Именит диригент и изтъкнати певци представят „Аида“ на 30 април в Операта
Под палката на Иван Кожихаров оркестър, хор и балет ще изваят епична картина на огромната режисура
Последното събитие на Държавна опера – Бургас за месеца е огромният театър на една от най-популярните опери на Джузепе Верди – „ Аида “ – на 30 април от 19 часа. В залата на бургаския културен институт в четвъртък ще заживее вълнуващата история за етиопската принцеса в иго Аида, фараонската щерка Амнерис и египетския пълководец Радамес, за чието сърце си съперничат двете хубавици. „ Аида “ не е представяна на сцената на Операта от м. октомври 2024 година, а през последните две години провокира възторг по време на фестивала „ Опера на светилището “ – на откритата сцена на тракийското светилище Бегликташ, Обшина Приморско.
Под палката на именития диригент Иван Кожухаров, който през април без зад пулта на сполучливите спектакли на „ Царицата на чардаша “, „ Моя прелестна лейди “, „ Севилският бръснар “ и „ Трубадур “, на 30 април музикантите от оркестровия състав ще бъдат още веднъж пределно отдадени на пресъздаването на красивата Вердиева музика, заредена с непостижим емоционално-смислов заряд.
Великолепните оперни актьори – в същият състав, в който „ Аида “ бе показана с извънреден триумф в четвъртата фестивална вечер на „ Опера на светилището “ през м. август 2025 година: Йоана Железчева, Валерий Георгиев, Даниела Дякова, Марян Йованоски, Делян Славов, Костадин Мечков и други, ще огласят залата на Операта и ще пренесат публиката в антични времена, в които, обаче, човешките пристрастености са идентични на възприятията, които претърпяваме и в съвремието. Присъстващите ще се потопят в атмосферата на Древен Египет, с присъщите знаци и артефакти – пирамиди, египетски стенописи, загадъчни сфинксове, като образната среда прелива в театралното деяние, подсилвайки психическото влияние и цялостното сетивно усещане по въздействащ метод.
Солистите – всеки от тях с впечатляваща артистична кариера, ще бъдат освен впечатляващи – като самостоятелно показване, а и изградят общо артистично подстрекателство – разтърсващо, грабващо сетивата, носещо послания. Ролята на Аида е една от емблематичните за Йоана Железчева, която владее в елементи всяка фраза, сцена, отбор и смислови поанти на операта. Нейният мощен и пробивен глас, който, обаче, има и нежно-лирични параметри, както и изключителна духовна мощ и въздейственост, спомага за цялостното създаване на облика на поробената етиопска принцеса. Аида на Йоана Железчева е белязана по едно и също време с мекост и мощ, с вътрешно влечение към любовта и външен израз на невъзможността да бъде осъществена, заради трагичната мощ на събитията. Тя построява изумителна динамичност в тежката сопранова партия, наситена с драматизъм и психологичзъм, изключително в тихите приглушени нюанси. И като артистичност, и като гласови достижения, нейната роля е безупречно показана. Със забележителна лекост на леещи се тонове в интерпретацията на партията и впечатляващи механически параметри на осъществяването тя остава ненадмината Аида, въздействаща с глас и наличие.
Друга изтъкната българска оперна певица – мецосопраното Даниела Дякова, ще бъде помитаща в ролята на съперницата на Аида в любовта – Амнерис. Дякова е изцяло погълната от динамичността на облика на властната владетелка, влюбена в Радамес, от който е отблъсната, заради неустоимите му усеща към етиопската принцеса в иго – Аида. Изключително мощен глас, резониращ измежду внушителните декори, неустоима харизма и вътрешна мощ, излъчваща се посредством всеки неин жест и звук, показва забележителното мецосопрано. Даниела Дякова вплита женственото си лъчение и красивия си тембър при построяването на разкъсваната от подозрения и ревнивост принцеса, която пази в сърцето си по едно и също време и пристрастеност, и отдаденост, и свирепост, и реваншизъм, и типично женска печал, която е опустошителна за нейната същина. Отчаянието, непримиримостта с прочувствената загуба на обичания мъж, преплетени с откровеното страдалчество и болежка в чисто човешките й измерения, придават необикновен нюанс на облика на Амнерис. Тя е впечатляваща и внушителна – като резонанс на въздействената помитаща мощ на гласа и наличието, като в една от най-характерните за нея функции комплексните й качества на създател са отразени по неоспорим метод.
В ролята на Радамес – египетски благороден боец, станал причина за сърдечните стълкновения на Аида и Амнерис и пристъпил родовите повели поради силата на личните си усеща, за чието сърце се борят двете хубавици, безапелационен и решителен във вокално отношение е тенорът Валерий Георгиев. Той разпростира могъщия си гласов диапазон – с прочувствен обсег, артистизъм, респектиращо наличие, излъчва същински царствена външност и внушаващ по едно и също време почит и човешко състрадание – заради персоналния избор на сърцето, което противостои на неговия фамилен дълг. Тенорът е прочут с богатия диапазон на гласа си с така наречен Росиниеви височини, каквито доста малко тенори в света имат. Образът на Радамес е присъщ с неговите сърдечни тежнения, обратно на логиката и прагматичния избор, които са подчинени на обичта му към етиопската пленница Аида. Заключителната сцена на зазиждането на живите Аида и Радамес остава задълго в съзнанието с драматичността на музикалния изказ, присъщ с приглушен жалък звук. В него, обаче, изпъква не толкоз отчаянието на неизбежната гибел, а по-скоро звучи като апотеоз на любовта и като един от най-ярките знаци на безсмъртието, превъплътено в сливащите се души на двама влюбени, въпреки и обречени – тук, в земните измерения.
Солистът на Националната опера и балет на Република Северна Македония и Държавна опера – Бургас – забележителният баритон Марян Йованоски влилза в облика на пленения от египтяните царя на Етиопия Амонасро, татко на Аида. Неговият всевластен тембър е освен респектиращ с изключителната си въздействена мощ, само че и прочувствено завладяващ присъстващите – с придадените душевни нюанси на един измъчен татко, който вербува щерка си да помогне на пленените съотечественици посредством неустоимото й влияние върху нейния обичан Радамес. Изтъкнатият баритон придава на облика неповторимо подстрекателство и достолепност, посредством придържането към силата на закона, без значение от породената непостижима тъга на неговата щерка Аида.
Ярки и запаметяващи се облици построяват и басите Делян Славов – като Върховния сановник на Египет Рамфис – неговият впечатляващ басов тембър е като знак на сливането на волята на божествата и човешките ориси, които управляват; и Костадин Мечков – в облика на Фараона на Египет, който също се показва с цялото достойнство, което изисква персонажът.
В цялостното величие на постановката се вписват и чудесните оперни актьори: сопраното Стефка Христозова – в ролята на Жрицата, оповестяваща началото на свещените древноегипетски ритуали, и тенорът Милен Динолов – в облика на Вестителя.
Важна част от цялостната картина на приключения музикално-сценичен артикул на величествения театър ще бъде и хоровият състав с диригент Александър Чепанов, сливащи се с посланията на партитурата в построяването на внушението, втъкано в сюжетната линия и представящи огромната епична картина от древността.
Чудеснo тематично вписана е и хореографията на проф. Хикмет Мехмедов, която също е синхрон с древноегипетската просвета и специфичност на костюми и придвижвания – в осъществяване на балета на Бургаската опера. Художник на декорите, пресъздаващи величествената респектираща конюнктура в Египет, с емблематични артефакти, са дело на художника Чавдар Чомаков.
Режисьор на постановката е Павел Герджиков, концертмайстор – Ваня Златева, помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов, репетитор на балета – Марина Змеева-Маркова, корепетитор е Райна Попова, надписите са дело на Сребрина Славова. В огромния атрактивен театър вземат присъединяване оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Бургас.
. Красивите въздействащи гласове на солистите ще зазвучат мощно и въздействащо на 30 април в Операта, носейки митове от древността – за алтернативата сред възприятията и дълга към Родината, за ревнивост, отплата, отмъщения и неотменната мощ на любовта.
Билети: на касата на Операта, каса „ Часовника “, Grabo – и Eventim –.
Кратко наличие на „ Аида “:
Операта „ Аида “ е най-известната творба на Джузепе Верди. Дълго е битувал мит, че тя е написана по поръчка за откриването на Суецкия канал – в действителност това не е по този начин. Либретото е написано от четирима създатели, като в основата му стои египетска легенда, разшифрована от папирус. Още на премиерата си в Кайро, Египет, операта жъне извънреден триумф. Година по-късно повтаря фурора си в Миланската „ Ла Скала “.
Действието на операта се развива в Мемфис и Тива по времето на междуособиците на Египет и Етиопия. Аида е етиопска принцеса, попаднала в плен в Египет. Египетският пълководец Радамес е влюбен в нея, само че дългът го обрича на честност към фараона. Амнерис, дъщерята на фараона, е влюбена в Радамес. Негова военна победа му разрешава да измоли благосклонност за етиопците. В подмяна обаче се постанова да се сгоди за Амнерис. Той въпреки всичко съумява да провежда бягството на Аида и сънародниците й, като за тази цел се постанова да извърши изменничество – да разкрие позициите на личните си войски. Военачалникът съумява да избави Аида от сигурна гибел, което го обрича на съд. Присъдата е да бъде заровен жив в гробница. Дори напъните на Амнерис не съумяват да го спасят. Но в гробницата дружно с него се озовава и обичаната му Аида.
Последното събитие на Държавна опера – Бургас за месеца е огромният театър на една от най-популярните опери на Джузепе Верди – „ Аида “ – на 30 април от 19 часа. В залата на бургаския културен институт в четвъртък ще заживее вълнуващата история за етиопската принцеса в иго Аида, фараонската щерка Амнерис и египетския пълководец Радамес, за чието сърце си съперничат двете хубавици. „ Аида “ не е представяна на сцената на Операта от м. октомври 2024 година, а през последните две години провокира възторг по време на фестивала „ Опера на светилището “ – на откритата сцена на тракийското светилище Бегликташ, Обшина Приморско.
Под палката на именития диригент Иван Кожухаров, който през април без зад пулта на сполучливите спектакли на „ Царицата на чардаша “, „ Моя прелестна лейди “, „ Севилският бръснар “ и „ Трубадур “, на 30 април музикантите от оркестровия състав ще бъдат още веднъж пределно отдадени на пресъздаването на красивата Вердиева музика, заредена с непостижим емоционално-смислов заряд.
Великолепните оперни актьори – в същият състав, в който „ Аида “ бе показана с извънреден триумф в четвъртата фестивална вечер на „ Опера на светилището “ през м. август 2025 година: Йоана Железчева, Валерий Георгиев, Даниела Дякова, Марян Йованоски, Делян Славов, Костадин Мечков и други, ще огласят залата на Операта и ще пренесат публиката в антични времена, в които, обаче, човешките пристрастености са идентични на възприятията, които претърпяваме и в съвремието. Присъстващите ще се потопят в атмосферата на Древен Египет, с присъщите знаци и артефакти – пирамиди, египетски стенописи, загадъчни сфинксове, като образната среда прелива в театралното деяние, подсилвайки психическото влияние и цялостното сетивно усещане по въздействащ метод.
Солистите – всеки от тях с впечатляваща артистична кариера, ще бъдат освен впечатляващи – като самостоятелно показване, а и изградят общо артистично подстрекателство – разтърсващо, грабващо сетивата, носещо послания. Ролята на Аида е една от емблематичните за Йоана Железчева, която владее в елементи всяка фраза, сцена, отбор и смислови поанти на операта. Нейният мощен и пробивен глас, който, обаче, има и нежно-лирични параметри, както и изключителна духовна мощ и въздейственост, спомага за цялостното създаване на облика на поробената етиопска принцеса. Аида на Йоана Железчева е белязана по едно и също време с мекост и мощ, с вътрешно влечение към любовта и външен израз на невъзможността да бъде осъществена, заради трагичната мощ на събитията. Тя построява изумителна динамичност в тежката сопранова партия, наситена с драматизъм и психологичзъм, изключително в тихите приглушени нюанси. И като артистичност, и като гласови достижения, нейната роля е безупречно показана. Със забележителна лекост на леещи се тонове в интерпретацията на партията и впечатляващи механически параметри на осъществяването тя остава ненадмината Аида, въздействаща с глас и наличие.
Друга изтъкната българска оперна певица – мецосопраното Даниела Дякова, ще бъде помитаща в ролята на съперницата на Аида в любовта – Амнерис. Дякова е изцяло погълната от динамичността на облика на властната владетелка, влюбена в Радамес, от който е отблъсната, заради неустоимите му усеща към етиопската принцеса в иго – Аида. Изключително мощен глас, резониращ измежду внушителните декори, неустоима харизма и вътрешна мощ, излъчваща се посредством всеки неин жест и звук, показва забележителното мецосопрано. Даниела Дякова вплита женственото си лъчение и красивия си тембър при построяването на разкъсваната от подозрения и ревнивост принцеса, която пази в сърцето си по едно и също време и пристрастеност, и отдаденост, и свирепост, и реваншизъм, и типично женска печал, която е опустошителна за нейната същина. Отчаянието, непримиримостта с прочувствената загуба на обичания мъж, преплетени с откровеното страдалчество и болежка в чисто човешките й измерения, придават необикновен нюанс на облика на Амнерис. Тя е впечатляваща и внушителна – като резонанс на въздействената помитаща мощ на гласа и наличието, като в една от най-характерните за нея функции комплексните й качества на създател са отразени по неоспорим метод.
В ролята на Радамес – египетски благороден боец, станал причина за сърдечните стълкновения на Аида и Амнерис и пристъпил родовите повели поради силата на личните си усеща, за чието сърце се борят двете хубавици, безапелационен и решителен във вокално отношение е тенорът Валерий Георгиев. Той разпростира могъщия си гласов диапазон – с прочувствен обсег, артистизъм, респектиращо наличие, излъчва същински царствена външност и внушаващ по едно и също време почит и човешко състрадание – заради персоналния избор на сърцето, което противостои на неговия фамилен дълг. Тенорът е прочут с богатия диапазон на гласа си с така наречен Росиниеви височини, каквито доста малко тенори в света имат. Образът на Радамес е присъщ с неговите сърдечни тежнения, обратно на логиката и прагматичния избор, които са подчинени на обичта му към етиопската пленница Аида. Заключителната сцена на зазиждането на живите Аида и Радамес остава задълго в съзнанието с драматичността на музикалния изказ, присъщ с приглушен жалък звук. В него, обаче, изпъква не толкоз отчаянието на неизбежната гибел, а по-скоро звучи като апотеоз на любовта и като един от най-ярките знаци на безсмъртието, превъплътено в сливащите се души на двама влюбени, въпреки и обречени – тук, в земните измерения.
Солистът на Националната опера и балет на Република Северна Македония и Държавна опера – Бургас – забележителният баритон Марян Йованоски влилза в облика на пленения от египтяните царя на Етиопия Амонасро, татко на Аида. Неговият всевластен тембър е освен респектиращ с изключителната си въздействена мощ, само че и прочувствено завладяващ присъстващите – с придадените душевни нюанси на един измъчен татко, който вербува щерка си да помогне на пленените съотечественици посредством неустоимото й влияние върху нейния обичан Радамес. Изтъкнатият баритон придава на облика неповторимо подстрекателство и достолепност, посредством придържането към силата на закона, без значение от породената непостижима тъга на неговата щерка Аида.
Ярки и запаметяващи се облици построяват и басите Делян Славов – като Върховния сановник на Египет Рамфис – неговият впечатляващ басов тембър е като знак на сливането на волята на божествата и човешките ориси, които управляват; и Костадин Мечков – в облика на Фараона на Египет, който също се показва с цялото достойнство, което изисква персонажът.
В цялостното величие на постановката се вписват и чудесните оперни актьори: сопраното Стефка Христозова – в ролята на Жрицата, оповестяваща началото на свещените древноегипетски ритуали, и тенорът Милен Динолов – в облика на Вестителя.
Важна част от цялостната картина на приключения музикално-сценичен артикул на величествения театър ще бъде и хоровият състав с диригент Александър Чепанов, сливащи се с посланията на партитурата в построяването на внушението, втъкано в сюжетната линия и представящи огромната епична картина от древността.
Чудеснo тематично вписана е и хореографията на проф. Хикмет Мехмедов, която също е синхрон с древноегипетската просвета и специфичност на костюми и придвижвания – в осъществяване на балета на Бургаската опера. Художник на декорите, пресъздаващи величествената респектираща конюнктура в Египет, с емблематични артефакти, са дело на художника Чавдар Чомаков.
Режисьор на постановката е Павел Герджиков, концертмайстор – Ваня Златева, помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов, репетитор на балета – Марина Змеева-Маркова, корепетитор е Райна Попова, надписите са дело на Сребрина Славова. В огромния атрактивен театър вземат присъединяване оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Бургас.
. Красивите въздействащи гласове на солистите ще зазвучат мощно и въздействащо на 30 април в Операта, носейки митове от древността – за алтернативата сред възприятията и дълга към Родината, за ревнивост, отплата, отмъщения и неотменната мощ на любовта.
Билети: на касата на Операта, каса „ Часовника “, Grabo – и Eventim –.
Кратко наличие на „ Аида “:
Операта „ Аида “ е най-известната творба на Джузепе Верди. Дълго е битувал мит, че тя е написана по поръчка за откриването на Суецкия канал – в действителност това не е по този начин. Либретото е написано от четирима създатели, като в основата му стои египетска легенда, разшифрована от папирус. Още на премиерата си в Кайро, Египет, операта жъне извънреден триумф. Година по-късно повтаря фурора си в Миланската „ Ла Скала “.
Действието на операта се развива в Мемфис и Тива по времето на междуособиците на Египет и Етиопия. Аида е етиопска принцеса, попаднала в плен в Египет. Египетският пълководец Радамес е влюбен в нея, само че дългът го обрича на честност към фараона. Амнерис, дъщерята на фараона, е влюбена в Радамес. Негова военна победа му разрешава да измоли благосклонност за етиопците. В подмяна обаче се постанова да се сгоди за Амнерис. Той въпреки всичко съумява да провежда бягството на Аида и сънародниците й, като за тази цел се постанова да извърши изменничество – да разкрие позициите на личните си войски. Военачалникът съумява да избави Аида от сигурна гибел, което го обрича на съд. Присъдата е да бъде заровен жив в гробница. Дори напъните на Амнерис не съумяват да го спасят. Но в гробницата дружно с него се озовава и обичаната му Аида.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ