Подаяние“ е думата, която захлупва всички останали, с които се

„ Подаяние “ е думата, която захлупва всички останали, с които се опитваме да се залъжем. Не единствено близо двата милиона български клетници, ами и самата страна трайно са запратени в срамния режим на оцеляване с подаяния. Приели сме да играем ролята на просяци, като че ли не ставаме към този момент за нищо друго, всяка друга роля ще наподобява несъответствуваща за нас. “ Така стартира седмичния си коментар във Фейсбук именитият публицист Кеворк Кеворкян, който прави точни и справедливи разбори на събитията у нас и по света.

разгласява целия текст без редакторска интервенция.

 

ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ЗАХВЪРЛЕНИТЕ

Покажат някоя бедна душица – и съвестта им към този момент е чиста. Две минути постен репортаж за Захвърлените Българи е методът да получат някакво помилван – по този начин най-малко си фантазират малките екрани. Те не са основните виновници, никога, само че пасивността им сигурно ги отпраща при грешниците. Страх ги е и даже може би ги е гнус да се поровят същински в бедността…

Хайде, тази женица – „ обект “ на репортажа – може би ще я успокоят за малко, ще затъкнат някак грижите й – ами останалите, повече от милион и половина несретници?

Даваме ли си сметка въобще за каква камара от злощастие става дума – или към този момент дефинитивно сме загърбили съвестта си…

И никой към този момент не желае да знае, по какъв начин толкоз хора бяха превърнати в сиромаси.

 

А въпросната женица, към която непохватно се умилкват репортерите, е наясно с всичко това, тя си дава сметка, че е предопределена за малко ухажване в залеза на скотския й живот, даже е склонна да елементарни и привидното, насилено съчувствие, с което по-скоро я унижават.

Всъщност, тя от дълго време е дала прошка всичко и на всички и, във всеки случай, като че ли повече е загрижена за спокойствието на нашата съвест, в сравнение с ние за нейното несправедливо поражение.

Гледа да нахрани съвестта ни – доста жестоко ли ще е, в случай че се изразим по този начин?

 

Телевизиите обаче без съмнение се задоволяват с тия нескопосани и по-скоро предизвикателни репортажи за унизителната беднотия, в която тъне народеца. Така беше и тия дни около разправиите за коледните подаяния за пенсионерите.

„ Подаяние “ е думата, която захлупва всички останали, с които се опитваме да се залъжем. Не единствено близо двата милиона български клетници, ами и самата страна трайно са запратени в срамния режим на оцеляване с подаяния.

Приели сме да играем ролята на просяци, като че ли не ставаме към този момент за нищо друго, всяка друга роля ще наподобява несъответствуваща за нас. И даже не си вършим труда да просим по-убедително – милиарди ни бяха отнети от Евросъюза поради некадърността на бюрократите ни, които не успяваха да приготвят нужните документи – а в действителност прошения – за Плана за резистентност и развиване.

Тоталният ни неуспех ще ни бъде обезпечен по един злокобен метод – и той ще се дължи на безспорната дискриминация на работещите българи.

 

Ето едно скорошно предупреждение за този разгром: в Русе пуснаха кепенците на шивашко дружество с близо столетна история – и властниците даже не примигнаха от тази новина, за тях нищо по-отдавнашно от вчерашния им обяд няма значение.

А чужденците-инвеститори бягат и зарязват стотици български шивачки, тъй като в Тунис, примерно, локалните сиромаси им работят за три $ на ден.

Това е цунами, с което няма да се оправи никой – без никаква благосклонност ще бъдем зарязани и ще си останем да предъвкваме хвалбите си, какъв брой антична страна сме и останалите лакърдии – обаче в този момент едни келяви три $ ще ни видят сметката. Което може би към този момент даже се е случило.

Не се отхвърляме обаче, като всяка година в последно време, от националните радостния край НДК/Националния замък на културата.

 

Вече надали някой се сеща, че „ дворецът “ бе издигнат в чест на 1300- годишнината на българската страна и беше в действителност впечатляващо културно средище – което и до момента, с всичките си кабапчийски иширети не сме съумели да окарикатурим изцяло.

Тази година веселието предложило и някои осъществявания, доста атрактивни в действителност, само че които нямат нищо общо с културата – да вземем за пример, едно клето пес демонстративно се облекчило посред тълпата и то пред мътния взор на стопанина си!

Но на болшинството от веселяците, краткотрайно наобиколили „ двореца на културата “, случката въобще не им направила усещане, никой не се засилил да почисти кучешкия отпадък, като че ли без него „ дворецът “ няма да е в целия си искра.

Неприбраният отпадък от всякакво естество се трансформира в колосален проблем. Също толкоз рисков е и неразпознатият в точния момент отпадък – най-много този в политиката.

 

Понякога напряко не е за поверие, какво се случва тук, в нашенската потиснатост. В „ Панорама “ Бойко Василев попита Костадин Костадинов/ “Възраждане “ след визитата му в Русия: „ Там похвалиха ли ви? “ Този въпрос ми се стори толкоз безразсъден, та даже взех решение, че не съм го чул добре. Но сетне въобще не си направих труда да чуя отговора на Костадинов.

Ако подобен въпрос въобще може да се стъкми от класен публицист като Бойко и сетне даже да бъде заложен, можем да си представим, каква словесна свинщина се лее от устите на телевизионната парадайса в безподобните фалшификати на телевизионна журналистика.

Но те пък имат своите оправдания – щом вратата към изстъпленията им се отваря даже от хипотетично авторитетни излъчвания.

 

Случайно попаднах на една телевизионна реклама, на пръв взор трябваше да е нещо напълно общоприетоо – юноша и баба му представят/продават пчелен мед, който сами са произвели. Но внезапно нещата стават напълно разнообразни – и напряко поразителни.

„ Няма да ви излъжем “ – споделя старата жена. И фенът схваща, че това е самата истина – тъй като тя цялата грее от честност. Тя е самият облик на Честността.

Иска да й повярвате, преди да купите от стоката й – и подсигурява за това с честността си. За разлика от всевъзможните днешни шмекери, най-много политическите, които упорстват да ви се издължат, едвам когато купите стоката им. И, несъмнено, ще го създадат с нови неистини.

Въпросът е, по какъв начин да се стигне до хора като женицата от рекламата, по какъв начин да се възкресят те.

За да бъдат употребявани като един чист бунар, от който да се черпи от това, което към момента е останало крепко и неопетнено в националното вдъхновение…

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News