Кактусите - бодливите красавци II
Почва и пресаждане
Кактусите нарастват постепенно, по тази причина би трябвало да се пресаждат рядко – на 4-5 години. Най-подходящият месец за това е април, когато растението към този момент е излязло от интервала на покой и стартира да нараства. От значимо значение за растежа на кактуса е изборът на новата саксия – тя би трябвало да е съобразена с кореновата система. При някои типове те са мощно развити в основата, само че къси (например Мамиларията) – тогава е подобаващ необятен, само че плитък съд. При други кактуси (Ариокарпусите) в противен случай – корените порастват на дължина и тогава саксията би трябвало да е по-дълбока и тясна. И в двата случая обаче размера на съда не би трябвало да бъде доста по-голям от този на подземните елементи на кактуса. В противоположен случай той ще пораства постепенно. Но и прекомерно дребната саксия вреди на растението и то стартира да линее.
Задължително на дъното на съда би трябвало да се сложи дренаж – да вземем за пример дребни камъчета, защото всяка непотребна капка вода, която остане в корените на тези сухолюбиви растения може да аргументи гниене и крах. Особено претенциозни в това отношение са Епифилумите.
Тъй като в естествена среда кактусите виреят в разнородни условия, условията за почвата варират при всеки обособен тип. Но допустимо най-универсалната примес е тази от равни елементи градинска пръст, брошура и едрозърнест пясък. Ако вашия кактус е по-влаголюбив, увеличете двойно или тройно частта на листовката – тя съдържа повече питателните субстанции и придава нужната киселиност на почвата. Добре е да добавите и счукани дървени въглища, които да всмукват непотребната влага. Колкото до постоянно препоръчваната вар – с нея би трябвало доста да се внимава, защото по-голямото количество хлор е нездравословно за растението. А предозирането й може да се получи освен от завишение на дозата, само че и от поливането с чешмяна вода (която също се хлорира). Затова варта, и то в минимални количества е целесъобразна единствено за кактусите, поливани с дъждовна вода.
Подхранване
Колкото до подобренията, органичните торове не са подобаващи за поддържане на множеството кактуси. Причината е, че те съдържат прекомерно доста азот, който води до погрешно развиване на стеблото. Това от което се нуждят тези растения е калции, фосфор и калий в интервала на разцвет. Затова използвайте единствено специфична тор за кактуси.
Имайте поради обаче, че при кактусите цъфтежа не постоянно съответствува с дейния интервал. Ако това се случва през зимата, не подхранвайте растението, тъй като ще го извадите от положението на покой. Наторяването би трябвало да стартира едвам в края на март или началото на април и да завърши през септември.
Размножаване
Размножаването на кактусите става по два метода – вегетативно и със семена. Първият метод е извънредно елементарен, защото множеството растения сами отделят дребни елементи от стъблото (наречени „ детки ”), които образуват въздушни коренчета. Имайте поради, че най-силните и жизнеспособните от тях се намират на върховете. Необходимо е единствено да ги отделите от огромния кактус и да ги засадите в обособена саксия с влажна почва. Най-подходящият сезон за това е лятото.
Кактусите, които не образуват „ детки ”, могат да се развъждат вегетативно посредством резници. За задачата се избира върха на някое отклонение на стеблото и се отрязва с нож. Долната му част се подостря като молив, което улеснява образуването на прекрасен корен. След това резникът се оставя да съхне на въздух за към седмица. Засажда се в добре дезинфекцирана почва с добър дренаж, а саксията се слага на ярко място. През идващия месец не е належащо да поливате резника – за това време коренчетата му би трябвало да са се появили.
И двата вегетативни метода обаче имат значителен минус – след неколкократно размножаване, жизнеспособността на растенията мощно понижава. Затова най-запалените фенове на кактуси отглеждат своите растения от семена. Това обаче е дълъг и сложен развой.
Продължава:
Кактусите - бодливите красавци
Кактусите нарастват постепенно, по тази причина би трябвало да се пресаждат рядко – на 4-5 години. Най-подходящият месец за това е април, когато растението към този момент е излязло от интервала на покой и стартира да нараства. От значимо значение за растежа на кактуса е изборът на новата саксия – тя би трябвало да е съобразена с кореновата система. При някои типове те са мощно развити в основата, само че къси (например Мамиларията) – тогава е подобаващ необятен, само че плитък съд. При други кактуси (Ариокарпусите) в противен случай – корените порастват на дължина и тогава саксията би трябвало да е по-дълбока и тясна. И в двата случая обаче размера на съда не би трябвало да бъде доста по-голям от този на подземните елементи на кактуса. В противоположен случай той ще пораства постепенно. Но и прекомерно дребната саксия вреди на растението и то стартира да линее.
Задължително на дъното на съда би трябвало да се сложи дренаж – да вземем за пример дребни камъчета, защото всяка непотребна капка вода, която остане в корените на тези сухолюбиви растения може да аргументи гниене и крах. Особено претенциозни в това отношение са Епифилумите.
Тъй като в естествена среда кактусите виреят в разнородни условия, условията за почвата варират при всеки обособен тип. Но допустимо най-универсалната примес е тази от равни елементи градинска пръст, брошура и едрозърнест пясък. Ако вашия кактус е по-влаголюбив, увеличете двойно или тройно частта на листовката – тя съдържа повече питателните субстанции и придава нужната киселиност на почвата. Добре е да добавите и счукани дървени въглища, които да всмукват непотребната влага. Колкото до постоянно препоръчваната вар – с нея би трябвало доста да се внимава, защото по-голямото количество хлор е нездравословно за растението. А предозирането й може да се получи освен от завишение на дозата, само че и от поливането с чешмяна вода (която също се хлорира). Затова варта, и то в минимални количества е целесъобразна единствено за кактусите, поливани с дъждовна вода.
Подхранване
Колкото до подобренията, органичните торове не са подобаващи за поддържане на множеството кактуси. Причината е, че те съдържат прекомерно доста азот, който води до погрешно развиване на стеблото. Това от което се нуждят тези растения е калции, фосфор и калий в интервала на разцвет. Затова използвайте единствено специфична тор за кактуси.
Имайте поради обаче, че при кактусите цъфтежа не постоянно съответствува с дейния интервал. Ако това се случва през зимата, не подхранвайте растението, тъй като ще го извадите от положението на покой. Наторяването би трябвало да стартира едвам в края на март или началото на април и да завърши през септември.
Размножаване
Размножаването на кактусите става по два метода – вегетативно и със семена. Първият метод е извънредно елементарен, защото множеството растения сами отделят дребни елементи от стъблото (наречени „ детки ”), които образуват въздушни коренчета. Имайте поради, че най-силните и жизнеспособните от тях се намират на върховете. Необходимо е единствено да ги отделите от огромния кактус и да ги засадите в обособена саксия с влажна почва. Най-подходящият сезон за това е лятото.
Кактусите, които не образуват „ детки ”, могат да се развъждат вегетативно посредством резници. За задачата се избира върха на някое отклонение на стеблото и се отрязва с нож. Долната му част се подостря като молив, което улеснява образуването на прекрасен корен. След това резникът се оставя да съхне на въздух за към седмица. Засажда се в добре дезинфекцирана почва с добър дренаж, а саксията се слага на ярко място. През идващия месец не е належащо да поливате резника – за това време коренчетата му би трябвало да са се появили.
И двата вегетативни метода обаче имат значителен минус – след неколкократно размножаване, жизнеспособността на растенията мощно понижава. Затова най-запалените фенове на кактуси отглеждат своите растения от семена. Това обаче е дълъг и сложен развой.
Продължава:
Кактусите - бодливите красавци Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ