.
Накратко, Луната е евентуална „ златна мина “ за доста бизнесмени и занапред ще сме очевидци на тяхната конкуренция.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ