Черногорците гласуват на президентски избори
Подгорица. В неделя, 15 април, в Черна гора се организират президентски избори – трети след оповестяването на независимостта през 2006 година Право на глас има 532 599 жители, разпределени в общо 1 214 изборни секции, които остават на тяхно разположение от 7:00 до 20:00 часа (местно време).
В съпоставяне с парламентарните избори, извършени през октомври 2016 година, в гласуването за държавен глава право на глас са регистрирани към четири хиляди повече гласоподаватели. По-голямата част от жителите с право на глас са в столицата Подгорица, а минимум в – обитаемото място Шавник.
Кандидатите за президент са общо седем. Първият в листата е Марко Милачич („ Истинската Черна гора “), втори – Младен Боянич („ Демократичен фронт “), трето – Хазбия Калач („ Партия на справедливостта и помиряването “), четвърти – Василие Миличкович („ Гражданска акция “ и Партия на пенсионерите, инвалидите и реституираните), пети – Добрило Дедеич („ Сръбска коалиция “), шеста – Драгиния Вуканович (Социалдемократическа партия), а на седма позиция в бюлетината е е Мило Джуканович (Демократична партия на социалистите).
Изборите ще бъдат следени от над две хиляди локални и задгранични наблюдаващи от 30 медии. Предварителните резултати от гласуването се чака да бъдат оповестени преди среднощ в неделя.
Президентът на Черна гора се избира за период от пет години. Печели претендентът, който получи повече от половината от годните гласове на гласоподавателите. Ако никой от кандидатите не получи този брой гласове, вторият тур на вота следва да се организира след 14 дни, т.е. на 29 априил.
От 1990 година насам президентският пост в Черна гора са заемали Момир Булатович (два мандата), Мило Джуканович (един мандат) и Филип Вуянович (последните три мандата).
Мило Джуканович - любимец за президентския пост
Последните социологически изследвания, извършени преди началото на вота, демонстрираха безапелационна преднина на Мило Джуканович, който господства политиката в някогашната югославска република към този момент 25 година Бившият министър-председател, който подаде оставка през октомври 2016 година, разгласи решението си да се кандидатира за президент предишния месец. В предизборната си акция 56-годишният икономист заложи на участието в Европейския съюз, откакто Черна гора се причисли към НАТО през 2017 година
В рамките на предизборната акция той даде обещание на своите поддръжници участие на Черна гора в Европейския съюз и по-добър живот за пенсионерите и младежите. Към противниците си той изпрати следното известие:
„ Ако завоюва опозицията, това ще докара до анулация на решенията, които към този момент сме взели. Те ще анулират решението за признание на Косово, което е значим въпрос за районната непоклатимост. Те ще анулират решението за пътя ни към Европейския съюз. Ще анулират глобите против Русия и е ясно, че биха оспорили даже решението за самостоятелност. Те са подготвени да продадат Черна гора за шепа долари. Така че на тези избори би трябвало да кажем „ не “. Не предавайте националните ползи ".
Джуканович е най-популярният от всички седмина претенденти. В навечерието на вота Подгорица, където живее една трета от популацията на Черна гора, бе безусловно облепена с плакати, които го прогласиха за „ водач, общественик и президент на всички жители ". Още преди началото на изборния ден кандидатът на „ Демократична партия на социалистите “ показа увереността си, че ще реализира победа още в първия тур на изборите.
Въпросът за проведената престъпност хвърли сянка върху предизборната акция, която бе белязана от серия бомбени покушения. Опозицията твърди, че Джуканович има във връзки с мафията – обвиняване, което той отхвърля.
„ Като президент ще направя всичко по силите си... да дам на полицията властта, която ще им разреши да пазят жителите от тези, които излагат живота им на заплаха ", безапелационен бе Джуканович по време на акцията.
Нормализация на връзките с Русия
Най-силният противник на Джуканович е Младен Боянич, който има поддръжката на множеството опозиционни партии, в това число на проруските фракции. Очаква се за него да гласоподават една трета от гласоподавателите.
По думите на Боянич, Джуканович „ не може да бъде решението, тъй като той е основател на неустойчивостта и хаоса, които следим по улиците на Черна гора. Съгласен съм с Джуканович, че страната е по-силна от мафията, само че казусът е, че не знам в коя страна е той ".
Кандидат-президентът на Черна гора от партията „ Демократичен фронт “ разгласи желанията си да работи за възстановяване на връзките с Русия, като акцентира, че глобите против Москва са в ущърб на страната му.
Един от приоритете на Боянич е също бързо присъединение на Черна гора към Европейския съюз. „ Надявам се, че това няма да попречи на връзките ни с Русия, ще се старая те да се подобрят, да се възстановяват, а въпросът за глобите – да остане в предишното. Те не бяха нужни, убеден съм, че Европейски Съюз и Черна гора ще схванат, че никой няма изгода от тях, единствено щета “.
Друг претендент, освен това проруски, е Марко Милачич, който упреква Джуканович за „ обстановката в страната, от кървавите улици до външната политика и разрушената стопанска система ".
Със междинната заплата от към около 500 евро (615 долара) и безработица над 20 %, дебатът за Запада против Русия не е главната грижа на доста черногорци. За Джуканович обаче изборът сред Брюксел и Москва е от решаващо значение за това дали Черна гора ще „ остане на пътя си на развиване ". Бившият министър председател обаче омаловажи антируската изразителност, заявявайки, че желае „ естествени връзки с Русия, в случай че тя е подготвена на същото ".
Черна гора може да се причисли към Европейски Съюз през 2025 година В отчета си от 2016 година за напредъка на страната, Брюксел настоя черногорските управляващи да продължат напъните си за справяне с проведената престъпност, по-специално с трафика на хора и прането на пари, и означи казуса с интернационалната контрабанда на цигари през пристанището на Бар.
Редакция: Тереза Герова
В съпоставяне с парламентарните избори, извършени през октомври 2016 година, в гласуването за държавен глава право на глас са регистрирани към четири хиляди повече гласоподаватели. По-голямата част от жителите с право на глас са в столицата Подгорица, а минимум в – обитаемото място Шавник.
Кандидатите за президент са общо седем. Първият в листата е Марко Милачич („ Истинската Черна гора “), втори – Младен Боянич („ Демократичен фронт “), трето – Хазбия Калач („ Партия на справедливостта и помиряването “), четвърти – Василие Миличкович („ Гражданска акция “ и Партия на пенсионерите, инвалидите и реституираните), пети – Добрило Дедеич („ Сръбска коалиция “), шеста – Драгиния Вуканович (Социалдемократическа партия), а на седма позиция в бюлетината е е Мило Джуканович (Демократична партия на социалистите).
Изборите ще бъдат следени от над две хиляди локални и задгранични наблюдаващи от 30 медии. Предварителните резултати от гласуването се чака да бъдат оповестени преди среднощ в неделя.
Президентът на Черна гора се избира за период от пет години. Печели претендентът, който получи повече от половината от годните гласове на гласоподавателите. Ако никой от кандидатите не получи този брой гласове, вторият тур на вота следва да се организира след 14 дни, т.е. на 29 априил.
От 1990 година насам президентският пост в Черна гора са заемали Момир Булатович (два мандата), Мило Джуканович (един мандат) и Филип Вуянович (последните три мандата).
Мило Джуканович - любимец за президентския пост
Последните социологически изследвания, извършени преди началото на вота, демонстрираха безапелационна преднина на Мило Джуканович, който господства политиката в някогашната югославска република към този момент 25 година Бившият министър-председател, който подаде оставка през октомври 2016 година, разгласи решението си да се кандидатира за президент предишния месец. В предизборната си акция 56-годишният икономист заложи на участието в Европейския съюз, откакто Черна гора се причисли към НАТО през 2017 година
В рамките на предизборната акция той даде обещание на своите поддръжници участие на Черна гора в Европейския съюз и по-добър живот за пенсионерите и младежите. Към противниците си той изпрати следното известие:
„ Ако завоюва опозицията, това ще докара до анулация на решенията, които към този момент сме взели. Те ще анулират решението за признание на Косово, което е значим въпрос за районната непоклатимост. Те ще анулират решението за пътя ни към Европейския съюз. Ще анулират глобите против Русия и е ясно, че биха оспорили даже решението за самостоятелност. Те са подготвени да продадат Черна гора за шепа долари. Така че на тези избори би трябвало да кажем „ не “. Не предавайте националните ползи ".
Джуканович е най-популярният от всички седмина претенденти. В навечерието на вота Подгорица, където живее една трета от популацията на Черна гора, бе безусловно облепена с плакати, които го прогласиха за „ водач, общественик и президент на всички жители ". Още преди началото на изборния ден кандидатът на „ Демократична партия на социалистите “ показа увереността си, че ще реализира победа още в първия тур на изборите.
Въпросът за проведената престъпност хвърли сянка върху предизборната акция, която бе белязана от серия бомбени покушения. Опозицията твърди, че Джуканович има във връзки с мафията – обвиняване, което той отхвърля.
„ Като президент ще направя всичко по силите си... да дам на полицията властта, която ще им разреши да пазят жителите от тези, които излагат живота им на заплаха ", безапелационен бе Джуканович по време на акцията.
Нормализация на връзките с Русия
Най-силният противник на Джуканович е Младен Боянич, който има поддръжката на множеството опозиционни партии, в това число на проруските фракции. Очаква се за него да гласоподават една трета от гласоподавателите.
По думите на Боянич, Джуканович „ не може да бъде решението, тъй като той е основател на неустойчивостта и хаоса, които следим по улиците на Черна гора. Съгласен съм с Джуканович, че страната е по-силна от мафията, само че казусът е, че не знам в коя страна е той ".
Кандидат-президентът на Черна гора от партията „ Демократичен фронт “ разгласи желанията си да работи за възстановяване на връзките с Русия, като акцентира, че глобите против Москва са в ущърб на страната му.
Един от приоритете на Боянич е също бързо присъединение на Черна гора към Европейския съюз. „ Надявам се, че това няма да попречи на връзките ни с Русия, ще се старая те да се подобрят, да се възстановяват, а въпросът за глобите – да остане в предишното. Те не бяха нужни, убеден съм, че Европейски Съюз и Черна гора ще схванат, че никой няма изгода от тях, единствено щета “.
Друг претендент, освен това проруски, е Марко Милачич, който упреква Джуканович за „ обстановката в страната, от кървавите улици до външната политика и разрушената стопанска система ".
Със междинната заплата от към около 500 евро (615 долара) и безработица над 20 %, дебатът за Запада против Русия не е главната грижа на доста черногорци. За Джуканович обаче изборът сред Брюксел и Москва е от решаващо значение за това дали Черна гора ще „ остане на пътя си на развиване ". Бившият министър председател обаче омаловажи антируската изразителност, заявявайки, че желае „ естествени връзки с Русия, в случай че тя е подготвена на същото ".
Черна гора може да се причисли към Европейски Съюз през 2025 година В отчета си от 2016 година за напредъка на страната, Брюксел настоя черногорските управляващи да продължат напъните си за справяне с проведената престъпност, по-специално с трафика на хора и прането на пари, и означи казуса с интернационалната контрабанда на цигари през пристанището на Бар.
Редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ