Смъртоносната истина за самотата
Почти всички ние сме изпитвали възприятието за самотност в избран интервал от нашия живот. Това е болката, която изпитваме след разлъка, след загубата на обичан човек, откакто сме се преместили надалеч от вкъщи.
Самотата ни заплашва през всеки един стадий от нашия живот. Тя постоянно се употребява, с цел да опише отрицателно прочувствено положение в случаите, когато съществува разлика сред връзките, които един човек желае да има, и тези, които той счита, че има.
Неприятните усеща на самотност са субективни. Изследователите са разкрили, че самотата не се дефинира от това какъв брой време човек прекарва с други хора или самичък със себе си. Тя по-скоро се отнася до качеството на връзките, не до тяхното количество. Един уединен човек усеща, че другите не го / я схващат, че няма смислени, съществени връзки.
За някои хора самотата е нещо краткотрайно. Нещо, на което елементарно може да се постави край. За други – самотата е нещо непрестанно, подбудено от гибелта на обичан човек, разлъка или бракоразвод. Тя е налице непрекъснато и до момента в който дадения човек няма връзка с оня, с който желае.
От еволюционна позиция ние разчитаме на обществените групи, с цел да оцелеем като тип. Съответно самотата може да бъде забелязана като сигнал за връзка с другите. Това я прави малко по-различна от глада, жаждата или физическата болежка, които алармират за нуждата да ядем, пием или потърсим здравна помощ.
В процъфтяващите съвременни общества обаче превъзмогването на самотата става нещо доста по-трудно от удовлетворяването на глада, жаждата или потребността от доктор. За тези хора, които не са обкръжени от хората, от които имат потребност, самотата може да продължи да съществува дълго време.
Изследователите са разкрили, че обществената изолираност съставлява рисков фактор за разнообразни болести и даже преждевременна гибел. Липсата на обществена връзка може също да докара до сходни обстановки. Тя е и фактор за струпване на наднормено тегло.
Самотата може да докара до редица проблеми със здравето, в това число разтревожен сън, деменция и по-ниско кръвообращение.
Някои хора пък могат да бъдат и биологично уязвими към възприятието на самотност. Изследвания, направени върху близнаци, откриват, че самотата може да е отчасти наследствена.
Множество изследвания концентрират върху това по какъв начин самотата може да е резултат от избрани генетични видове, комбинирани с съответни обществени фактори (например родителската подкрепа).
Като цяло самотата значително се пренебрегва като положение, което заплашва психическото ни положение. Изследователите занапред вършат опити да схванат доколко самотата заплашва нашето здраве. Повечето проучвания просто се пробват да създадат връзка сред нея и депресията.
Въпреки че самотата и депресията са отчасти свързани, те в действителност са нещо друго. Самотата се отнася до отрицателни усеща, свързани със обществения свят, до момента в който депресията провокира цялостни отрицателни усеща.
Едно съответно проучване, което мери самотата във възрастните хора в границите на 5 години, открива, че тя е предходник на депресията, само че не и противоположното.
