Специализираната прокуратура: Подходът да се закрият специализираното правосъдие, а след това да се решава какво ще стане с делата, е проблем
Подходът, който избра Народното събрание - първо да се закрият профилираните съд и прокуратура, а след това да се взема решение какво ще се прави с делата, с магистратите и чиновниците, е проблем. Ще има и други – те ще станат забележими след 27 юли, когато влизат в действие измененията на Закона за правосъдната власт.
Това предизвестиха на взаимна конференция за следствията от закриването на органите на профилираното правораздаване ръководителят на Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов и административният началник на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова.
Главният прокурор Иван Гешев благодари на магистратите и чиновници от профилираните структури. Той уточни, че те са създали толкоз, колкото не е правено след 1989 година в направлението битка с проведената престъпност, закононарушенията срещу Републиката, а в последните 4 година - в направлението корупция и корупция по високите етажи.
„ След години ще се разбере, че закриването на профилираното правораздаване е било голяма неточност. За страдание егото на политиците надви над разсъдъка “, уточни Ивайло Ангелов. Според него казусът е зародил от това, че при писането на текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт не е имало нито един правист, който да се занимава с наказателно правораздаване и да познава материята.
Ръководителят на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова разясни, че все още точният брой на делата, които би трябвало да бъдат ориентирани към съответната способена прокуратура, е 841. От закриването на 27 юли 2022 година до определянето на способния съд няма да има кой да управлява тъжби на потърпевши или претенции за изменение на мярка за неотклонение. Не е ясно какво ще се случи при спор за подсъдност. През това време никой съд не е способен. Това състояние на безвремие затормозява процеса и води до неустановеност за страните по делото, акцентира тя.
Валентина Маджарова уточни и различен проблем – така наречен специализация на магистратите. В България по тематиката тероризъм работят 7 души, към този момент тази специализация няма да я има. Специализация имаше и в сегмента проведена престъпност, корупция. Сега към този момент няма да ги има. Всички страни вървят натам – към специализация, ние вървим в противоположната посока, посочи тя.
Ръководителят на Специализираната прокуратура уточни и зародилият проблем със специфичните разследващи средства (СРС). При 40% от случаите те се употребяват за отбрана и охраняване на потърпевшите, което става с тяхно единодушие. В останалата част СРС се употребяват за откриване на закононарушения. И защото Специализираният углавен съд, който дава позволение за тяхното потребление, се закрива, няма да има орган, който да следи за правомерното им използване. Това несъмнено не е в полза на българското общество, и най-много на потърпевшите по делата, уточни Валентина Маджарова. „ Лош закон, само че закон, ние ще се постараем да го осъществим “, акцентира тя.
Главният прокурор Иван Гешев уточни, че профилираните структури са правили своята работа, тормозили са хора с доста огромен финансов запас, а оттова и доста лица от публичния живот. „ Тези структури, в случай че би трябвало да изтъквам арбитър Ушев, бяха благосъстояние за страната “, съобщи основният прокурор. Той уточни, че профилираните структури получават благодарности от сътрудниците си от Европа: „ Дори през вчерашния ден получих признателност от немски прокурор и от шефа на Криминалната работа в два града в Германия за активността на прокурор и съответните чиновници от Министерство на вътрешните работи в взаимен екип за следствие “. Иван Гешев посъветва българските жители „ да си зададат въпрос за какво се закрива нещо работещо, с цел да се върнем към един неефикасен модел - дали е агитация, дали е спешен пиар, дали е неначетеност, безхаберие или нещо друго, което не желая да разказвам, само че може да се онагледи с влизане в джипове на предадени на съд лица “.
Това предизвестиха на взаимна конференция за следствията от закриването на органите на профилираното правораздаване ръководителят на Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов и административният началник на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова.
Главният прокурор Иван Гешев благодари на магистратите и чиновници от профилираните структури. Той уточни, че те са създали толкоз, колкото не е правено след 1989 година в направлението битка с проведената престъпност, закононарушенията срещу Републиката, а в последните 4 година - в направлението корупция и корупция по високите етажи.
„ След години ще се разбере, че закриването на профилираното правораздаване е било голяма неточност. За страдание егото на политиците надви над разсъдъка “, уточни Ивайло Ангелов. Според него казусът е зародил от това, че при писането на текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт не е имало нито един правист, който да се занимава с наказателно правораздаване и да познава материята.
Ръководителят на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова разясни, че все още точният брой на делата, които би трябвало да бъдат ориентирани към съответната способена прокуратура, е 841. От закриването на 27 юли 2022 година до определянето на способния съд няма да има кой да управлява тъжби на потърпевши или претенции за изменение на мярка за неотклонение. Не е ясно какво ще се случи при спор за подсъдност. През това време никой съд не е способен. Това състояние на безвремие затормозява процеса и води до неустановеност за страните по делото, акцентира тя.
Валентина Маджарова уточни и различен проблем – така наречен специализация на магистратите. В България по тематиката тероризъм работят 7 души, към този момент тази специализация няма да я има. Специализация имаше и в сегмента проведена престъпност, корупция. Сега към този момент няма да ги има. Всички страни вървят натам – към специализация, ние вървим в противоположната посока, посочи тя.
Ръководителят на Специализираната прокуратура уточни и зародилият проблем със специфичните разследващи средства (СРС). При 40% от случаите те се употребяват за отбрана и охраняване на потърпевшите, което става с тяхно единодушие. В останалата част СРС се употребяват за откриване на закононарушения. И защото Специализираният углавен съд, който дава позволение за тяхното потребление, се закрива, няма да има орган, който да следи за правомерното им използване. Това несъмнено не е в полза на българското общество, и най-много на потърпевшите по делата, уточни Валентина Маджарова. „ Лош закон, само че закон, ние ще се постараем да го осъществим “, акцентира тя.
Главният прокурор Иван Гешев уточни, че профилираните структури са правили своята работа, тормозили са хора с доста огромен финансов запас, а оттова и доста лица от публичния живот. „ Тези структури, в случай че би трябвало да изтъквам арбитър Ушев, бяха благосъстояние за страната “, съобщи основният прокурор. Той уточни, че профилираните структури получават благодарности от сътрудниците си от Европа: „ Дори през вчерашния ден получих признателност от немски прокурор и от шефа на Криминалната работа в два града в Германия за активността на прокурор и съответните чиновници от Министерство на вътрешните работи в взаимен екип за следствие “. Иван Гешев посъветва българските жители „ да си зададат въпрос за какво се закрива нещо работещо, с цел да се върнем към един неефикасен модел - дали е агитация, дали е спешен пиар, дали е неначетеност, безхаберие или нещо друго, което не желая да разказвам, само че може да се онагледи с влизане в джипове на предадени на съд лица “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ