Анна Карима - непокорният дух
“Под думата пълноправие през днешния ден се подразбира едно: извоюване цивилен и политически права за дамата – или с други думи: припознаването личността на дамата, персона на пълновръстен жител. ”
— Анна Карима
Анна Карима е може би най-стихийният дух измежду интелектуалците на Следосвобожденска България. Тя е писателка, поетеса, преводачка, драматург, редакторка и журналистка. Неизброими са нейните каузи и дела, най-значителна от които е битката за пълноправие на дамите. Определено можем да кажем, че нейните хрумвания изпреварват времето си в едно общество, разрастващо се към напредък, само че що се отнася до фамилията - затворено в патриархалния ред.
Анна (известна и като Ана) Карима е родена през 1871 година в фамилията на Тодор Велков - участник в Сръбско-турската и в Руско-турската войни - в Бердянск, днешна Украйна, като Анна Тодорова Велкова.
Завършва гимназия в София (нейна учителка е Екатерина Каравелова) и след малко учителстване в Шумен, едвам 17- годишна става брачна половинка на Янко Сакъзов. Под въздействието на своите учителки и доразвивайки свои хрумвания - тя овреме стартира да написа. Първият й отпечатан роман е „ Обикновена история “ в списание „ Ден “ през 1891 година
Огромната си сила и мощен дух Карима посвещава на идеята за пълноправие на дамите в обществото. Участва в основаването на женското просветително сдружение „ Съзнание “ (1897), от което потегля първата петиция за допускане на дамите в Софийския университет (което се случва през 1901 г.). Участва в основаването на Българския женски съюз и е редактор на неговия печатен орган - вестник „ Женски глас “
През 1908 година Карима основава нов съюз с просветно-феминистична устременост, „ Равноправие “ и става редактор на едноименния вестник. Тази й идея е оцветена към този момент и от по-мащабните събития в Западна Европа - придвижването на суфражистките. Карима се увлича по настоящите тогава леви течения. Междувременно бракът й със Сакъзов се разпада и тя отглежда трите им деца.
Анна Карима с децата си
През 1916 година открива в София първото девическо комерсиално учебно заведение. По време на Балканските войни и на Първа международна войни се занимава с щедрост. През 1918 година щерка й Надежда умира и това я увлича още повече в благотворителни дела. Тя е един от създателите на интернат за сираци и на сдружение “Инвалид ” - дома за деца с разнообразни недъзи, в който тече образователен развой. В духа на социалистическите хрумвания тя способства за отварянето на забавачка за деца в поддръжка на работещите майки.
След атентата в църквата " Св. Неделя " Карима емигрира, първо във Франция, след това в Съюз на съветските социалистически републики. Към края на живота си се завръща в България и живее и твори в хотел " Славянска сказка ". Занимава се с преводаческа, журналистическа активност.
Умира на 6 март 1949 година
Анна Карима има напълно съвременни за времето си разбирания, които й печелят в патриархална България неприятели. Тя взе участие в няколко абсурда и е скарана с доста от сътрудниците си. Драматургът Стефан Костов употребява Карима за първообраз за комедията “Мъжемразката ” през 1914 година. Най-известна е кавгата й с Евгения Марс, която завежда дело срещу Карима за клюка и уронване на достойнството поради това, че постоянно Карима я осмива.
Иван Вазов е един от малцината, които са се изказвали позитивно за нея: “за да се съди за културата на един народ, би трябвало на първо място да се види равнището на развиване, до което е пристигнала дамата в тая страна. Изхождайки от тая мисъл, аз не мога да нямам доверие в бъдещето на този край, щом имаме дами като госпожа Анна Карима. Тя носи в себе си всички детайли на жизненост, усърдие и неизчерпаема сила ”
Анна Карима е авторка на романите – „ Голгота “ (1933), „ Ирина “ (1935), повестите „ За свободата “ (1908 г.), пиесите – „ Подхлъзна се “ (1901), „ Загубен живот “ (1907), „ Над зида “ (1912), " За независимост “ (1931), само че тя не стопира да написа и работи през целия си живот.
— Анна Карима
Анна Карима е може би най-стихийният дух измежду интелектуалците на Следосвобожденска България. Тя е писателка, поетеса, преводачка, драматург, редакторка и журналистка. Неизброими са нейните каузи и дела, най-значителна от които е битката за пълноправие на дамите. Определено можем да кажем, че нейните хрумвания изпреварват времето си в едно общество, разрастващо се към напредък, само че що се отнася до фамилията - затворено в патриархалния ред.
Анна (известна и като Ана) Карима е родена през 1871 година в фамилията на Тодор Велков - участник в Сръбско-турската и в Руско-турската войни - в Бердянск, днешна Украйна, като Анна Тодорова Велкова.
Завършва гимназия в София (нейна учителка е Екатерина Каравелова) и след малко учителстване в Шумен, едвам 17- годишна става брачна половинка на Янко Сакъзов. Под въздействието на своите учителки и доразвивайки свои хрумвания - тя овреме стартира да написа. Първият й отпечатан роман е „ Обикновена история “ в списание „ Ден “ през 1891 година
Огромната си сила и мощен дух Карима посвещава на идеята за пълноправие на дамите в обществото. Участва в основаването на женското просветително сдружение „ Съзнание “ (1897), от което потегля първата петиция за допускане на дамите в Софийския университет (което се случва през 1901 г.). Участва в основаването на Българския женски съюз и е редактор на неговия печатен орган - вестник „ Женски глас “
През 1908 година Карима основава нов съюз с просветно-феминистична устременост, „ Равноправие “ и става редактор на едноименния вестник. Тази й идея е оцветена към този момент и от по-мащабните събития в Западна Европа - придвижването на суфражистките. Карима се увлича по настоящите тогава леви течения. Междувременно бракът й със Сакъзов се разпада и тя отглежда трите им деца.
Анна Карима с децата си
През 1916 година открива в София първото девическо комерсиално учебно заведение. По време на Балканските войни и на Първа международна войни се занимава с щедрост. През 1918 година щерка й Надежда умира и това я увлича още повече в благотворителни дела. Тя е един от създателите на интернат за сираци и на сдружение “Инвалид ” - дома за деца с разнообразни недъзи, в който тече образователен развой. В духа на социалистическите хрумвания тя способства за отварянето на забавачка за деца в поддръжка на работещите майки.
След атентата в църквата " Св. Неделя " Карима емигрира, първо във Франция, след това в Съюз на съветските социалистически републики. Към края на живота си се завръща в България и живее и твори в хотел " Славянска сказка ". Занимава се с преводаческа, журналистическа активност.
Умира на 6 март 1949 година
Анна Карима има напълно съвременни за времето си разбирания, които й печелят в патриархална България неприятели. Тя взе участие в няколко абсурда и е скарана с доста от сътрудниците си. Драматургът Стефан Костов употребява Карима за първообраз за комедията “Мъжемразката ” през 1914 година. Най-известна е кавгата й с Евгения Марс, която завежда дело срещу Карима за клюка и уронване на достойнството поради това, че постоянно Карима я осмива.
Иван Вазов е един от малцината, които са се изказвали позитивно за нея: “за да се съди за културата на един народ, би трябвало на първо място да се види равнището на развиване, до което е пристигнала дамата в тая страна. Изхождайки от тая мисъл, аз не мога да нямам доверие в бъдещето на този край, щом имаме дами като госпожа Анна Карима. Тя носи в себе си всички детайли на жизненост, усърдие и неизчерпаема сила ”
Анна Карима е авторка на романите – „ Голгота “ (1933), „ Ирина “ (1935), повестите „ За свободата “ (1908 г.), пиесите – „ Подхлъзна се “ (1901), „ Загубен живот “ (1907), „ Над зида “ (1912), " За независимост “ (1931), само че тя не стопира да написа и работи през целия си живот.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ