Д-р Петър Берон – най-възрастният кандидат за депутат: Надявам се хората да ни повярват, че сме почтени и можем да свършим нещо
Подчертава, че в случай че наесен още веднъж има избори, може отново да се запише за присъединяване. Ако пък се избере постоянно държавно управление и то изкара 3-4 години, не има намерение да се кандидатира повече, ще остави други да движат страната както намерят за добре.
Смята, че откакто човек на 80 като Байдън може да ръководи света като президент на Съединени американски щати и се кани да се кандидатира за нов мандат, той също може да продължи да е в политиката.
Според мнозина, както и съгласно сина му, който сега работи в Народното събрание, „ старите кучета в политиката би трябвало да се отдръпват “, защото са с белези на остарялото и би трябвало да дадат път на младите и образованите. Той обаче му отвърнал, че те преди време дали път – имало няколко млади министър председатели – Филип Димитров, Жан Виденов, Сергей Станишев, Кирил Петков, само че народът не харесва резултатите от активността им.
Определя сина си като извънредно образован и добавя, че е с добра подготовка и 3 години е бил в Брюксел като представител на нашето Народно заседание в Европарламента. Дълго е живял и в Щатите, само че няма позитивно отношение към хората от поколението на татко си и ненапълно е прав. След измененията през 90-те се появиха всевъзможни видове. Едни бяха алчни, други мошеници, а други служеха на непознати посолства…
Категоричен е, че не би приел предложение за министерски пост, защото е прекомерно остарял, няма министър на 84 години, а и не е редно да има, защото съгласно него по-младите ще се оправят по-добре. Навремето е канен за министър и в двете държавни управления на Андрей Луканов, само че не приел, защото имали решение на координационния съвет на Съюз на демократичните сили да не вземат участие. По негово предложение обаче Луканов преобразувал Комитета по околната среда в министерство.
Ако стане народен представител ще си прави работата в Народно събрание, а откакто завърши настоящият му мандат ще си продължи с науката и експедициите. Годините са пред него и времето е негово, отбелязва шеговито, смеейки се. Истината обаче е, че има доста значими ръкописи за дотъкмяване и работи по поредицата книги „ С Петър Берон по света “. Досега са издадени 7 тома, до края на годината би трябвало да излязат и още два. В музея пък имат големи сбирки, за които няма да му стигнат и два живота да ги оправи. Напоследък по експедициите не събира толкова доста, колкото мъкнел преди.
Пет дни в седмицата прекарва по 10 часа пред компютъра, а в края на седмицата отпътува за Кокаляне, където главата му си почива интензивно, а тялото му се раздвижва с работа в градината. Последно засадил домати, краставици и фасул.
Отдавна не е бил на експедиция, върви му се на доста места – в Мадагаскар, Колумбия, Венецуела, Чили и Аржентина – все страни, които не е посещавал, само че за пътешестване са нужни свободно време и пари. Преди години успявал да откри средства за това, само че в последно време не търсел. Реши ли да тръгне нанякъде, е уверен, че ще събере нужните средства. Освен това всяка експедиция изисква двумесечна подготовка, както и екип. Налице е и казусът с преместването на сбирките през граница, което за жалост става все по-трудно.
За шанс досега не са му конфискували експонати на границата. Преди години нямало рентгени и било елементарно, на границата заявявал, че държи персонални движимости в чантата и прекосявал без никакъв проблем. Пренесъл е редица материали от кое място ли не, само че в никакъв случай не е събирал неразрешени и редки типове. Лошото в този момент е, че това, което носи, се съхранява в алкохол и на митницата няма да му разрешат да го качи в самолета. Трябва позволение от еди-кой си и става една… Най-сложно е при дългите пътувания – минава се през доста страни и би трябвало да разполага с цялостен куп документи за преместване и така нататък
Три години е работил в Нигерия в службата за битка с бракониерството и 36 месеца е спал с пушка до леглото. Смята за неприятно това, че към този момент позагубва възприятие за боязън и нищо не го плаши. Докато се спускал с въжета в пропасти три пъти, е бил на крачка от гибелта и даже и в този момент на 84 години се спуска, само че съблюдава разпоредбите, които са като боен правилник. Слизал е под дърво и камък, само че е жив.
Язвата, поради която преди години бил признат по неотложност в болница, към този момент мълчи и всичко е наред. Но при рецесия и липса на здравно заведение наоколо, напряко си отива. Предупреден е постоянно да е на най-вече половин час път от добра болница, с цел да може при проблем да отиде и да спрат кървенето. Не е мислил да се подлага на хирургична намеса
На тези години няма нищо оперирано по себе си, само изключение е през 1993 година, когато скъсал сухожилията на два пръста на ръката си в Албания, при втурване в бездна и се наложило да го шият. Има дълъг лист със неразрешени храни и питиета, които не би трябвало да употребява поради язвата, само че не го съблюдава. Избягва единствено пърженото и профилактични прегледи не прави, тъй като в случай че му открият болест, ще се тормози. Аутопсията след години ще покаже какво и по какъв начин е било, безапелационен е доктор Берон.
Дядо му – бащата на татко му, умрял на 94 години като до последно си пушел и пиел. Чичо му пък умрял в Канада на 98 години. Той самият в никакъв случай не е пушел, а и от много време не близва алкохол. Преди си разрешавал по чашка в компания, само че с напредването на годините спиртните питиета почнали доста бързо да му замайват главата, по тази причина избира въобще да не се допира до тях.
Източник: Уикенд
