Законът за подаване на сигнали за корупция: Всички дружества ще трябва да създадат вътрешни органи
Почти всички работодатели в страната, частни и обществени, ще би трябвало да основат вътрешни канали за подаване на сигнали, гарантиращи равнище на отбрана и конфиденциалност на лицата, подаващи сигнали за корупция.
Това стана ясно по време на кръгла маса за разпространение на влизащия в действие на Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация, проведена от Комисията за отбрана на персоналните данни, Базелския институт за ръководство и Българския институт за правни начинания.
В края на декември законът - един от включените в Плана за възобновяване и резистентност - беше внесе от Министерския съвет, след което отритнат. За разискване законът беше оповестен няколко месеца по-рано - през април 2022 година През януари 2023 година ГЕРБ-СДС внесоха в Народното събрание собствен план на закона, като смяната е, че се сезира не КПКОНПИ, както беше в плана на Министерски съвет, а Комисията за отбрана на персоналните данни. Впоследствие законопроектът на ГЕРБ бе признат, като законът влиза в действие от 4 май, а за частния бизнес - през декември.
Този законопроект може да не се одобри за изпълнен от листата наложителни закони за Плана за възобновяване и резистентност, защото е призната друга версия - името е същото, само че наличието не е това, което е написано в ПВУ.
Източници на OFFNews от служебния кабинет обясниха, че текат договаряния с Европейската комисия реализацията на закона да се смята за изпълнен ангажимент, само че не е ясно дали това ще се случи и има риск.
За първи път в българското законодателство се дава опция на сигнализиращите лица, които оповестяват информация за нарушаване, станало им известно в качеството им на служащ, чиновник или държавен чиновник, да получат отбрана и протекция.
По време на кръглата маса ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни (която е призната за надзорен орган по закона) Венцислав Караджов благодари на депутатите от 48-ото Народно заседание, че са избрали " вярната комисия ". По думите му законът систематизира съществуващата досега безредна правна рамка за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания.
Караджов уточни, че следва да се вкара система за подаване на сигнали на уеб страницата на КЗЛД, а към този момент е направена пътна карта със заложени периоди за осъществяване на цели.
Публикуван е пример за подаване на сигнали, като стана ясно, че те ще могат да бъдат подавани от лица, имащи отношение към сдружението, за което ги подават. Въвежда се напълно нова Дирекция " Канал за обявяване на сигнали " и стартира конкурс за наемане на чиновници.
Рене Трайкова - представител за България на Базелския институт за ръководство, показа изследване, което следва да бъде оповестено, за настройките на жителите за подаване на сигнали. Стана ясно, че хората слагат по значимост корупцията в страната на второ място, а на първо - инфлацията. От разбора на данни е видно, че битката с корупцията би трябвало да бъде приоритет на всяко държавно управление съгласно запитаните и от ден на ден хора биха подавали сигнали при по-нисък предел на изпитание и при гаранция за никакви отрицателни последствия.
70% от интервюираните дават отговор, че биха подали сигнал при корупция, в случай че има опция за цялостна анонимност. Такава опция както до момента, по този начин и в закона, не е планувана.
2/3 от интервюираните не знаят да има или не могат да отговорят какви ограничения подхваща държавното управление при битката с корупцията. Едва 29% дават образци.
При съществуване на разнообразни индикатори - по-лесни стъпки за подаване на сигнали, анонимност или отбрана, от ден на ден хора дават отговор, че биха подали сигнал.
Директорът на Българския институт за правни начинания (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер уточни, че институт има сходно изследване, направено преди три години, като резултатите са същите и настройките на хората не биха се трансформирали.
Гяурова-Вегертседер добави, че са идентични процентите на запитаните дали биха подали сигнал на работното място - 49% ще го създадат, а 50% - няма.
Тя разяснява и че не схваща за какво хората свързват подаването на сигнали с доносничество. Според нея осведомителната акция на КЗЛД би трябвало да е ориентирана към смяна на това схващане, тъй като подаването на сигнал за корупция или нарушаване оказва помощ на администрацията и е разкритие, а не доносничество.
По думите на шефа от ден на ден се усилва интензивността при подаване на сигнали. Стана ясно, че европейската инструкция за отбрана разрешава анонимност на подателите, само че в българското законодателство това не е планувано.
Шефът на КЗЛД се намеси, като изясни, че всички анонимни сигнали били свързани с междуличностни спорове - без значение работни или, да вземем за пример, съседски. Той обаче не уточни статистика за изказванието си. Допълни, че 80% от сигналите се оказвали недостоверни и би трябвало да се носи административна отговорност, каквато е планувана в закона.
Какво споделя Законът за отбрана на лица, подаващи сигнали
Законът се ползва за нарушавания на българското законодателство или актове на Европейския съюз.
Съгласно закона се основават три метода за подаване на сигнали за корупция - по вътрешен канал (вътре в сдружението посредством съответен чиновник, избран на тази длъжност), по външен канал (директно към КЗЛД) и посредством медийно обявяване.
Законът не лимитира хората единствено до един избор - те могат да подадат сигнал и до трите звена, само че и единствено до едно. Препоръчително е сигнали да се подават първо по вътрешния канал и при избрани обстановки (например сигнал против собственика) да се алармират останалите канали.
Право да подава сигнал имат съвсем всички - служащ или някогашен чиновник, стажант, доброволец, претендент за работа и доста други - т.е. всеки, който по някакъв метод е обвързван с сдружението, за което подава сигнала.
Цветомир Тодоров от БИПИ изясни какъв е подтекстът на Директивата за отбрана на лицата, като уточни, че съгласно закона служащите получават права, а всички останали - отговорности, а основаването на европейско законодателство, което ясно споделя какво е сигнализиращо лице и каква отбрана би трябвало да получи е станало след убийството на малтийската журналистка Дафне Галисия след разкритията по " Панамапейпърс ".
Веселин Целков - член на КЗЛД, съобщи, че новото законодателство се постанова, с цел да няма чувство за остарели модели. " Ако хората подават сигнали по старите модели - " споделям ти, само че отговор не желая " и така нататък, то това няма да докара до на никое място.
Той описа какъв е моделът на системата за отбрана на лицата и кои са задължените субекти - кои органи визира законът: работодателите в обществения и частния бранш, централния орган за външно подаване на сигнали, способените органи (14 бр.), прокуратурата, КПКОНПИ и омбудсмана.
Вътрешният канал за подаване на сигнали би трябвало да бъде построен даже от общини. Предвидено е, че в случай че в общината популацията е под 10 000 души, а администрацията - под 50 души, то общините от района могат да се сдружат и да основат един вътрешен канал за подаване на сигнали, който обаче не би трябвало да се разпорежда на външен реализатор, както е планувано за останалите сдружения - обществени и частни.
Централният орган за външно подаване на сигналите е КЗЛД и той ревизира сигналите и ги препраща по подготвеност. Освен това построява указател и изпраща доклад (статистика) на Европейската комисия.
Макар да има планувани изключения за основаването на вътрешни канали за подаване на сигнали, то това не значи, че при приемане на тъжба в КЗЛД, тя няма да ревизира сдружение.
Относно това кой може да приема сигналите вътре в сдруженията от КЗЛД обясниха, че съгласно закона това би трябвало да е чиновник, отговарящ съответно за разглеждането на сигналите, като може да е назначен и на друга служба (СРС). Сигналите не би трябвало да минават през деловодствата и ръководителите, шефовете и прочие, а непосредствено да бъдат подавани към КЗЛД от лицето, несъмнено за това.
Служителят може единствено за приема и записва сигналите, само че не и да се произнася.
Процедура при подаване на сигнала
Когато чиновник или различен, обвързван с сдружението човек подаде сигнал, може да го направи устно или документално, като наложително се сформира формуляр - било то от СРС или от подаващия сигнала. В 7-дневен период СРС-то би трябвало дружно със чиновници да почисти неточностите, като няма право да разгласява информацията на който и да било, в противоположен случаи ще му бъде наложена санкция.
След като това стане, служителят, приел сигнала, би трябвало да ревизира достоверността му - единствено фактологически. Ако сигналът е против даден отдел, то СРС-то би трябвало да ревизира съществува ли подобен отдел, а не дали информацията по сигнала е вярна, даде образец шефът на КЗЛД.
Срокът за това е 7-дневен и когато изтече, служителят е задължен да подаде сигнала на КЗЛД - в система, налична на уеб страницата на Комисията, като ще получи неповторим номер (УИН). След това към този момент сдружението може да стартира инспекция по сигнала или да го приключи, в случай че е повтарящ се или е незначителен.
Всичко обаче би трябвало да стига и до подаващия сигнал, а срокът за разглеждането му и взимане на решение е 3-месечен с опция за удължение до 6 месеца след приоритизиране на всички сигнали. Освен това лицето или групата, против които е сигналът, би трябвало да бъдат известени за това, без да се разкрива самоличността на подалия сигнал, като дадат и мнение по него.
СРС-то би трябвало да изпрати отчет до работодателя, който да реши да се стартира ли инспекция, или не, като наложително би трябвало да има писмена рекомендация от СРС-то (служител за регистрация на сигнали). След решението си работодателят е задължен да направи къс отчет.
КЗДЛ
Когато сдруженията подадат сигналите си до КЗДЛ, тя ги изпраща по подготвеност до 14 органа, от които и зависи кои работодатели би трябвало да основат вътрешен канал за това:
Комисията за отбрана на конкуренцията; Комисията за финансов надзор; Държавната организация за метрологичен и финансов надзор; Министерство на превоза и съобщенията; Министерство на околната среда и водите; Агенцията за нуклеарно регулиране; Българска организация по сигурност на храните; основен държавен здравен инспектор; Комисия за отбрана на потребителите; Национален екип за реагиране при произшествия с компютърната сигурност; Национална организация по приходите; Главна ревизия по труда; Областен шеф и всеки различен способен централен органи.
Съгласно закона предприятията с под 50 чиновници не са длъжни да основат подобен вътрешен канал, в случай че не подадат в обсега на тези области.
Когато КЗЛД препрати сигналите, би трябвало да го направи, без да разкрива данни за лицето, като може да го направи единствено след единодушието на лицето. Давността за подаване на сигнали е 2 години.
Каква отбрана получава подаващият сигнала
Забранява се всякаква форма на тормоз и принуда против лицата:
1. краткотрайно премахване, уволняване или използване на друго съображение за преустановяване на правното отношение, по което лице поставя наемен труд;
2. намаление в служба или закъснение на покачване в длъжност;
3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или понижаване на възнаграждението;
4. отвод за обезпечаване на образование за поддържане и повишение на професионалната подготовка на служащия или служителя;
5. негативна оценка на работата, в това число в рекомендация за работа;
6. използване на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, в това число налагане на дисциплинарни наказания;
7. насила, отменяне, заплашване за предприемане на ответни дейности или дейности, изразени физически, словесно или по различен метод, които имат за цел накърняване на достолепието на лицето и основаване на враждебна професионална среда;
8. директна или непряка дискриминация, неравностойно или неподходящо третиране;
9. лишаване на опция за прекосяване от срочен трудов контракт на трудов контракт за неопределен срок, когато служащият или служителят е имал законно право да му бъде препоръчана непрекъсната работа;
10. предварително преустановяване на срочен трудов контракт или отвод за наново подписване, когато такова е възможно по закон;
11. вреди, в това число за репутацията на лицето, по-специално в обществените мрежи, или финансови загуби, в това число загуба на бизнес и загуба на доход;
12. включване в лист, направен въз основа на публично или импровизирано съглашение, в бранш или в бранш, което може да докара до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този бранш или бранш (черен списък);
13. предварително преустановяване или повреждане на контракт за доставка на артикули или услуги, когато лицето е доставчик;
14. преустановяване на лиценз или разрешение;
15. ориентиране на лицето към осъществяване на медицински обзор.
Глобите
В закона са планувани санкции и наказания.
Ако не бъде основан вътрешен канал, санкцията е от 1000 до 5000 лв., а глобата за юридическо лице - от 5000 до 20 000 лв.. При повторност санкцията е от 5000 до 10 000 лв., а глобата - от 10 000 до 30 000 лв..
Ако се попречва подаването на сигнал, санкцията е от 400 до 4000 лв.. Такава е и при несъблюдение на периодите, заложени в закона и неуведомяване на подаващия сигнала. При определяне на принуда против лицето, санкцията е от 2000 до 80 000 лв., както и при произвеждане против него. Когато се наруши поверителността, всички " по веригата " могат да получат санкция от 400 до 4000 лв.. Когато лицето, подало информация, е излъгало, санкцията е от 3000 до 7000 лв..
Това стана ясно по време на кръгла маса за разпространение на влизащия в действие на Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация, проведена от Комисията за отбрана на персоналните данни, Базелския институт за ръководство и Българския институт за правни начинания.
В края на декември законът - един от включените в Плана за възобновяване и резистентност - беше внесе от Министерския съвет, след което отритнат. За разискване законът беше оповестен няколко месеца по-рано - през април 2022 година През януари 2023 година ГЕРБ-СДС внесоха в Народното събрание собствен план на закона, като смяната е, че се сезира не КПКОНПИ, както беше в плана на Министерски съвет, а Комисията за отбрана на персоналните данни. Впоследствие законопроектът на ГЕРБ бе признат, като законът влиза в действие от 4 май, а за частния бизнес - през декември.
Този законопроект може да не се одобри за изпълнен от листата наложителни закони за Плана за възобновяване и резистентност, защото е призната друга версия - името е същото, само че наличието не е това, което е написано в ПВУ.
Източници на OFFNews от служебния кабинет обясниха, че текат договаряния с Европейската комисия реализацията на закона да се смята за изпълнен ангажимент, само че не е ясно дали това ще се случи и има риск.
За първи път в българското законодателство се дава опция на сигнализиращите лица, които оповестяват информация за нарушаване, станало им известно в качеството им на служащ, чиновник или държавен чиновник, да получат отбрана и протекция.
По време на кръглата маса ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни (която е призната за надзорен орган по закона) Венцислав Караджов благодари на депутатите от 48-ото Народно заседание, че са избрали " вярната комисия ". По думите му законът систематизира съществуващата досега безредна правна рамка за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания.
Караджов уточни, че следва да се вкара система за подаване на сигнали на уеб страницата на КЗЛД, а към този момент е направена пътна карта със заложени периоди за осъществяване на цели.
Публикуван е пример за подаване на сигнали, като стана ясно, че те ще могат да бъдат подавани от лица, имащи отношение към сдружението, за което ги подават. Въвежда се напълно нова Дирекция " Канал за обявяване на сигнали " и стартира конкурс за наемане на чиновници.
Рене Трайкова - представител за България на Базелския институт за ръководство, показа изследване, което следва да бъде оповестено, за настройките на жителите за подаване на сигнали. Стана ясно, че хората слагат по значимост корупцията в страната на второ място, а на първо - инфлацията. От разбора на данни е видно, че битката с корупцията би трябвало да бъде приоритет на всяко държавно управление съгласно запитаните и от ден на ден хора биха подавали сигнали при по-нисък предел на изпитание и при гаранция за никакви отрицателни последствия.
70% от интервюираните дават отговор, че биха подали сигнал при корупция, в случай че има опция за цялостна анонимност. Такава опция както до момента, по този начин и в закона, не е планувана.
2/3 от интервюираните не знаят да има или не могат да отговорят какви ограничения подхваща държавното управление при битката с корупцията. Едва 29% дават образци.
При съществуване на разнообразни индикатори - по-лесни стъпки за подаване на сигнали, анонимност или отбрана, от ден на ден хора дават отговор, че биха подали сигнал.
Директорът на Българския институт за правни начинания (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер уточни, че институт има сходно изследване, направено преди три години, като резултатите са същите и настройките на хората не биха се трансформирали.
Гяурова-Вегертседер добави, че са идентични процентите на запитаните дали биха подали сигнал на работното място - 49% ще го създадат, а 50% - няма.
Тя разяснява и че не схваща за какво хората свързват подаването на сигнали с доносничество. Според нея осведомителната акция на КЗЛД би трябвало да е ориентирана към смяна на това схващане, тъй като подаването на сигнал за корупция или нарушаване оказва помощ на администрацията и е разкритие, а не доносничество.
По думите на шефа от ден на ден се усилва интензивността при подаване на сигнали. Стана ясно, че европейската инструкция за отбрана разрешава анонимност на подателите, само че в българското законодателство това не е планувано.
Шефът на КЗЛД се намеси, като изясни, че всички анонимни сигнали били свързани с междуличностни спорове - без значение работни или, да вземем за пример, съседски. Той обаче не уточни статистика за изказванието си. Допълни, че 80% от сигналите се оказвали недостоверни и би трябвало да се носи административна отговорност, каквато е планувана в закона.
Какво споделя Законът за отбрана на лица, подаващи сигнали
Законът се ползва за нарушавания на българското законодателство или актове на Европейския съюз.
Съгласно закона се основават три метода за подаване на сигнали за корупция - по вътрешен канал (вътре в сдружението посредством съответен чиновник, избран на тази длъжност), по външен канал (директно към КЗЛД) и посредством медийно обявяване.
Законът не лимитира хората единствено до един избор - те могат да подадат сигнал и до трите звена, само че и единствено до едно. Препоръчително е сигнали да се подават първо по вътрешния канал и при избрани обстановки (например сигнал против собственика) да се алармират останалите канали.
Право да подава сигнал имат съвсем всички - служащ или някогашен чиновник, стажант, доброволец, претендент за работа и доста други - т.е. всеки, който по някакъв метод е обвързван с сдружението, за което подава сигнала.
Цветомир Тодоров от БИПИ изясни какъв е подтекстът на Директивата за отбрана на лицата, като уточни, че съгласно закона служащите получават права, а всички останали - отговорности, а основаването на европейско законодателство, което ясно споделя какво е сигнализиращо лице и каква отбрана би трябвало да получи е станало след убийството на малтийската журналистка Дафне Галисия след разкритията по " Панамапейпърс ".
Веселин Целков - член на КЗЛД, съобщи, че новото законодателство се постанова, с цел да няма чувство за остарели модели. " Ако хората подават сигнали по старите модели - " споделям ти, само че отговор не желая " и така нататък, то това няма да докара до на никое място.
Той описа какъв е моделът на системата за отбрана на лицата и кои са задължените субекти - кои органи визира законът: работодателите в обществения и частния бранш, централния орган за външно подаване на сигнали, способените органи (14 бр.), прокуратурата, КПКОНПИ и омбудсмана.
Вътрешният канал за подаване на сигнали би трябвало да бъде построен даже от общини. Предвидено е, че в случай че в общината популацията е под 10 000 души, а администрацията - под 50 души, то общините от района могат да се сдружат и да основат един вътрешен канал за подаване на сигнали, който обаче не би трябвало да се разпорежда на външен реализатор, както е планувано за останалите сдружения - обществени и частни.
Централният орган за външно подаване на сигналите е КЗЛД и той ревизира сигналите и ги препраща по подготвеност. Освен това построява указател и изпраща доклад (статистика) на Европейската комисия.
Макар да има планувани изключения за основаването на вътрешни канали за подаване на сигнали, то това не значи, че при приемане на тъжба в КЗЛД, тя няма да ревизира сдружение.
Относно това кой може да приема сигналите вътре в сдруженията от КЗЛД обясниха, че съгласно закона това би трябвало да е чиновник, отговарящ съответно за разглеждането на сигналите, като може да е назначен и на друга служба (СРС). Сигналите не би трябвало да минават през деловодствата и ръководителите, шефовете и прочие, а непосредствено да бъдат подавани към КЗЛД от лицето, несъмнено за това.
Служителят може единствено за приема и записва сигналите, само че не и да се произнася.
Процедура при подаване на сигнала
Когато чиновник или различен, обвързван с сдружението човек подаде сигнал, може да го направи устно или документално, като наложително се сформира формуляр - било то от СРС или от подаващия сигнала. В 7-дневен период СРС-то би трябвало дружно със чиновници да почисти неточностите, като няма право да разгласява информацията на който и да било, в противоположен случаи ще му бъде наложена санкция.
След като това стане, служителят, приел сигнала, би трябвало да ревизира достоверността му - единствено фактологически. Ако сигналът е против даден отдел, то СРС-то би трябвало да ревизира съществува ли подобен отдел, а не дали информацията по сигнала е вярна, даде образец шефът на КЗЛД.
Срокът за това е 7-дневен и когато изтече, служителят е задължен да подаде сигнала на КЗЛД - в система, налична на уеб страницата на Комисията, като ще получи неповторим номер (УИН). След това към този момент сдружението може да стартира инспекция по сигнала или да го приключи, в случай че е повтарящ се или е незначителен.
Всичко обаче би трябвало да стига и до подаващия сигнал, а срокът за разглеждането му и взимане на решение е 3-месечен с опция за удължение до 6 месеца след приоритизиране на всички сигнали. Освен това лицето или групата, против които е сигналът, би трябвало да бъдат известени за това, без да се разкрива самоличността на подалия сигнал, като дадат и мнение по него.
СРС-то би трябвало да изпрати отчет до работодателя, който да реши да се стартира ли инспекция, или не, като наложително би трябвало да има писмена рекомендация от СРС-то (служител за регистрация на сигнали). След решението си работодателят е задължен да направи къс отчет.
КЗДЛ
Когато сдруженията подадат сигналите си до КЗДЛ, тя ги изпраща по подготвеност до 14 органа, от които и зависи кои работодатели би трябвало да основат вътрешен канал за това:
Комисията за отбрана на конкуренцията; Комисията за финансов надзор; Държавната организация за метрологичен и финансов надзор; Министерство на превоза и съобщенията; Министерство на околната среда и водите; Агенцията за нуклеарно регулиране; Българска организация по сигурност на храните; основен държавен здравен инспектор; Комисия за отбрана на потребителите; Национален екип за реагиране при произшествия с компютърната сигурност; Национална организация по приходите; Главна ревизия по труда; Областен шеф и всеки различен способен централен органи.
Съгласно закона предприятията с под 50 чиновници не са длъжни да основат подобен вътрешен канал, в случай че не подадат в обсега на тези области.
Когато КЗЛД препрати сигналите, би трябвало да го направи, без да разкрива данни за лицето, като може да го направи единствено след единодушието на лицето. Давността за подаване на сигнали е 2 години.
Каква отбрана получава подаващият сигнала
Забранява се всякаква форма на тормоз и принуда против лицата:
1. краткотрайно премахване, уволняване или използване на друго съображение за преустановяване на правното отношение, по което лице поставя наемен труд;
2. намаление в служба или закъснение на покачване в длъжност;
3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или понижаване на възнаграждението;
4. отвод за обезпечаване на образование за поддържане и повишение на професионалната подготовка на служащия или служителя;
5. негативна оценка на работата, в това число в рекомендация за работа;
6. използване на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, в това число налагане на дисциплинарни наказания;
7. насила, отменяне, заплашване за предприемане на ответни дейности или дейности, изразени физически, словесно или по различен метод, които имат за цел накърняване на достолепието на лицето и основаване на враждебна професионална среда;
8. директна или непряка дискриминация, неравностойно или неподходящо третиране;
9. лишаване на опция за прекосяване от срочен трудов контракт на трудов контракт за неопределен срок, когато служащият или служителят е имал законно право да му бъде препоръчана непрекъсната работа;
10. предварително преустановяване на срочен трудов контракт или отвод за наново подписване, когато такова е възможно по закон;
11. вреди, в това число за репутацията на лицето, по-специално в обществените мрежи, или финансови загуби, в това число загуба на бизнес и загуба на доход;
12. включване в лист, направен въз основа на публично или импровизирано съглашение, в бранш или в бранш, което може да докара до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този бранш или бранш (черен списък);
13. предварително преустановяване или повреждане на контракт за доставка на артикули или услуги, когато лицето е доставчик;
14. преустановяване на лиценз или разрешение;
15. ориентиране на лицето към осъществяване на медицински обзор.
Глобите
В закона са планувани санкции и наказания.
Ако не бъде основан вътрешен канал, санкцията е от 1000 до 5000 лв., а глобата за юридическо лице - от 5000 до 20 000 лв.. При повторност санкцията е от 5000 до 10 000 лв., а глобата - от 10 000 до 30 000 лв..
Ако се попречва подаването на сигнал, санкцията е от 400 до 4000 лв.. Такава е и при несъблюдение на периодите, заложени в закона и неуведомяване на подаващия сигнала. При определяне на принуда против лицето, санкцията е от 2000 до 80 000 лв., както и при произвеждане против него. Когато се наруши поверителността, всички " по веригата " могат да получат санкция от 400 до 4000 лв.. Когато лицето, подало информация, е излъгало, санкцията е от 3000 до 7000 лв..
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ