Почти шест месеца след началото на едноличния си режим Румен

Почти шест месеца след началото на едноличния си режим Румен Радев „ благоволи “ да дефинира тези, които ще „ имат достойнството “ да го предлагат за президент. Много дълго можем да приказваме за потресаващия политически театър в стила на самоинициативен живописен монтаж, комбиниран с „ говорящ стенвестник “, посредством който бе основан този ИК. Няма смисъл да се връщаме към тягостната атмосфера на това разширено партийно заседание от епохата на „ действителния социализъм “. Подбраните участници в него с имената и политическата си биография споделят задоволително.

Все по-отчетливо се виждат белезите на този „ захват на страната “, който се разраства пред очите ни. Радев изнервено съобщи, че с помощта на служебното държавно управление (следователно на него самия) към този момент три седмици цените на електрическата енергия у нас били най-ниски в Европа. Той повтори, че разчита на „ правоохранителните органи и службите “ за изборите. Не на назначената от него ЦИК, не на изборната администрация или на българските жители, а точно на „ службите “, които трябвало да подсигуряват почтени избори. Каквото и да значи това.

Ако някой се е питал допустима ли е реституция на тоталитарния режим в България, може да престане, защото отговорите наподобяват все по-очевидни. Все повече хора престават да питат по какъв начин по този начин Радев и Йотова, които упрекваха Плевнелиев в това, че бил „ разединил нацията “ поради позицията си по съветската инвазия в Украйна, през днешния ден се пробват да приказват за единението, такова, каквото те си го показват. Има все по-малко въпроси за дълбокото разминаване сред действителността и политическата агитация, водена от екипа на Радев и присъдружните му корпоративни ползи. В това е същинският проблем, пред който се изправя така наречен демократична общественост у нас.

Десетилетия наред бе поддържана визията, че без значение от идеологическите разлики и партийните желания болшинството от българските жители споделят полезностите на парламентарната народна власт. На това се основаваше вярата ни, че без значение от политическите рецесии и неналичието на управническа подготвеност болшинството от българските жители не биха позволили компрометирането на демокрацията и замяната ѝ с едноличен режим на ръководство. Изглежда, че всичко това е било следващата огромна заблуда, в която сме живели. А доказателствата стават от ден на ден.

Българска социалистическа партия импровизирано, само че на процедура ще поддържа Радев. Нейните гласоподаватели ще преглътнат за следващ път вътрешнопартийните кавги и това, че още веднъж няма да имат собствен претендент, за който да гласоподават. Отново ще ги създадат част от декора на историите, които разказваше Кирил Добрев за първите срещи на социалисти с Радев, в стила на тогавашните партизански разкази, по какъв начин всички незабавно се обръщали към него с „ другарю военачалник! “. За Българска социалистическа партия е ясно, че нямат различен избор. Но за останалите политически партии и обединения, които се канят да се явят на избори, това не е по този начин.

Залогът на парламентарните избори е основаването на релативно стабилно ръководещо болшинство. До момента това болшинство наподобява допустимо единствено под егидата и директния надзор на Радев. Затова и партиите, които се надяват да се доберат до властта, подхождат извънредно внимателно към издигането на лични кандидатури за президентския избор.

За обединението „ Продължаваме промяната “ няма за какво да се приказва – тя е детайл от схемата за основаване на пропрезидентско болшинство в Народното събрание. За ИБГНИ или каквото остане от тази коалиция също няма никаква друга опция, с изключение на да поддържат с всички сили Радев/Йотова, с цел да подобрят възможностите за политическото си оцеляване, тук и в този момент, непременно.

С Има Такъв Народ картината наподобява малко по-различна. Те отхвърлиха да се записват за президентските избори, само че излъчиха свои представители в ИК на Радев. Те не губят нищо от това, че ще поддържат мълчешком Радев/Йотова. Ако съумеят да се договорят за присъединяване в ръководството, ще разполагат с задоволително благоприятни условия да осъществят личните си планове макар упоритостите на Радев. В същото време сценаристите си дават доста ясна сметка, че не могат да призоват гласоподавателите си да поддържат претендент, който не е излъчен от самите тях. Има Такъв Народ ще се бори да резервира личното си въздействие в конкрунеция с „ Промяната… “, а сходно изпитание не допуска прахосване на поддръжка и загуба на фокус в предизборните послания.

Най-драматична е картината с Демократична България. Под натиска на най-лоялните десни гласоподаватели като заместник-председател на обединяването Атанас Атанасов съобщи, че щели да повдигнат свои претенденти, тъй като имали неизяснени неща за позициите на Радев, на първо място за отношението му към Русия и „ кримската рецесия “. Христо Иванов не е оповестил публично позицията на „ Да, България “. Но общото в това да не кажеш нищо и с недомлъвки да кажеш, че има неизяснени неща с Радев, е в разбирането, че възможностите на Демократична България за присъединяване в идващото ръководещо болшинство на „ почтените хора “ минава през това да повдигнат официално кандидатура, която да бъде паралелно, а не против Радев. Така хем ще заявят предпочитание, хем няма да попаднат измежду „ нечестните хора “, чието място в ръководството няма да бъде несъмнено. Затова техните претенденти ще се явят на изборите паралелно с Радев, Костадинов, Йоло Денев, Луна и Александър Томов.

Кандидатурата на Костадин Костадинов също не е против, а паралелно до Радев. Нека не забравяме, че „ Възраждане “ беше една от същинските „ партии на митинга “. От партията обявиха присъединяване в изборите единствено с цел да могат да подлагат на критика Радев за незадоволително дейни дейности в интерес на ползите на Руската федерация.

Единствените две политически обединения, които могат да повдигнат кандидатури против Радев/Йотова, са ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. За ГЕРБ този залог е доста по-голям. Те би трябвало освен да потвърдят първото си място на парламентарните избори, само че и да повдигнат кандидатура, която да има потенциала да притегли спомагателна поддръжка на втори тур. Времето не работи в тяхна изгода. Ще им бъде нужна доста дейна акция в поддръжка на неоспорим претендент в оставащите по-малко от 40 дни до изборите. Най-важното за тях е до каква степен са съумели да запазят доверието и поддръжката на личните си структури.

Движение за права и свободи се опълчи на упоритостите на Радев още през лятото на предходната година. Тяхната кандидатура също ще бъде надпартийна, най-вероятно на обществено известна и уважавана персона. Нейните шансове за постигане до балотаж ще бъдат по-малки, само че значимото е на втория тур против Радев/Йотова да може да се изправи действителна, демократична опция.

Едва след втория тур на президентските избори ще разберем дали така наречен демократична общественост в България към момента съществува.