Шулева, бивш вицепремиер: В последните парламенти се приемаха закони, подчинени на лобистки интереси
„ Подходът да се слагат условия, още преди да стартират договарянията, не е градивен. И може би в действителност би трябвало да си създадат заключения и от двете страни, и да се стартират едни малко по-конструктивни диалози, с цел да се оформи в действителност болшинство, тъй като на всички ни омръзнаха тези безкрайни повторения на избори. И общо взето неналичието на работещ и ефикасен парламент води до застой в страната като цяло. “ Това разяснява в ефира на bTV Radio Лидия Шулева, някогашен вицепремиер и някогашен министър на труда и обществената политика, и на стопанската система, само че мотив обособените договаряния, които започнаха ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната-Демократична България.
„ И двата метода не са изключително рационални и не е ясно дали в последна сметка ще се реализира консенсус за основаване на болшинство, което е най-важното нещо. Някак си към момента робуваме на някакви канони, че надали не първият взема решение всичко и всички останали би трябвало да бъдат в някаква подчинена позиция и към момента я няма тази политическа и съдружна просвета, че не е толкоз значимо кой е първи, кой е втори, трети и четвърти, а по какъв начин взаимно и с разсъдък и прагматизъм може да се оформи едно болшинство, което да се съгласи по избрана законодателна стратегия и несъмнено, проект за ръководство на страната. Това, че се създават чудовища от един парламент, който няма ясно образувано болшинство и не е ясно кой носи политическата отговорност. “, смята Лидия Шулева.
За предложенията за бюджета за следващата година, Шулева разяснява:
„ Последните парламенти, които имаха краткотраен живот, в тези парламенти се одобряваха закони, подчинени на лобистки ползи, свързани с финансите на страната, без глобата на финансовото министерство и в последна сметка се гласоподаваха закони, в които се предвиждаха разноски, чието осъществяване в случай че бъде поставено в бюджета за идната година, ще докара до 18 милиарда недостиг, както финансовото министерство сподели. Това е резултатът от един волунтаристичен метод от политически сили, които не носят никаква отговорност, защото имаме плаващи болшинства, без ясно управническо болшинство. В този смисъл в действителност не би трябвало да се позволява за повторно сходно нещо. Че би трябвало да се сътвори ръководещо болшинство и по-късно да се гледа бюджетът, в това няма подозрение. И по тази причина най-важният въпрос е основаването на такова болшинство. Що се касае до това какъв би трябвало да бъде бюджетът и дали всички тези гласувани оферти в предходните парламенти с великодушна ръка раздавани пари, би трябвало да бъдат осъществени, това очевидно би трябвало да се преразгледа от новото болшинство и да се реши дали е допустимо да си го позволим или не. “
