4 етапа за възпитание на децата според тибетците
Почти всеки родител се стреми да даде най-хубавото от себе си във възпитанието на децата. Търсенето на отговори, наблюдаването, коригирането и на личните неточности е част от домашното за родителите.
Няма по какъв начин да бъдем идеалният модел, само че можем да се учим от мъдростта на някои нации. Тибетците възпитават по радикално друг метод своите деца. Те считат, че в случай че нещо във възпитанието им се пропусне, децата израстват несигурни, плахи, без необикновен интерес към живота, с редица зависимости.
Кои са 4-те стадия на образование съгласно тях и какво е значимо за всеки?
Първият интервал продължава до 5-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с крал
Тибетците имат вяра, че през първите години от живота си с детето би трябвало да се отнасяме като с крал. Трябва обаче да бъде ясна линията сред послушание и схващане. Нищо не би трябвало да бъде неразрешено, а разсейването би трябвало да бъде инструмент, употребен от всички родители.
През първите години се оформят активност, любознание и интерес към живота. Родителят не би трябвало да не помни, че детето към момента не е в положение да построи дълги логичен вериги и за всевъзможни позволени неточности, наказването ще се възприема като угнетяване.
Вторият интервал е от 5 до 10-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с плебей
Това е времето, в което дилемите, които биват давани на детето, би трябвало да се наблюдават дали се извършват от него. За несполучливото осъществяване на дилемите наказванията могат да бъдат съпроводени от пояснения и препоръки, само че физическото наказване би трябвало да се заобикаля непременно.
Това е времето, когато интелектът се развива интензивно. Също по този начин детето би трябвало да се научи да планува реакциите на хората към дейностите му, да провокира положително отношение към себе си и да заобикаля отрицателните прояви. Вниманието би трябвало да се концентрира върху овластяването на детето с обич към знанието.
Трети интервал от 10 до 15-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с еднакъв
Това е интервал, в който родителите би трябвало да насърчат независимостта на детето, да му дават непрекъснато препоръки. Фокусът ви би трябвало да премине в това да чувате желанията на децата ви, техните въпроси, които няма да са малко. През този значим стадий се развива независимостта на мисълта.
Последният интервал стартира от 15-годишна възраст – отнасяйте се с детето с почитание
Уважението е последният, само че не по значимост главен урок за вашето дете. Вече е късно за здравия разсъдък, преподаване на полезности и е време да пожънете плодовете на вашия труд.
Ето и някои систематизирани правила за родители:
1. Уважавайте простотата на мозъка на детето.
2. Не подценявайте имитацията, запомнянето, докосването и придвижването.
Тибетците натъртват на преподаването на децата посредством реплика, запаметяване, допиране и придвижване, тъй че цялостното значение на материала може да влезе в съзнанието интуитивно, както и интелектуално.
3. Създайте чиста образователна среда
За тибетците средата за учене би трябвало да бъде чиста, подхранваща и цялостна с досег и смисъл на свещеното.
4. Хармония за всички
Хармонията в връзките е ценена високо. Важно е да научим даже и по-малките деца по какъв начин да взаимодействат хармонично, а не конкурентно с други деца, възрастни, животни, инсекти, природа и т. н.
5. Без оскърбление и телесно наказване
Тибетците имат вяра, че единствената причина да надделеем над децата е, че те не могат да се борят. Ето за какво не трябва да включваме във възпитателните способи оскърбление и телесно наказване. /az-jenata.bg
Няма по какъв начин да бъдем идеалният модел, само че можем да се учим от мъдростта на някои нации. Тибетците възпитават по радикално друг метод своите деца. Те считат, че в случай че нещо във възпитанието им се пропусне, децата израстват несигурни, плахи, без необикновен интерес към живота, с редица зависимости.
Кои са 4-те стадия на образование съгласно тях и какво е значимо за всеки?
Първият интервал продължава до 5-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с крал
Тибетците имат вяра, че през първите години от живота си с детето би трябвало да се отнасяме като с крал. Трябва обаче да бъде ясна линията сред послушание и схващане. Нищо не би трябвало да бъде неразрешено, а разсейването би трябвало да бъде инструмент, употребен от всички родители.
През първите години се оформят активност, любознание и интерес към живота. Родителят не би трябвало да не помни, че детето към момента не е в положение да построи дълги логичен вериги и за всевъзможни позволени неточности, наказването ще се възприема като угнетяване.
Вторият интервал е от 5 до 10-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с плебей
Това е времето, в което дилемите, които биват давани на детето, би трябвало да се наблюдават дали се извършват от него. За несполучливото осъществяване на дилемите наказванията могат да бъдат съпроводени от пояснения и препоръки, само че физическото наказване би трябвало да се заобикаля непременно.
Това е времето, когато интелектът се развива интензивно. Също по този начин детето би трябвало да се научи да планува реакциите на хората към дейностите му, да провокира положително отношение към себе си и да заобикаля отрицателните прояви. Вниманието би трябвало да се концентрира върху овластяването на детето с обич към знанието.
Трети интервал от 10 до 15-годишна възраст – отнасяйте се с детето като с еднакъв
Това е интервал, в който родителите би трябвало да насърчат независимостта на детето, да му дават непрекъснато препоръки. Фокусът ви би трябвало да премине в това да чувате желанията на децата ви, техните въпроси, които няма да са малко. През този значим стадий се развива независимостта на мисълта.
Последният интервал стартира от 15-годишна възраст – отнасяйте се с детето с почитание
Уважението е последният, само че не по значимост главен урок за вашето дете. Вече е късно за здравия разсъдък, преподаване на полезности и е време да пожънете плодовете на вашия труд.
Ето и някои систематизирани правила за родители:
1. Уважавайте простотата на мозъка на детето.
2. Не подценявайте имитацията, запомнянето, докосването и придвижването.
Тибетците натъртват на преподаването на децата посредством реплика, запаметяване, допиране и придвижване, тъй че цялостното значение на материала може да влезе в съзнанието интуитивно, както и интелектуално.
3. Създайте чиста образователна среда
За тибетците средата за учене би трябвало да бъде чиста, подхранваща и цялостна с досег и смисъл на свещеното.
4. Хармония за всички
Хармонията в връзките е ценена високо. Важно е да научим даже и по-малките деца по какъв начин да взаимодействат хармонично, а не конкурентно с други деца, възрастни, животни, инсекти, природа и т. н.
5. Без оскърбление и телесно наказване
Тибетците имат вяра, че единствената причина да надделеем над децата е, че те не могат да се борят. Ето за какво не трябва да включваме във възпитателните способи оскърбление и телесно наказване. /az-jenata.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




