Дългосрочната безработица е спънка пред развитието на най-бедните региони
Почти всички знаци сочат, че пазарът на труда в България е в доста положително положение, макар последователното закъснение на икономическия растеж – безработицата е доста ниска, заетостта надвиши върховете от 2019 година, а разширяващите се бизнеси в разнообразни браншове се конкурират за фрагменти.
Това обаче надалеч не значи, че не пазара на труда липсва свободен запас, или пък че той няма забележими недостатъци. Въпреки че несъмнено ниво на безработица е предстоящо, и даже здравословно за добре функциониращите трудови пазари, дълготрайното задържане на хора отвън претовареност е знак за структурни проблеми. Настоящият разбор преглежда териториалното систематизиране на трайно безработните и някои техни особености.
Представените данни са калкулации на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не разгласява средногодишни данни за трайно безработните, тук употребяваме междинният за 12-те месеца на 2022 година брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, показан както като дял от
общото население в работоспособна възраст,
по този начин и от всички безработни. Важно е да отбележим, че включително не влизат тези, които търсят работа независимо (да речем, посредством онлайн платформи), така че най-вероятно включените тук знаци подценяват дълготрайната безработица.
През 2022 година средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 35,5 хиляди души. Разпределението им обаче е мощно неравномерно – две релативно дребни общини, Котел и Каолиново, са с по 1100 трайно безработни, огромен е броят им и във Велинград и Плевен, по съвсем 900 души. И назад, има цели групи общини в които този феномен на практика не съществува – в Средногорието, съвсем всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави усещане също, че
макар огромния размер на пазарите на труда
на водещите общински стопански системи, броят на трайно безработните в тях е доста дребен – във Варна това са средногодишно едвам 28 души, в Пловдив – 105, в столицата – 242. Оформят се няколко региона, които концентрират болшинството от трайно безработните – практическия целият Северозапад към Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, обилни елементи от Североизтока към Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки скупчвания в Благоевградско и Смолянско.
Сходно е и разпределението на
коефициента на трайна безработица,
който разказва каузи на безработните с регистрация над година измежду трудоспособното население (на възраст сред 15 и 64 години) на общините. В три дребни общини – Каолиново, Димово и Ружинци – коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук забележими скупчвания има в Северозапада и Североизтока, само че се открояват и някои гранични региони – на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В множеството общини коефициентът на трайна безработица е невисок – в 110 от тях е под 1%, в 150 – под 2%, в София – едвам 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна значи, че в съвсем цялата страна делът на хората, които желаят да имат работа, само че не могат да намерят, остава релативно дребен.
Най-интересният индикатор е делът на трайно безработните измежду всички безработни. Той е показателен за положението на локалните пазари на труда, и най-много за способността на евентуалните служащи да се приспособяват към търсенето на труд по места. В цели 28 общини – и тук най-много в Северозапада, Североизтока и пограничните региони – делът на трайно безработните е над 50% от всички търсещи работа. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда – тези на най-големите регионални центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални региони.
Силната районна централизация на трайната безработица
за следващ път акцентира потребността от използване на районен метод към политиките на пазара на труда. Тя е, несъмнено, единствено един от аспектите на многомерен проблем – огромни групи лица остават трайно отвън пазара на труда макар желанието си да си намерят работа са в огромната степен непригодни за претовареност все още поради ниско обучение и несъответствуващи умения. Това е забележима спънка пред икономическото развиване на едни от най-бедните български райони, където насочването на вложения има капацитет да докара бърза смяна, само че неналичието на готова работна мощ е измежду най-сериозните спънки такива капиталови решения да бъдат взети от позиция на обособените компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи спънки пред намирането на подобаващи фрагменти обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-голям запас за разширение заетостта, което прави толкоз по-ключово подобряването на техните умения по този начин, че да дават отговор на потребностите на евентуалните бъдещи работодатели.
Текстът е оповестен в петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това обаче надалеч не значи, че не пазара на труда липсва свободен запас, или пък че той няма забележими недостатъци. Въпреки че несъмнено ниво на безработица е предстоящо, и даже здравословно за добре функциониращите трудови пазари, дълготрайното задържане на хора отвън претовареност е знак за структурни проблеми. Настоящият разбор преглежда териториалното систематизиране на трайно безработните и някои техни особености.
Представените данни са калкулации на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не разгласява средногодишни данни за трайно безработните, тук употребяваме междинният за 12-те месеца на 2022 година брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, показан както като дял от
общото население в работоспособна възраст,
по този начин и от всички безработни. Важно е да отбележим, че включително не влизат тези, които търсят работа независимо (да речем, посредством онлайн платформи), така че най-вероятно включените тук знаци подценяват дълготрайната безработица.
През 2022 година средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 35,5 хиляди души. Разпределението им обаче е мощно неравномерно – две релативно дребни общини, Котел и Каолиново, са с по 1100 трайно безработни, огромен е броят им и във Велинград и Плевен, по съвсем 900 души. И назад, има цели групи общини в които този феномен на практика не съществува – в Средногорието, съвсем всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави усещане също, че
макар огромния размер на пазарите на труда
на водещите общински стопански системи, броят на трайно безработните в тях е доста дребен – във Варна това са средногодишно едвам 28 души, в Пловдив – 105, в столицата – 242. Оформят се няколко региона, които концентрират болшинството от трайно безработните – практическия целият Северозапад към Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, обилни елементи от Североизтока към Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки скупчвания в Благоевградско и Смолянско.
Сходно е и разпределението на
коефициента на трайна безработица,
който разказва каузи на безработните с регистрация над година измежду трудоспособното население (на възраст сред 15 и 64 години) на общините. В три дребни общини – Каолиново, Димово и Ружинци – коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук забележими скупчвания има в Северозапада и Североизтока, само че се открояват и някои гранични региони – на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В множеството общини коефициентът на трайна безработица е невисок – в 110 от тях е под 1%, в 150 – под 2%, в София – едвам 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна значи, че в съвсем цялата страна делът на хората, които желаят да имат работа, само че не могат да намерят, остава релативно дребен.
Най-интересният индикатор е делът на трайно безработните измежду всички безработни. Той е показателен за положението на локалните пазари на труда, и най-много за способността на евентуалните служащи да се приспособяват към търсенето на труд по места. В цели 28 общини – и тук най-много в Северозапада, Североизтока и пограничните региони – делът на трайно безработните е над 50% от всички търсещи работа. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда – тези на най-големите регионални центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални региони.
Силната районна централизация на трайната безработица
за следващ път акцентира потребността от използване на районен метод към политиките на пазара на труда. Тя е, несъмнено, единствено един от аспектите на многомерен проблем – огромни групи лица остават трайно отвън пазара на труда макар желанието си да си намерят работа са в огромната степен непригодни за претовареност все още поради ниско обучение и несъответствуващи умения. Това е забележима спънка пред икономическото развиване на едни от най-бедните български райони, където насочването на вложения има капацитет да докара бърза смяна, само че неналичието на готова работна мощ е измежду най-сериозните спънки такива капиталови решения да бъдат взети от позиция на обособените компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи спънки пред намирането на подобаващи фрагменти обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-голям запас за разширение заетостта, което прави толкоз по-ключово подобряването на техните умения по този начин, че да дават отговор на потребностите на евентуалните бъдещи работодатели.
Текстът е оповестен в петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ