Под заглавието на творбата, която излиза премиерно на русенска сцена

Под заглавието на творбата, която излиза премиерно на русенска сцена на 15 февруари е конкретизирано: „ Музикално театрална алегория за инструментален отбор, читател, танцьори и алт “. Това е визията на режисьора постановчик, преводач на текста и читател в спектакъла Пламен Бейков.
Първоначалният вид на либретото е написан на френски език от писателя Шарл Рамю и съчетава сюжетно две съветски национални приказки от прословутите сборници на съветския фолклорист от средата на XIX век  А.Н.Афанасиев.
В автобиографията си „ Хроника на моя живот “ Игор Стравински споделя детайлности за основаването на творбата:
„ Този интервал, края на 1917 година, беше един от най-тежките в моя живот. Дълбоко омрачен от постигналите ме една след друга загуби, аз, също така, се намирах в извънредно тежко материално състояние. Комунистическата гражданска война спечелва в Русия и аз бях лишен и от последните средства за битие, които към момента идваха отвреме-навреме оттова. Просто останах без нищо, в чужбина, в самия кипеж на войната.
Моите приятели по орис – Рамю, Ансерме и доста други – също по този начин понасяха тежки тествания. Ние постоянно се събирахме дружно и трескаво търсехме излаз от това обезпокоително състояние. Така на нас ни хрумна, на Рамю и на мен, да създадем с допустимо най-малка загуба на средства нещо като дребен пътуващ спектакъл, който да може елементарно да се придвижва от едно място на друго и да демонстрира представления даже в най-малки градчета. Но за това беше необходим главен капитал, а подобен ние нямахме...
Ние грижливо разработвахме всички елементи на нашия план, в това число и маршрута на нашето турне. И всичко това – с празни джобове... В края на краищата на нас извънредно ни провървя – ние срещнахме индивида, който освен ни даде обещание да събере нужната сума, само че одобри драговолно нашата завера и ни оказа горещо и одобряващо състрадание. Това беше господин Вернер Райнхарт от Винтертур, човек високо-културен и освен това постоянно подготвен, както той, по този начин и неговите братя да оказват поддръжка на изкуството и на артистите.
Окрилени от това застъпничество, ние се захванахме за работа.
 ...За нашето зрелище ние избрахме цикъл от приказки за приключенията на войника-дезертьор и дявола, който, с помощта на всевъзможни изкушения, съумява да похити душата му....Въпреки че тези приказки носят характерния съветски темперамент, в това, което визира ситуацията, при всички случаи, всички усеща, които са изразени в тях, целият морал е всемирен по своята природа и би могъл да се отнася до всяка една нация. В трагическата история на боеца, който съдбовно се трансформира в завладяване на дявола, мен и Рамю изключително ни заплени тази дълбока човещина. “
За избора на режисьора да сложи точно тази творба, за новия театър, за превода на текста на български език, за подбора на изпълнителите, за предстоящото бъдеще на постановката – чуйте диалога в „ Артефир “ с Пламен Бейков в звуковия файл.