Съществува ли Немезис – звездата близнак на Слънцето?
Почти всички огромни гръбначни животни на Земята внезапно изчезват преди 66 милиона години – в това число динозаври, мозазаври, плесиозаври и птерозаври.
Огромен метеорит или комета са считани за виновни за всеобщото изгубване. Ударът, наименуван събитие „ Чиксолуб “ (Chicxulub, по името на големия кратер с диаметър 200 км в Мексико), провокира световно изстудяване и вулканични изригвания, които са трансформирали Земята.
През 80-те години на предишния век Ричард Мюлер, физик от Калифорнийския университет Бъркли, показа концепцията, че една хипотетична двойна звезда на нашето слънце – известна като „ Немезис “ – може да е играла роля в тази злополука на метеорит, възбуждайки кометен пояс в нашата слънчева система със своята гравитация.
„ Теорията за Немезис е резултат от откритието, че въздействието на огромна комета или метеорит може да е отговорно за голямото всеобщо изгубване на типове от античната Земя “, декларира за Business Insider Дъглас Вакох, президент на неправителствена организация, наречена Messaging Extraterrestrial Intelligence.
Логиката се състои в това, че петте изгубвания, настъпвали на Земята до момента, са се случвали на постоянни шпации. Някои учени имат вяра, че това може да се изясни с повтаряем модел на мощна комета, която може да бъде породена от съществуването на друга звезда в нашата Слънчева система.
Изследване от 2017 година на учени от Калифорнийския университет в Бъркли, даде съображение на тази концепция, като допуска, че съвсем всички звезди са се образували като двойни. Проучването моделира процеса на формиране на звезда – който стартира с облаци газ и прахуляк, които стават плътни – въз основа на проучване на великански облак в съзвездието Персей. Както се оказва, изчисленията са били годни единствено в случай че звездите са се родили като близнаци.
„ Изследванията на образуването на звезди в съзвездието Персей допускат, че множеството, в случай че не и всички звезди с размерите на нашето слънце са зародили като част от бинарна звездна система “, споделя Вакох. „ Повече от половината от тези двоични звездни системи по-късно се разделят, като всяка звезда върви по собствен личен път. “
Когато показва теорията си за Немезис, Мюлер мисли, че двойната звезда може от време на време да се пресича с облака Оорт – сфера от ледени тела надалеч оттатък Плутон и най-отдалечените краища на Кайперовия пояс. Много от тези тела обикалят към Слънцето в дълготраен проект по елиптични орбити. Идеята на Мюлер била, че защото тези тела се доближават до далечната звезда, ледът им стартира да се стопява и да тече зад тях, което ги прави разпознаваеми като комети.
„ Когато Немезис премине през облака Оорт, съгласно теорията, тя изхвърля комети, които на собствен ред си проправят път към Земята, причинявайки пагубни събития “, сподели Вакох.
Ако Немезис минава през облака Оорт на всеки 27 милиона години, това би могло да изясни петте всеобщи изгубвания на Земята. Тези събития включват изгубването на динозаврите, „ огромното умиране “, което се е случило преди 251 милиона години и отстранило 96% от типовете на Земята и изгубването на типовете преди 375 милиона години, в което 75% от тях са били изгубени.
Според Мюлер, през 80-те години на предишния век, технология не е била задоволително добра, с цел да следим Немезис.
И въпреки всичко, къде е Немезис, двойникът на нашето Слънце?
Въпреки че е допустимо нашето Слънце да се е формирало като двойка с друга звезда, няма доста научна поддръжка за концепцията, че неговият злобен близнак е останал в близост и е предизвикал разрушения в Слънчевата система.
Теорията на Мюлер допуска, че „ Немезис “ може да се намира на към 1,5 светлинни години от нашето слънце, едно разстояние, което инструментите на физиците през днешния ден ни разрешават да забележим. Но всички опити за намиране на Немезис са се провалили. След като прегледа милиони обекти в нашата слънчева система, телескопът на НАСА, WISE (Wide Field Survey Explorer), не откри никакви доказателства за съществуването на двойна звезда на Слънцето.
Говорител на НАСА декларира пред изданието Business Insider, че „ съществуването на Немезис е остаряла догадка, която значително е опровергана “.
„ Напълно е рационално да мислим, че нашето слънце е било част от двукомпонентна звездна система някъде през първите милиони години от неговия живот, споделя Вакох. -Но въпреки всичко това е било преди повече от 4 милиарда години “.
Учените са проучвали вероятното битие на Немезис, като са разчитали и на други доказателства. Физикът Адриан Мелот и палеонтологът Ричард Бамбах са изследвали фосили от Земята, датирани от последните 500 милиона години. В публикация оповестена в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, те означават, че всеобщото изгубване на типове от Земята е ставало в цикъл през към 27 милиона години.
Докато елементарният модел на изгубване провокиран от метеорити може да покаже, че има присъединяване на някаква орбитална мощ, те настояват, че „ цикличността във времето спрямо по-ранните калкулации на орбиталните разстройства наподобява изключва хипотезата за Немезис като причинно-следствен фактор “.
Марк Мак Лоу, организатор на отдела по астрофизиката на Американския музей по естествена история, реагира на тази позиция:
“ Има доста повече доказателства против хипотезата Немезис, в сравнение с в нейна поддръжка “, споделя той и прибавя: „ Редовните прекосявания на солиден обект от такова естество биха оставили явен отпечатък върху разпределението на кратери на Луната и динамичната конструкция на по-незначителни тела на слънчевата система, в това число метеоритите и обектите от Пояса на Кайпер, а такива сигнали не са следени. “
Всяка звезда, която евентуално е обикаляла покрай Слънцето в ранните дни на Слънчевата система, евентуално не заслужава името Немезис (Възмездие, Наказание), звучащо толкоз завладяващо и трагично.
Животът се е появил на Земята дълго откакто тази звезда двойник се е отделила от нашето Слънце и се е включила към стотиците милиарди звезди, които сформират нашата Галактика на Млечния път, тъй че звездата-двойник не е виновна за всеобщите изгубвания на типове от Земята.
„ Ако Слънцето в действителност е било част от двукомпонентна звездна система в ранните си дни, неговият близнак заслужава по-добро име като сателит, а не заплашителното Немезис “, споделя Вакох.
