Под бомбетата на дърветата е заглавието на новата стихосбирка на

„ Под бомбетата на дърветата ” е заглавието на новата стихосбирка на Даниела Найберг – артистичен шеф при Българския културен център в Сиатъл и координатор на активността на „ Глаголницата ” – Общество за лирика и литературна прозаичност при същата организация. Забележителната дефиниция на заглавието е дело на редакторката Катерина Стойкова, която употребява фраза от стиха „ Напредвам колкото да ”. Така посредством облика на бомбето тя умишлено и изцяло подходящо основава отпратка към интервала в края на 30-те години на XX век, като по едно и също време загатва няколко детайла: първо, момента, когато тази модел шапки са на мода; Второ, обичания исторически миг на авторката и, трето, интервалът, когато е зачената културната активност на българските емигранти в Съединени американски щати, в която през днешния ден Даниела Найберг интензивно взе участие. В началото на срещата в диалог с модератора – преводачът Азис Назми Шакир - Даниела описа историята на организацията.
Прочетете още
Обществото за лирика и литературна прозаичност „ Глаголницата ” в познатия ни през днешния ден формат започва през 2014 година Преди това обаче българският културен център в Сиатъл започва фолклорни стратегии. След известно време обаче на участниците, измежду които и самата Даниела Найберг им хрумва концепцията форматът да се разшири с диалози за литература по модел на активността на Българо-македонско сдружение „ Подкрепа ”, учредено през далечната 1939 година в Портланд.

„ В основаването на Българо-македонското сдружение „ Подкрепа ” вземат участие тези емигранти, които идват на територията на щата още след Първата международна война. ” – споделя Даниела Найберг. – „ 20 години по-късно всички мъже се събират и със лични средства и непринуден труд издигат лична постройка, която се трансформира в тяхното пространство в Портланд. В същата тази постройка на Българо-македонското сдружение „ Подкрепа ” през 2011 година основахме учебно заведение. В него посрещнахме млади наследници на емигранти, които бяха научили единствено по някой израз на български от своите баби, само че не говореха езика. Така с тях стартирахме първите часове по български език. Всеки носеше книги на свои обичани създатели, които да разясняваме дружно. И това в действителност беше организацията, предшестваща „ Глаголницата ”.

„ Много е забавно, че сходни организации, поетични кръгове минават по една и съща траектория на развиване, – добавя още Найберг. – Най-напред се следи връщане към творчеството на класици като Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов, които се препрочитат и разясняват. В един миг обаче идва нуждата да се влезе в ритъма на актуалното творчество. Така стартират да разискват и творбите на едни от най-хубавите днешни създатели. После да канят и писателите. ”

Срещата продължи с периодично повтаряне на четене на определени произведения от стихосбирката „ Под бомбетата на дърветата ” от самата авторка с къса полемика с модератора по тематики като историята на написването, главните хрумвания и облици в съответните стихове и по какъв начин те кореспондират с американската и българската реалност.

Особено забавен беше един от въпросите, който сподели самобитна връзка сред носенето на обувки и четенето на литература – какъв брой ли от книгите, събирани с години, биха ни убивали, в случай че се опитаме да ги обуем? Колко от тях в миналото са ни били комфортни, само че в този момент са ни отеснели? И какъв брой са ни с няколко номера по-големи? А стихът, който вкара тематиката, беше:

Някой

си беше оставил

пантофите

под уличната библиотека

двуредно шкафче

с крачета

Каква панорама

до краката на библиотеката

подпетените чехли

на пътешественик

обул се в книга

и траял

След като Даниела Найберг го прочете, стартира любопитен диалог с Азиз Шакир:

„ Част от заниманията ми са свързани с етнохорология, което най-кратко учи танца в подтекста на културата. С сътрудниците ми от Международния съвет за музика и танц направихме работна група, която се занимава със смисъла на етнохорологията за подхранването на салдото в културата. В света има прекалено много точни науки, единствено че танцуващите хора, въпреки и да са малко като %, имат голяма роля в този перпетуум мобиле. – показа Даниела Найберг.

„ Все по-често на „ хомо луденс ”, което значи „ играещия човек ”, се гледа като на елементарен вманиачен, - добави Азис Шакир. – Но въпреки всичко би трябвало да носиш тази парченце полуда, която да те вкара в жаравата и да ти помогне да минеш по нея като професионален нестинар. ”

„ Професионален може да бъде единствено огнеходеца, нестинарят не може – акцентира Даниела Найберг. – Определението „ професионален ” допуска, че правиш нещо за пари. Последната издадена студия по тематиката е на Росица Ангелова през 1955 година, която е озаглавена „ Игра по огън ”. Информацията в нея е на база труда на професор Арнаудов. Във втората част на книгата Ангелова споделя тъкмо за огнеходците от 50-те години. За същите тематика и интервал професор Шарапов също прави изследване по тематиката „ Може ли да се изгориш, в случай че не вярваш? ”. Факт е, че тогава доста хора пробват да вървят по огън, едни се изгарят, други – не. В това тяхно деяние обаче към този момент ясно можем да отличим наченките на едно профанизиране и загуба на сакралното. А тези, които стартират да вървят по жаравата, към този момент не са отдадените дами, които се молят в параклиса и предсказват бъдещето.

Същото се случва и с литературата през днешния ден. Доста хора пробват дали ще се „ изгорят на огъня ” и стартират да пишат. При доста създатели се усеща „ професионалното ”, а не „ нестинарското ”, ясно се вижда матрицата, на която са подвластни, и рекламата, която ги поддържа.

Вечерта продължи с полемика, към която се включи и публиката. В един миг от отворения прозорец се разнесе мирис на влажна есен, само че той не съумя да разсее топлотата, която беше запълнила пространството на Читалня 2, където се случваше премиерата.