Най-възрастният учен на Австралия сложи край на живота си с евтаназия
Под звуците на "Ода на насладата " от Девета симфония на Бетовен и в обкръжението на близки Дейвид Гудол, най-възрастният академик в Австралия, постави завършек на живота си в клиника в Швейцария. Ден по-рано 104-годишният професор се майтапеше с публицистите на последната си конференция.
В Швейцария евтаназията е законна, до момента в който в Астралия е неразрешена. Ролята на медицинските лица през днешния ден е била лимитирана само до това да слагат абокат на ръката на Гудол, а той самичък е отворил системата, по която във вените му се е излязла специфична смъртоносна течност.
Организацията Exit International, която оказа помощ за еднопосочното му пътешестване до алпийската страна, съобщи, че е незаслужено "един от най-възрастните и известни жители на Австралия да бъде заставен да отиде на другия завършек на света, с цел да почине с достолепие ". "Мирна и почтена гибел е нещо, което би трябвало да се поставя на всеки, който я желае. Човек не трябва да бъде принуждаван да напуща дома си, с цел да я получи. "
Но доктор Майкъл Ганън, президент на Австралийската здравна асоциация, съобщи, че е обезпокоен от това, че надали не се чества "самоубийството на столетник ". "На каква възраст считаме, че хората не е естествено да се радват на живота? Хора като лекар Гудол вземат решение, учредена само на това, че не виждат защо повече да живеят, само че мисля, че това е граница, която е имного рисково да се прекрачва. Изключително съм угрижен за едно общество, в което взимаме случайни решения за това кой живот си коства да продължи и на кой би трябвало да се постави край според утвърден закон. "
Гудол, който е ботаник и еколог, водеше акция в Австралия за легализиране на евтаназията, не страдаше от неличимо заболяване, само че през последните години зрението и подвижността му се утежниха доста. Неотдавна той съобщи, че животът спрял да му носи наслада "преди 5-10 години ".
Волята му е тялото му да бъде дарено за медицински цели, а в случай че това е невероятно, праха му да бъде разпилян в Швейцария. Гудол не изиска заравяне или опело, тъй като не вярваше, че има задгробен живот.
В Швейцария евтаназията е законна, до момента в който в Астралия е неразрешена. Ролята на медицинските лица през днешния ден е била лимитирана само до това да слагат абокат на ръката на Гудол, а той самичък е отворил системата, по която във вените му се е излязла специфична смъртоносна течност.
Организацията Exit International, която оказа помощ за еднопосочното му пътешестване до алпийската страна, съобщи, че е незаслужено "един от най-възрастните и известни жители на Австралия да бъде заставен да отиде на другия завършек на света, с цел да почине с достолепие ". "Мирна и почтена гибел е нещо, което би трябвало да се поставя на всеки, който я желае. Човек не трябва да бъде принуждаван да напуща дома си, с цел да я получи. "
Но доктор Майкъл Ганън, президент на Австралийската здравна асоциация, съобщи, че е обезпокоен от това, че надали не се чества "самоубийството на столетник ". "На каква възраст считаме, че хората не е естествено да се радват на живота? Хора като лекар Гудол вземат решение, учредена само на това, че не виждат защо повече да живеят, само че мисля, че това е граница, която е имного рисково да се прекрачва. Изключително съм угрижен за едно общество, в което взимаме случайни решения за това кой живот си коства да продължи и на кой би трябвало да се постави край според утвърден закон. "
Гудол, който е ботаник и еколог, водеше акция в Австралия за легализиране на евтаназията, не страдаше от неличимо заболяване, само че през последните години зрението и подвижността му се утежниха доста. Неотдавна той съобщи, че животът спрял да му носи наслада "преди 5-10 години ".
Волята му е тялото му да бъде дарено за медицински цели, а в случай че това е невероятно, праха му да бъде разпилян в Швейцария. Гудол не изиска заравяне или опело, тъй като не вярваше, че има задгробен живот.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ