Подаръчни карти за служителите: Дължи ли се данък?Много фирми раздават

Подаръчни карти за чиновниците: Дължи ли се налог?
Много компании раздават подаръчни карти на чиновниците си,
които може да са за една и съща сума за всички, или сумите да са разнообразни.

Затова в рубриката на „ Труд news “ “Данъчна консултация ” представяме позицията

на Национална агенция за приходите за това какъв е редът за заплащане на налози в тези случаи.
Ръководството на сдружение от време на време взема решение да дава на чиновниците
„ Карти подарък “. Картите се купуват от онлайн търговец и могат да се употребяват

за покупки от електронния магазин до избран интервал. Всяка карта има сериен

номер и номинална стойност. Поставени са следните въпроси:
1. Представляват ли обществени разноски, според чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, подаръчните
карти, ако са предоставени на всички чиновници и в идентичен размер,

в това число и на наетите по контракт за ръководство и надзор?
2. Представляват ли обществени разноски, според чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО,
подаръчните карти, ако са предоставени на всички чиновници, в това число

и на назначени по контракт за ръководство и надзор, само че сумите за чиновниците са разнообразни?
3. Представляват ли обществени разноски, според чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, подаръчните
карти, ако са предоставени единствено на избрани чиновници, а сумите са разнообразни?

I Общи правила за обществени придобивки

Разпоредбата на чл.294, т.1–7 от Кодекса на труда (КТ) дефинира, че работодателят

може независимо или взаимно с други органи и организации да обезпечава на
служащите и чиновниците облекчаване на разнообразни социално-битови и културни
потребности според от финансовото си положение и благоприятни условия. Начинът на

потреблението на средствата за социално-битовото и културното обслужване се дефинира
с решение на общото заседание на служащите и чиновниците (чл.293 от КТ).
Законодателят е дефинирал придобивките общо и не ги е изброявал изчерпателно.

За задачите на данъчното облагане Законът за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО)

е дал лично определение за обществени разноски, предоставени в натура. Облагането
на тези разноски се прави по реда на чл.204 и идващите от закона. Определението,
обещано в §1, т.34 от спомагателните разпореждания (ДР) на закона, е със следното наличие: „ обществени разноски, предоставени в натура “ са регистрираните като разноски обществени придобивки

по чл.294 от КТ и предоставени по реда и метода, избрани от чл.293 от КТ или от
управлението на предприятието. Социалните придобивки би трябвало да са налични за
всички служащи и чиновници и за лицата, наети по контракт за ръководство и надзор.
Не е налице даване на обществени разноски в натура, когато сред работодателя
или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения

под каквато и да е форма във връзка с получените обществени придобивки.

II Изисквания

Широката опция, която дава чл.294, т.7 от КТ за разнообразни типове обществени

придобивки, следва да се конкретизира от общото заседание на служащите и чиновниците
или работодателя, като дефинират сферата, в която ще се дава социално-битовото
и културно обслужване.

За да бъдат избрани дадени разноски, които начислява работодателят, като обществени

по смисъла на определението, обещано в ЗКПО, първо е належащо да са включени в

Определението за обществени разноски, предоставени в натура, за данъчни цели има

няколко съставния елемент:

1. да са регистрирани писмено обосновани разноски за обществени придобивки в натура;
2. разноските да са избрани според чл.293 и чл.294 от КТ или по ред и метод,
избран от управлението на предприятието;

3. обществените придобивки са налични за всички служащи и чиновници, в това число

за лицата, на които е предоставено управлението;
4. да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по повод
на получените обществени придобивки.

В дефиницията за обществени придобивки в натура следва да се разграничат две хипотези:

1. налице ли са обществени разноски,

2. в случай че са налице, предоставени ли са в натура.

III Конкретният случай

В запитването са посочени три разнообразни метода за даване на „ Карти подарък “,

с които се позволява даването им на друг брой лица и на друга стойност.
Не е посочен аршин за това делене, както и дали това става с избор от общото
заседание на наетите лица, документиран по надлежния ред на КТ, или с едностранно

решение на ръководителя на предприятието.
Социалните придобивки, предоставени в натура, следва да са налични за всички наети
лица. Предоставянето им произтича от правните отношения сред шеф и наетите

лица и задачата им е да обезпечат разнообразни социално-битови и културни потребности.

В този смисъл лицата, които следва да ги получат, не трябва да бъдат разделяни по някакви
критерии според от стаж, заемана служба, реализирани резултати, количество и
качество на положения труд или други.

Разделянето на правоимащите наети лица по сходни критерии не може да се одобри за осъществяване на определението за обществени разноски по смисъла на ЗКПО. Предоставянето
на карти на част от наетите лица на друга стойност по-скоро е средство за увеличение на трудовото им заплащане.
Изпълнението на критерия за общодостъпност при обсъждания обществен разход

(определен като подобен по КТ) изисква всички наети лица да могат да употребяват по право
картите и цената им да бъде идентична за всички правоимащи лица.
На съображение изложеното може да се направи извод, че при осъществяване на определението
за обществени разноски за такива ще се одобряват тези карти за подарък, които са предоставени

на всички чиновници, в това число и на лицата, назначени на контракт за ръководство и

надзор, и са за една и съща сума. Другите два разновидността, посочени в запитването, не носят характерностите на обществени разноски в натура.
При приемането, че разноските са обществени по смисъла на ЗКПО, следва да се прегледа
другата догадка, а точно, в случай че са налице обществени разноски, предоставени ли са в

натура или са налице парични взаимоотношения.

Запитването не носи задоволителна информация по отношение на „ Карти подарък “, заради което
следва да се откри явяват ли се тези карти електронни пари по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи. Това може да бъде конкретизирано от

документите, с които се уреждат връзките сред сдружението и онлайн търговеца.
В случай че предоставяните карти се дефинират като електронни пари, ще се смята,
че сред работодателя и наетите лица се основават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) във връзка с въпросната обществена облага. По отношение

на обществените придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО

препраща към Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В тази догадка е използвана наредбата на чл.205 от ЗКПО, според която
обществените разноски, които не са предоставени в натура, представляващи приход на

физическо лице, се таксуват при изискванията и по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
В умозаключение, обществени придобивки, избрани по реда на чл.293 и чл.294 от КТ,
а които са изпълнени условията на определението, обещано в ЗКПО за обществени

разноски, предоставени в натура, се таксуват с налог върху разноските и са данъчно

приет разход. Когато обществените придобивки нямат характерностите на предоставени
в натура, а съставляват електронни пари, се таксуват с налог по реда на ЗДДФЛ и
като детайл на трудовото заплащане са данъчно приет разход.

Димитрина Захаринова е ръководещ съучастник в одиторско сдружение „ Захаринова

Нексиа “ ООД (). Дружеството е част от 9-та в света

интернационална одиторска мрежа Nexia international.
Преподавател е във Висшето
учебно заведение за обезпечаване и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната

организация за приходите град София, консултант в ДАНС, както и шеф на дирекция в

Агенцията за държавна финансова ревизия.

Регистриран инспектор и данъчен съветник.

Има двама сина, внук и две внучки.