Подгответе децата за живота, а не подготвяйте живота за децата
Подгответе децата за пътя, който им следва да извървят в живота, а не се мъчете да подготвите живота за децата си.
Ние, родителите, сме прекомерно меки и отстъпчиви с децата си. Въпреки че имаме най-хубави планове, ние в действителност отстраняваме всяко тестване и затруднение по пътя им с единственото предпочитание да им помогнем да се оправят. Искаме да създадем детството им безоблачно, да улесним живота им, да им доставим наслада и развлечение. Дори единствено при мисълта децата ни да изпитат болежка, сърцата ни се свиват.
Погледнато в кратковременен проект, това евентуално наподобява добра концепция. И да, сигурно вършим децата си щастливи. Както и себе си.
За страдание обаче, неприятната вест е, че в дълготраен проект с сходно държание им вредим доста повече, в сравнение с им оказваме помощ. Когато се оправяме с всяка обстановка вместо децата си и се опитваме да им спестим всичко неприятно, ние на процедура им пречим да развият умения, с които да се оправят с живота, когато пораснат. Превръщаме ги в безпомощни и неуверени хора.
Възможно ли е да изправим стореното? Разбира се – към момента не е късно да започнете да възлагате повече отговорности на децата си, по-малко ги щадете.
Имайте повече религия с тях и ги оставете да пораснат по собствен личен неповторим метод! Бъдете до тях, когато имат потребност от вас, само че дано имат шанса да опитат и сами. Ще се гордеете с тях.
Цветелина Велчева
