Анализирай онова
Почти седемдесет % негласуващи и родилни страдания в упования за нов политически план на президента! Апатията и вярата в едно е неприятна примес. За улеснение ще го назоваваме “онова ”, което е към момента неразбираемо и предстои на разбор. “Това ” ще назоваваме сегашното ни като машинален общ брой от политически решения в последните 35 години, а най-вероятно и в идващите 10, написа в разбор Борислав Велков.
Изборите приключиха с низ от величия и безличия, загуба на доверие, гласове и легитимност. “Това ” към този момент е изчерпано в очите на гласоподавателите, само че инерцията го държи на повърхността. Последните избори го подписаха изрично. И идният кабинет ще го подпечата.
А в този момент на къде? Това пита и Рангел Вълчанов в трагичния си филм, в който главната тематика е посоката на едно потомство надарени младежи в навечерието на измененията през 1989. Как да преодолеем системата, поемайки по нов път? И несъмнено, кой е пътят и кой е лидерът?
Проект на Румен Радев на процедура е вероятен, тъй като обстановката постанова незабавна политическа намеса. Колко ефикасна ще бъде тя в лекуването на заболяванията на политическата ни система е различен въпрос. От опит знаем, че не постоянно незабавната помощ идва на време. В Румен Радев има важен капацитет за политически път, даже без ореола на президентската институция.
Вицепрезидентът Илиана Йотова е политик от кариерата и също носи новост и сила, които да бъдат впрегнати в нови хоризонти. За хората, които са в тясното им обграждане, биха се присъединили в сходен план и би следвало да са част от светлината на водачите, от силата и стабилността на структурата, може да се разсъждава. В няколкото служебни кабинети несъмнено имаше положителни кадрови попадения. Актуалната обстановка обаче не постанова типичен партиен инжинеринг, а сила, която да се отприщи от масите, да бъде ориентирана в вярната посока и да може да поведе хората, както в никакъв случай в последните 35 години.
През годините нито един президент не направи стъпка към промяна на институцията, посредством което да се промени публичният й облик. Дори да се трансформира във подстрекател на нови фрагменти за политиката. Можещите там се разбягаха или търсеха реализация в служебните кабинети. Днес тежестта и престижа на президентската институция се крепят върху облиците на Радев и Йотова, което слага въпроса каква партия би била тази в догадка, че те биха били главните настоящи лица в нея. Нова партия от лидерски вид, с няколко кадровици и голяма маса от адаптиращи се структури, останки от политическото статукво на прехода? Или повратен миг, в който публичната сила ще бъде отприщена, честността и визията ще надделеят над апаратчиците, а водачът на бъдещия политически план ще отвори за първи път вратата на политиката за знаещите, можещите и почтените, без да се постанова да върви по въжето сред конюктурните упования и публичните потребности?
Въпросът е кой ще предложи нова визия и решения, които да обединят и успокоят обществото, посредством които да си кажем, че сме завършили пустия му преход и сме минали в идващото измерение на развиване. Нов политически план, или постоянен кабинет от ново измерение, каквото не сме виждали до в този момент? Някакво постиновативно „ това “ или ново, вдъхновяващо „ това “? Дали ще се пречупят политическите стандарти, че да изкрастализира нова теория за развиването ни?
Този, който реализира това, ще бъде записан със златни букви в историята и в съзнанието на няколко изтощени от упования генерации.
