Поддържането на цените трябва да бъде водещо, дори ако се

Поддържането на цените би трябвало да бъде водещо, даже в случай че се отразява на отбраната на общите полезности. Това мнение споделят 70 на 100 от българите, взели участие в изследване Евробарометър, отдадено на войната в Украйна и последствията от нея. Данните бяха показани от Европейския парламент. За съпоставяне този отговор се споделя от 39 на 100 от останалите участници в допитването от Европейски Съюз. Защитата на свободата и демокрацията като европейски полезности би трябвало да бъде цел, даже в случай че се отразява на разноските за живот, декларират 59 на 100 в Европейски Съюз. У нас на това мнение са 28 на 100. Едва един от четирима българи чака животът му да остане неизменен поради войната в Украйна, а в Европейски Съюз подобен отговор дават 37 на 100. Промени чакат 71 от българите и 61 на 100 от останалите в Европейски Съюз. Последиците от войната към този момент са понижили стандарта на живот на 40 на 100 от европейците и на 62 на 100 от хората у нас, демонстрират данните. Мнозинството в нашата страна (88 на сто) и в Европейски Съюз (58 на сто) декларира, че не е готово да се сблъска с повишаване на цените на силата поради войната. Общо 40 на 100 в Европейски Съюз и за осем на 100 у нас споделят, че са подготвени да заплащат по-скъпа сила. Попитани дали могат да посрещнат повишаване на храните, в Европейски Съюз подготвеност показват 39 на 100, до момента в който у нас този отговор се споделя от едвам 10 % от участниците. Не са подготвени 59 на 100 в Европейски Съюз и 87 на 100 от българите, демонстрира изследването. Мненията на участниците се разграничават сензитивно при отговорите на въпроса за отношението им към обособени страни. В Европейски Съюз 58 на 100 имат позитивно отношение и 27 на 100 - негативно мнение, за Съединени американски щати. У нас 40 на 100 се отнасят към Съединени американски щати позитивно, а 53 на 100 - негативно. В подтекста на войната в Украйна жителите се сплотяват в поддръжката си за Европейски Съюз От пролетното изследване на Евробарометър на Европейския парламент излиза наяве, че войната на Русия против Украйна е засилила публичната поддръжка за Европейски Съюз. Почти две трети (65%) от европейците считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това е най-високият резултат от 2007 година насам, когато този индикатор бе 58%. Членството в Европейски Съюз е несъмнено като „ нещо положително “ от болшинството от жителите във всички страни членки като се изключи Гърция и Словакия, където повече респонденти го дефинират като „ нито положително, нито неприятно “. В съпоставяне с последното изследване на Парламента, извършено в края на 2021 година, резултатите по този индикатор са се нараснали доста в множеството страни, изключително в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), до момента в който в България се регистрира лек спад от 2 процентни пункта (47%). Към сегашния миг 52% от европейците имат позитивна настройка към Европейски Съюз и единствено 12% негативна. Наблюдава се нарастване от 3 процентни пункта при позитивните настройки спрямо изследването от ноември-декември 2021 година и в това време това е най-хубавият резултат в границите на изследванията за Европейския парламент от 2007 година насам. Националните резултати по този индикатор варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината интервюирани имат позитивно виждане за Европейски Съюз (49%), което съставлява спад с 2 процентни пункта по отношение на края на 2021 година, като негативни настройки са изразили 20% от респондентите. Европейски Съюз и светът Неотдавнашните събития също по този начин образуваха вижданията на европейците за други огромни участници на интернационалната сцена. Русия се прави оценка позитивно единствено от 10% от интервюираните европейци, което съставлява спад от 20 процентни пункта спрямо 2018 година (30%), когато този въпрос беше последно заложен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В съпоставяне европейците имат по-положителна настройка към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от Съединени американски щати с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока позитивна настройка към Обединеното кралство (62%), само че настройките им към останалите геополитически субекти се разграничават значително. Почти всеки втори българин прави оценка Русия (49%) и Китай (50%) позитивно към сегашния миг, като преобладаващата оценка по отношение на Съединени американски щати е негативна (53% негативна против 40% положителна). Войната в Украйна и последствията от нея Повечето жители възприемат войната в Украйна като фундаментална смяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен. Само към една трета от респондентите не чакат промени в метода си на живот (37%). В България над две трети от интервюираните са неуверени, че животът им ще остане неизменен (71%), като едвам 25% не чакат промени. Проучване, оповестено предходната седмица от Европейската комисия, демонстрира, че осем от 10 респонденти в Европа са съгласни с налагането на стопански наказания на съветското държавно управление (80%), както и на съветски компании и физически лица. Мнозинството от жителите в 22 страни членки утвърждават отговора на Европейски Съюз на съветското настъпление в Украйна. Поради повишаването на инфлацията и разноските за живот още преди началото на съветското настъпление в Украйна, което в допълнение усили наклонността, четирима от всеки 10 европейци декларират, че към този момент усещат отрицателно влияние върху стандарта си на живот (40%). В България съвсем двама от трима респонденти декларират, че към този момент изпитват негативен резултат върху метода си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички страни членки. Независимо от негативите, 59% от европейците смятат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, даже това да се отрази на цените и разноските за живот, което се дефинира като явен знак за европейска резистентност и единение. В България едвам 28% от респондентите считат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават преимущество на поддържането на цените и разноските за живот (70%). Ценности за отбрана и цели на Европейския парламент Нарастващото безпокойствие по отношение на икономическото положение е отразено и при определянето на политическите цели, върху които европейските жители желаят Парламентът да се концентрира: битката с бедността и общественото изключване се загатва преди всичко (38%), следвана от публичното опазване на здравето (35%), където се следи забележителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и правилата на правовата страна (32%), като този индикатор на собствен ред бележи растеж от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се приближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни тематиките за битката с бедността и общественото изключване и поддръжката на стопанската система и основаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се слага публичното опазване на здравето (39%), а на трето демокрацията и правилата на правовата страна и бъдещето на Европа (и двете с 28%). Възприятията за войната и смисъла ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на главните полезности, които жителите желаят Европейският парламент да пази предпочитано: демокрацията още веднъж заема челно място и бележи нарастване с 6 процентни пункта спрямо есента на 2021 година (38%). Следват отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки индикатор с 27%. За българските респонденти водещите полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази, са свободата на напредване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и неговите райони (27%). Демокрацията и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.