Почвата на Бахмут е покрита със сняг и напоена с

Почвата на Бахмут е покрита със сняг и напоена с кръв. Този дребен град в Източна Украйна е в центъра на епична борба , написа „ BBC “.

Повече от шест месеца съветските сили се пробват да го завладяват . Украинските войски оказаха опозиция, което докара до известния тук девиз „ Бахмут държи “ . Сега руснаците нападат от три страни, с постоянни войски и бойци от прословутата група наемници Вагнер. Руснаците са достигнали една от основните автомагистрали към града и се доближават към покрайнините. В някои региони в покрайнините се водят борби от къща до къща, като съгласно украинската войска има „ тежки борби за всеки дом “ .

Чувството е, че Бахмут живее време назаем. Ако е по този начин, Иля и Алексий имат намерение да употребяват всяка секунда от него. Двамата украински национални гвардейци се движат бързо и тихо през открит терен на фронтовата линия и по-късно се потапят в окоп. Камуфлажните им раници съдържат бойни оръжия – дрон, модифицирана ръчна граната и велкро лента. Произведената в Германия граната имаше прикрепена опашна перка, направена с 3D принтер, с цел да се подсигурява, че експлодира при удар.

Иля – IT експерт, станал офицер от разузнаването – прави къса активност, като залепва гранатата с велкро върху дрона . След това го изстрелва към вражеските сили , сгушени в окопите си, на километър и половина. Алексий, водачът на дрона, коментира:

„ Знаем, че там има доста съветски бойци, които се разхождат, живеят и седят . И по този начин, ние просто им даваме подарък . Целта не е да убием доста бойци, а да ги накараме да се опасяват от нашето небе, да ги накараме да внимават всяка секунда. Това е психически напън. “

Той ни демонстрира взор от дрон , до момента в който пуска гранатата над замръзнало пространство . Можем да забележим удара на екрана му, само че не можем да кажем дали се имало жертви изпод.

Алексий споделя, че боевете в Бахмут са сложни, прочувствено и физически :

„ Тежко е, само че ние оставаме тук и ще защитим Бахмут и региона към него, доколкото можем. “

Но Украйна пресмята цената и има спекулации , че може да се отдръпна, с цел да избегне по-нататъшни тежки загуби. В Кремъл часовникът тиктака – отброява се времето до първата годишнина от нахлуването на Русия в нейния комшия, на 24 февруари 2022 година Президентът Путин желае победа преди този момент . Превземането на Бахмут ще му даде подобен и ще го приближи до задачата му да превземе целия богат на минерали район Донбас. За да стигнете до Бахмут, карате по криволичещи пътища. Маршрутът, който използвахме за предходни пътувания предишния септември, в този момент е систематизиран като „ гибелен “ заради непрекъснатите съветски офанзиви .

Сега градът се е сковал като черупка. Ударът на идващия и излизащия огън отеква по празните улици. Ракетите са пробивали дупки в здания. Електрозахранването и водоснабдяването от дълго време са изчезнали, както и по-голямата част от предвоенното население от към 70000 души. Но някои фамилии са останали тук, с децата си, приютили се в сенките.

Анна, която е на седем, е ярка искра в безвъздушно мрачно мазе. Малки златни обеци блестят в ушите ѝ, русата ѝ коса е вързана на конска опашка и тя носи розов пуловер. Нейните цветни рисунки се редят по стените, само че към момента се усеща като в затворническа килия.

Анна живее с майка си Юлия, дядо Валери, две котки и кучето Мушка. Тя ни демонстрира с горделивост обичаните си меки играчки, само че сините й очи се открояват на фона на бледия ѝ загар.

„ Седя в мазето съвсем по през целия ден “ , ми споделя тя с хрипкав глас и разказът ѝ продължава:

„ Навън отвеждам Мушка на разходка, само че тя се опасява от тези гърмежи и непрекъснато се връща. Чак заран, когато се разсъмне, мога да я изведа. “

Юлия седи в сумрака наоколо, до момента в който Анна изброява приятелите си, които към този момент са избягали. „ Липсват ми всички “ , споделя тя.

„ Арина може да е в Полша, Маша в Западна Украйна. Даяна отиде някъде другаде. Всички си потеглиха. “

Но Юлия остава с щерка си. „ Разбира се, безпокоя се “, ми споделя тя.

„ Но мисля, че е повече или по-малко безвредно. Поне имаме всичко тук, всичко е квалифицирано. Смятаме, че на никое място в Украйна не е безвредно и нямаме средства да отидем в чужбина. “

Подслонът им в мазето е добре зареден с храна и вода и те получават постоянни доставки от Белите ангели , част от украинската полиция, която дава помощ и прави евакуации. Ръководителят на тима Павло Дяченко пламва, когато вижда Анна. В дълбините на войната те са изковали връзка. Той е донесъл на Анна нов спален чувал, с цел да я стопли, само че избира да измъкне нея и фамилията ѝ от линията на огъня. Той декларира:

„ Не разбирам за какво вземат решение да останат . Бахмут е нападнат вечер, заран, през нощта. Много е рисково с тези бомбардировки и обстрели от самото начало. “

Повече удари над земята ускоряват мнението му. Обстрелът нормално се ускорява с наближаването на обяд – част от ритъма на войната в Бахмут. След изтощителни нощни борби, войските от двете страни спят до късно сутринта, преди да се върнат към оръжията си.

Излизаме от града и продължаваме през хълмисти хълмове, които оферират зашеметяваща панорама към региона. Украински сътрудник на журналиста му споделя:

„ Тези височини са по-важни за руснаците от самия Бахмут . Ако съумеят да докарат артилерията си тук, могат да се насочат към по-големи градове като Краматорск и Славянск. “

Бахмут държи , към този момент, само че за какъв брой време не се знае .