България вече може да се похвали със свой собствен арт панаир - S...
Под мотото “Изкуството e значимо ” отвори порти на 3 октомври в иновационен Форум “Джон Атанасов ” - София Тех Парк. Участие взимат главно български, само че и няколко задгранични галерии, креативен колективи и индивидулани създатели, чийто фокус е представянето на модерно изкуство в най-различните му форми.
Цели 57 години ни разделят от момента, когато Рудолф Цвирнер в съдействие с сътрудника си дилър от Кьолн Хайн Щюнке основават първия в света панаир за модерно изкуство - Kölner Kunstmarkt или Art Cologne. Годината е 1967 година Тук при нас постоянно се случва да наваксваме, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Като цяло може да се поспори до каква степен е наложимо да се появи още един арт панаир на претъпканата от сходни събития международната арт карта, само че сигурно не може да се омаловажи нуждата от основаването на локален подобен заради обстоятелството, че пазарът за модерно изкуство в страната неизбежно се нуждае от подобен конгрес, с цел да легитимира своето битие.
Когато приказваме за пазар на българско модерно изкуство, би трябвало да отворим една скоба и да си зададем въпроса дали той е там единствено тъй като сме чували за него, или е там, тъй като имаме ясни количествени данни за него.
+359 GALLERY, създател Еленка Назърова
Ако стартираме от галериите, които демонстрират и продават модерно изкуство, можем да твърдим, че налице имаме задоволително на брой участници, с цел да приказваме за пазар. Но тук идва и въпросът, кой купува на този пазар и къде се случват продажбите на творби на изкуството? При неналичието на ясни разграничения сред галерии, които работят главно с комерсиална цел и други, които играят ролята на самостоятелни изложбени пространства, би било мъчно да уточняваме обстановката. Ако се разграничим от дефиниции и приемем, че всички дружно имат една обща идеална цел, а точно да поддържат създатели в излагането, маркетирането, разпоростанението и продажбата на творби на изкуството, то умерено можем да кажем, че в София и страната на сегашен ден имаме задоволително пространства с тази функционалност.
От друга страна, липсват данни за потреблението и “консумирането ” на модерно българско изкуство от страна на крайния консуматор в лицето на купувача, заради което не е ясно какъв е действителният размер на този пазар и вероятностите пред неговото развиване.
Няколко са аргументите за тази липса. От една страна, постоянно покупко-продажбите се случват недокументирано, а въпреки това - няма обществен указател, където да се проследят отминали събития, свързани с предлагането и пазаруването на модерно изкуство. Като цяло най-сигурният метод да се наблюдава документираната историята на едно произведение и неговият пазар е чрез аукционите, само че тук още веднъж България остава на назад във времето, тъй като първият подобен се състоя точно тази година, проведен от Арт Адвайзъри ЕООД, The Auction Collective и Галерия Доза. В изложба Доза до 11 октомври могат да бъдат прегледани част от творбите в търга. Над 40 модерни български художници и повече от 80 произведения се включиха в амбициозната задача, да се ревизира в действително време чрез интернационален търг настройката освен на локалната, само че и на интернационалната аудитория по отношение на пазаруването на произведения от модерни български създатели.
Но да се върнем на Sofia Art Fair. Защо провеждането му е значимо за локалната арт сцена?
Едно такова събитие може да даде изясненост за положението на пазара за модерно изкуство. Извън чисто комерсиалната страна, обединяването на разнообразни пространства и участници в един конгрес има и просветителна цел по отношение на необятната аудитория. Привличането на интерес към бранша е значимо за построяването на резистентност и разширението на публиките на галерийните пространства. Наред с локалната реалност, за Sofia Art Fair остава и нелеката задача да съобщи своето място на по-голямата арт сцена. Конкуренцията при интернационалните панаири за изкуство в реалност е огромна, поради отдръпването на част от дилърите на комерсални галерии от такива формати. Интересно би било да се наблюдава в дълготраен проект дали класическият формат на арт панаир ще надделее над възникването над по-иновативни формати като NOMAD, които имат за цел да демонстрират изкуство в една по-интимна среда.
Сред дилърите постоянно се приказва за “art fair fatigue ” или отмалялост и пренасита от арт панаири. Отрицателният отпечатък върху природата, обвързван с пътуването със аероплан, превозването на огромни творби на изкуство сред страни и континенти, стресът обвързван с покриването на огромната финансова инвестиция около разноските, свързани с присъединяване на арт панаири са фактури, които биха наклонили везните в една посока. От друга страна, остава нуждата от постигане до непознати колекционери и купувачи, известността на галерията на международната сцена, както и напъните за стъпване на други пазари. Тук значима роля би могла да изиграе и самата страна, чрез обособяване на обществени средства и поддръжка към галерии, които показват български създатели на интернационалните конгреси за изкуство. За страдание, в България това към момента не е процедура.
COLLECT, Истанбул, Турция, aвтор Zafer A. Aksit
Що се отнася до самите арт панаири, единствено времето ще покаже дали инвестицията в тях ще бъде оправдана, или още веднъж ще се прибегне до по-алтернативни формати като предложение на онлайн наличие вид “FRIEZE VIEWING ROOM ”, където могат да се преглеждат творби с по-голям времеви диапазон и без потребността да се помръдне от дивана. Тук разтварям още веднъж огромна скоба, част от привлекателността да участваш и присъстваш на панаир за изкуство се крие в дребните елементи, чаша вино, опция за персонален човешки контакт с галериста и създателя, както и страстта към самото събитие. Sofia Art Fair тук се оправиха сполучливо, несъмнено имаше споделена тръпка по откриването на първият арт панаир в страната. Наслука!
Теодора Коцева
Цели 57 години ни разделят от момента, когато Рудолф Цвирнер в съдействие с сътрудника си дилър от Кьолн Хайн Щюнке основават първия в света панаир за модерно изкуство - Kölner Kunstmarkt или Art Cologne. Годината е 1967 година Тук при нас постоянно се случва да наваксваме, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Като цяло може да се поспори до каква степен е наложимо да се появи още един арт панаир на претъпканата от сходни събития международната арт карта, само че сигурно не може да се омаловажи нуждата от основаването на локален подобен заради обстоятелството, че пазарът за модерно изкуство в страната неизбежно се нуждае от подобен конгрес, с цел да легитимира своето битие.
Когато приказваме за пазар на българско модерно изкуство, би трябвало да отворим една скоба и да си зададем въпроса дали той е там единствено тъй като сме чували за него, или е там, тъй като имаме ясни количествени данни за него.
+359 GALLERY, създател Еленка Назърова
Ако стартираме от галериите, които демонстрират и продават модерно изкуство, можем да твърдим, че налице имаме задоволително на брой участници, с цел да приказваме за пазар. Но тук идва и въпросът, кой купува на този пазар и къде се случват продажбите на творби на изкуството? При неналичието на ясни разграничения сред галерии, които работят главно с комерсиална цел и други, които играят ролята на самостоятелни изложбени пространства, би било мъчно да уточняваме обстановката. Ако се разграничим от дефиниции и приемем, че всички дружно имат една обща идеална цел, а точно да поддържат създатели в излагането, маркетирането, разпоростанението и продажбата на творби на изкуството, то умерено можем да кажем, че в София и страната на сегашен ден имаме задоволително пространства с тази функционалност.
От друга страна, липсват данни за потреблението и “консумирането ” на модерно българско изкуство от страна на крайния консуматор в лицето на купувача, заради което не е ясно какъв е действителният размер на този пазар и вероятностите пред неговото развиване.
Няколко са аргументите за тази липса. От една страна, постоянно покупко-продажбите се случват недокументирано, а въпреки това - няма обществен указател, където да се проследят отминали събития, свързани с предлагането и пазаруването на модерно изкуство. Като цяло най-сигурният метод да се наблюдава документираната историята на едно произведение и неговият пазар е чрез аукционите, само че тук още веднъж България остава на назад във времето, тъй като първият подобен се състоя точно тази година, проведен от Арт Адвайзъри ЕООД, The Auction Collective и Галерия Доза. В изложба Доза до 11 октомври могат да бъдат прегледани част от творбите в търга. Над 40 модерни български художници и повече от 80 произведения се включиха в амбициозната задача, да се ревизира в действително време чрез интернационален търг настройката освен на локалната, само че и на интернационалната аудитория по отношение на пазаруването на произведения от модерни български създатели.
Но да се върнем на Sofia Art Fair. Защо провеждането му е значимо за локалната арт сцена?
Едно такова събитие може да даде изясненост за положението на пазара за модерно изкуство. Извън чисто комерсиалната страна, обединяването на разнообразни пространства и участници в един конгрес има и просветителна цел по отношение на необятната аудитория. Привличането на интерес към бранша е значимо за построяването на резистентност и разширението на публиките на галерийните пространства. Наред с локалната реалност, за Sofia Art Fair остава и нелеката задача да съобщи своето място на по-голямата арт сцена. Конкуренцията при интернационалните панаири за изкуство в реалност е огромна, поради отдръпването на част от дилърите на комерсални галерии от такива формати. Интересно би било да се наблюдава в дълготраен проект дали класическият формат на арт панаир ще надделее над възникването над по-иновативни формати като NOMAD, които имат за цел да демонстрират изкуство в една по-интимна среда.
Сред дилърите постоянно се приказва за “art fair fatigue ” или отмалялост и пренасита от арт панаири. Отрицателният отпечатък върху природата, обвързван с пътуването със аероплан, превозването на огромни творби на изкуство сред страни и континенти, стресът обвързван с покриването на огромната финансова инвестиция около разноските, свързани с присъединяване на арт панаири са фактури, които биха наклонили везните в една посока. От друга страна, остава нуждата от постигане до непознати колекционери и купувачи, известността на галерията на международната сцена, както и напъните за стъпване на други пазари. Тук значима роля би могла да изиграе и самата страна, чрез обособяване на обществени средства и поддръжка към галерии, които показват български създатели на интернационалните конгреси за изкуство. За страдание, в България това към момента не е процедура.
COLLECT, Истанбул, Турция, aвтор Zafer A. Aksit
Що се отнася до самите арт панаири, единствено времето ще покаже дали инвестицията в тях ще бъде оправдана, или още веднъж ще се прибегне до по-алтернативни формати като предложение на онлайн наличие вид “FRIEZE VIEWING ROOM ”, където могат да се преглеждат творби с по-голям времеви диапазон и без потребността да се помръдне от дивана. Тук разтварям още веднъж огромна скоба, част от привлекателността да участваш и присъстваш на панаир за изкуство се крие в дребните елементи, чаша вино, опция за персонален човешки контакт с галериста и създателя, както и страстта към самото събитие. Sofia Art Fair тук се оправиха сполучливо, несъмнено имаше споделена тръпка по откриването на първият арт панаир в страната. Наслука!
Теодора Коцева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ