Имала ли е мисли за самоубийство? Из дневниците на принцеса Даяна
Почти три десетилетия след съдбовната нощ в Париж на 31 август 1997 година, когато принцеса Даяна загуби живота си, нейната история продължава да вълнува и разкрива нови страници. Скорошни изявления на английски медии като The Mirror и Daily Mail връщат вниманието към персоналните ѝ дневници – документи, съхранявани в Кенсингтънския замък, които хвърлят светлина върху най-тежките моменти от брака ѝ с принц Чарлз.
От записите излиза наяве какъв брой самотна и обезверена се е чувствала тя. Даяна разказва мъчително искрено по какъв начин е преживявала връзката на брачна половинка си с Камила Паркър Боулс. Сред най-шокиращите самопризнания е разказът за рухването по стълбите по време на бременността ѝ с принц Уилям – случай, който остава без прочувствен отклик от страна на Чарлз. В различен фрагмент принцесата приказва за опитите си да посегне на живота си, признавайки, че е била в „ тотална меланхолия “.
И въпреки всичко точно майчинството се трансформира в нейната опора. Даяна посвещава страниците си на синовете си, Уилям и Хари, като ги назовава „ светлината в живота ѝ “. В препоръките си към тях акцентира какъв брой значимо е фамилията и ги приканва постоянно да бъдат единни.
Тези думи звучат изключително мощно през днешния ден – във време, когато връзките сред двамата братя остават напрегнати. Решението на Хари и Меган Маркъл да се отдръпват от кралските си отговорности и да заживеят в Съединени американски щати сложи отдалеченост сред него и Уилям. Биографът Андрю Мортън, създател на Diana: Her True Story, отбелязва, че сходен раздор би разрушил сърцето на Даяна, тъй като тя постоянно е вярвала в неразривната връзка сред братята.
Историите, съхранени в нейните дневници, надвишават персоналната драма. Те отразяват тематики, които остават мъчително настоящи и през днешния ден – тежестта на психологичните рецесии, цената на обществения живот и безмилостния напън върху хората в центъра на вниманието. Иронично или не, точно синовете на Даяна трансфораха психологичното здраве в своя задача, създавайки начинания като Heads Together.
Така, 28 години по-късно, признанията на „ принцесата на народа “ не са просто персонална изповед, а предизвестие и увещание, че зад блясъка на монархията постоянно се крият безмълвни борби, които остават невидими за света.
От записите излиза наяве какъв брой самотна и обезверена се е чувствала тя. Даяна разказва мъчително искрено по какъв начин е преживявала връзката на брачна половинка си с Камила Паркър Боулс. Сред най-шокиращите самопризнания е разказът за рухването по стълбите по време на бременността ѝ с принц Уилям – случай, който остава без прочувствен отклик от страна на Чарлз. В различен фрагмент принцесата приказва за опитите си да посегне на живота си, признавайки, че е била в „ тотална меланхолия “.
И въпреки всичко точно майчинството се трансформира в нейната опора. Даяна посвещава страниците си на синовете си, Уилям и Хари, като ги назовава „ светлината в живота ѝ “. В препоръките си към тях акцентира какъв брой значимо е фамилията и ги приканва постоянно да бъдат единни.
Тези думи звучат изключително мощно през днешния ден – във време, когато връзките сред двамата братя остават напрегнати. Решението на Хари и Меган Маркъл да се отдръпват от кралските си отговорности и да заживеят в Съединени американски щати сложи отдалеченост сред него и Уилям. Биографът Андрю Мортън, създател на Diana: Her True Story, отбелязва, че сходен раздор би разрушил сърцето на Даяна, тъй като тя постоянно е вярвала в неразривната връзка сред братята.
Историите, съхранени в нейните дневници, надвишават персоналната драма. Те отразяват тематики, които остават мъчително настоящи и през днешния ден – тежестта на психологичните рецесии, цената на обществения живот и безмилостния напън върху хората в центъра на вниманието. Иронично или не, точно синовете на Даяна трансфораха психологичното здраве в своя задача, създавайки начинания като Heads Together.
Така, 28 години по-късно, признанията на „ принцесата на народа “ не са просто персонална изповед, а предизвестие и увещание, че зад блясъка на монархията постоянно се крият безмълвни борби, които остават невидими за света.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ