Горан Благоев: Първите ужилени от признаването на МПЦ за автокефална сме ние
Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите ни върху името Охридска архиепископия, счита журналистът
В църквата, както и в политиката нещата не всеки път се случват както на нас ни се желае. Това, което стана в Македония, беше предстоящо, изключително след абдикацията на Българската православна черква през 2019 година дефинитивно да се ангажира с поддръжка за решаването на македонския църковен проблем. Това сподели в Горан Благоев – публицист, историк и политик от Републиканци за България.
През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак, напомни журналистът.
„След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония“.
Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия, посочи Благоев.
„Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи доста бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма“.
Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев в предаването „Преди всички“. Според него към този момент нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
„БПЦ ще се докара до ситуацията да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати“.
Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия, акцентира Благоев. По думите му в последните години нашата черква се е посочила като „много нискоавторитетна в фамилията на православните църкви“.
Посяга се върху историческата памет, тъй като Охридска архиепископия е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство, посочи още Горан Благоев.
„И тук, в случай че Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и определи“.
Трябва да се подходи внимателно, тъй като задоволително настроихме хората в Северна Македония „с упорството ни да не влиза Македония в ЕС“, сподели в умозаключение Горан Благоев.
В църквата, както и в политиката нещата не всеки път се случват както на нас ни се желае. Това, което стана в Македония, беше предстоящо, изключително след абдикацията на Българската православна черква през 2019 година дефинитивно да се ангажира с поддръжка за решаването на македонския църковен проблем. Това сподели в Горан Благоев – публицист, историк и политик от Републиканци за България.
През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак, напомни журналистът.
„След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония“.
Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия, посочи Благоев.
„Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи доста бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма“.
Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев в предаването „Преди всички“. Според него към този момент нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
„БПЦ ще се докара до ситуацията да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати“.
Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия, акцентира Благоев. По думите му в последните години нашата черква се е посочила като „много нискоавторитетна в фамилията на православните църкви“.
Посяга се върху историческата памет, тъй като Охридска архиепископия е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство, посочи още Горан Благоев.
„И тук, в случай че Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и определи“.
Трябва да се подходи внимателно, тъй като задоволително настроихме хората в Северна Македония „с упорството ни да не влиза Македония в ЕС“, сподели в умозаключение Горан Благоев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ