Как болката уби една от най-красивите футболни приказки
Почти пълзя на четири крайници по пода. Трябва да стигна до тоалетната. Едва се въздържам да не се изпусна. Отнема ми най-малко две минути, с цел да стигна от моята стая до тоалетната. Опитвам да мисля за други неща и да разсея болката. Никога не съм стигал до тоалетната, преди да преброя до 120.
На праговете на вратите е най-трудно, би трябвало да си подвигам глезените, с цел да не ги допирам. Дори и най-минималният контакт провокира ужасяваща болежка и прехапани устни в опит да не викам.
Това не е сюжет от филм. Не е роман на деец от войната, останал в инвалидно положение след нея. Марко ван Бастен изля преди години в автобиографията си своята изповед за положението, в което бе след края на футболната му кариера.
Светът не подозираше, че този необикновено изящен нападател, който носеше толкоз наслада с придвижванията, ударите и цялото си наличие на терена, съвсем е останал обездвижен поради кошмарни контузии на двата глезена.
На 17 август 1995-а, тъкмо преди 30 години, новината стигна по телексите до организациите. Оттам - до огромните вестници по света. Ван Бастен бе оповестил пред съотборниците му и треньора Фабио Капело, че се отхвърля от футбола.
Случило се въз основата на Милан - " Миланело ", към 11 часа преди обяд. Марко излязъл за следващата подготовка с кондиционни експерти, която по този начин и не съумял да приключи. Всяко стъпване на тревата след заниманията във фитнеса се оказва изцяло непостижимо тестване.
" Не можах да извърша плануваните извършения. Мистер, това е краят. Ще го обявим публично ", споделя на Капело по телефона. Треньорът даже още не е стигнал до базата.
Фабио не е човек, който демонстрира постоянно страсти. Някои футболисти даже го считат за изцяло лишен от такива. В оня следобяд, когато сяда да поговори с Марко преди излизането на новината, Капело е изцяло унищожен.
" Съпругата ми сподели, че съм плакал вечерта. Не помня. Помня, че бях разрушен. Аз видях две години мъка за един състезател, който можеше да даде още толкоз доста наслада на футбола. Марко не го заслужаваше ", споделя треньорът, спомняйки си оня ден.
Две години продължава пътят към този ден, в който една от най-красивите футболни приказки завърши. Но ние започнахме от нейния край. Предисторията също не е безинтересна.
Марко има проблеми с глезените още от времето в Аякс. Йохан Кройф, който го обожава и гледа като собствен наследник там, предизвестява лекарите на клуба. Трябва да се изготви стратегия за него, тъй като структурата на тялото му с толкоз фини глезени просто няма да издържи.
Ван Бастен е капитан на Аякс през 1987 година, когато бележи с глава победния гол във финала за КНК против Локомотиве Лайпциг, върнал на картата на европейския футбол гранда от Амстердам. Дни по-късно подписва с Милан на Силвио Берлускони, където революцията към този момент е почнала с Рууд Гулит.
Първият му сезон е шампионски, само че Марко играе единствено 11 мача в шампионата. Глезените... Ритан е безогледно, тъй като такива бяха годините и подобен бе футболът тогава. Най-силните играчи бяха измъчвани, а съдиите - надалеч по-благосклонни към това.
През лятото на 1988 година вкарва един от най-великите голове, виждани въобще в миналото на най-ярката сцена на играта. Онзи прехвърлящ удар против Съюз на съветските социалистически републики във финала на Евро 1988 е паметен.
Колко ли деца по света, в това число у нас, са се влюбили във Ван Бастен и оранжевите екипи на Нидерландия, в оня ден?
Последваха четири сезона, в които деветката играе постоянно, макар че постоянно е с болки в глезените. Пие цели шепи болкоуспокояващи, а в " Миланело " е отделена специфична стая, където се третират глезените му. Те са непрестанно подути и сини, а задачите му крайници отичат, до момента в който се връща от следващото посещение в самолета или рейса с тима. Налага се от време на време да ляга на няколко седалки, с цел да не се случва.
Кой е отговорен ли?
Можем да изредим имената на хора като Виерховод от Сампдория, на Бергоми от Интер или Колер от Байерн - изключително гневен негов съперник в чести конфликти на клубно и национално равнище. Те го пазеха персонално, а постоянно да опазиш Ван Бастен си беше предизвикателство, което изискваше " особени ограничения ". Но не бяха единствено те. Ритаха го всички. Футболът бе игра на оцеляване тогава, а терените също не допринасяха за това глезените ти да се усещат идеално върху тях.
Звездният Милан не спря да мачка в тези години, а сезон 1992-93 година се оказа съдбовният за една кариера, която подари куп незабравими моменти за естетите на футболната игра.
Сезонът стартира шеметно. Марко бележи 13 пъти в първите 15 дуела от Серия " А " (в години, в които това е напряко удивително). Вкарва 8 пъти в 7 мача в Шампионската лига, в това число четири във вратата на Гьотеборг, като единият е с невероятна задна ножица.
В края на 1992 година получава третата си " Златна топка ". За света той е един приказен състезател в разцвета на силите - одеве е навършил 28 година, спечелил е всичко с Милан и националния отбор, взел е три " Топки ".
Зад кулисите е болката. В един вечерен мач с Анкона нещата се утежняват извънредно. Изкарват го на носилка, а двата дни по-късно на практика не може да стане от леглото. Капело е обезпокоен, а Милан се обръща към най-хубавите светила в хирургията зад Океана. Оперират го в Щатите, което до тогава не е честа процедура за европейски състезател.
Не играе съвсем половин година, само че се връща в точния момент за финала в Купата на първенците, която той и тимът в алено и черно желаят да завоюват за трети път в последните пет години. Записват го измежду запасите за мача с Марсилия, макар че и треньорът, и самият той знаят, че не е подготвен изцяло. Не е подготвен даже на 50 %.
Влиза в 86-ата минута в опит да обърне резултата (0:1 за французите), само че съвсем незабавно идва брутално влизане откъм гърба в глезените от Базил Боли. Марко е в мъка и сълзи на земята, а знае, че няма време. Трябва да стане и да продължи. Но не може.
В оня ден, на тревата на остарелия " Олимпиащадион " в Мюнхен, завършва всичко. Мястото, на което вкара великия гол против Съюз на съветските социалистически републики. Мястото, на което разплакваше Байерн в епичните конфликти на Милан с баварците, а Колер му раздаваше ритници като коледни картички. Там изигра последните си минути като професионален футболист. Беше единствено на 28.
Две години се опитваше да се върне. Една фотография на левия му гален обиколи международните медии - в случай че имаше обществени такива и интернет тогава, евентуално щеше да има милиарди споделяния. Докторите на Милан някак разрешиха на " Гадзета дело спорт " да я разгласява. Неописуема панорама. Глезенът му бе колкото две ябълки след следващата интервенция.
" Почти 10 месеца съм играл действително без връзки в глезена - споделя в книгата си. - Опитваха какво ли не. На моменти нямах огромни болки, към момента се любувах на играта и вкарвах голове. Но след удара в Анкона всичко беше завършило. Случилото се на финала в Мюнхен бе неизбежно. Дали щеше да стане там или на идващия мач, при започване на идващия сезон... просто въпрос на време. "
От 26 май 1993-а в Мюнхен до 17 август 1995-а в " Миланело ". Две години опити да се върне. Нито един мач, нито един случай, в който е даже покрай това да попадне в състава.
" Имам шанс, че въобще мога да вървя през днешния ден - заключи неотдавна в изявление в родината си. - Трябваше да се откажа още след финала в Мюнхен, само че по какъв начин се отказваш на 28? Винаги искаш да играеш още и още... Мислех си, че ще играя до 35. Бил съм простак. "
След 434 мача и 307 гола, плюс още 89 асистенции, една от красивите футболни приказки завърши преди 30 години. Останаха ни спомените от головете му - някои напряко шедьоври.
Например оня в Мадрид против Реал, когато с глава вкара съвсем от равнището на земята, " хващайки и вдигайки " топката по този начин, че тя отиде в горния ъгъл. Необяснимо.
Или оня с екипа на Аякс, когато със задна ножица от ъгъла на наказателното поле простреля далечния ъгъл. Той е покрай съвършения удар във футбола.
Или прехвърлящите му удари, оставящи вратарите " на фотография ".
Или онази магия против Гьотеборг...
И фантастиката против Съюз на съветските социалистически републики, която има своя лична глава в книгата със златните осъществявания в обичаната на милиарди игра.
На праговете на вратите е най-трудно, би трябвало да си подвигам глезените, с цел да не ги допирам. Дори и най-минималният контакт провокира ужасяваща болежка и прехапани устни в опит да не викам.
Това не е сюжет от филм. Не е роман на деец от войната, останал в инвалидно положение след нея. Марко ван Бастен изля преди години в автобиографията си своята изповед за положението, в което бе след края на футболната му кариера.
Светът не подозираше, че този необикновено изящен нападател, който носеше толкоз наслада с придвижванията, ударите и цялото си наличие на терена, съвсем е останал обездвижен поради кошмарни контузии на двата глезена.
На 17 август 1995-а, тъкмо преди 30 години, новината стигна по телексите до организациите. Оттам - до огромните вестници по света. Ван Бастен бе оповестил пред съотборниците му и треньора Фабио Капело, че се отхвърля от футбола.
Случило се въз основата на Милан - " Миланело ", към 11 часа преди обяд. Марко излязъл за следващата подготовка с кондиционни експерти, която по този начин и не съумял да приключи. Всяко стъпване на тревата след заниманията във фитнеса се оказва изцяло непостижимо тестване.
" Не можах да извърша плануваните извършения. Мистер, това е краят. Ще го обявим публично ", споделя на Капело по телефона. Треньорът даже още не е стигнал до базата.
Фабио не е човек, който демонстрира постоянно страсти. Някои футболисти даже го считат за изцяло лишен от такива. В оня следобяд, когато сяда да поговори с Марко преди излизането на новината, Капело е изцяло унищожен.
" Съпругата ми сподели, че съм плакал вечерта. Не помня. Помня, че бях разрушен. Аз видях две години мъка за един състезател, който можеше да даде още толкоз доста наслада на футбола. Марко не го заслужаваше ", споделя треньорът, спомняйки си оня ден.
Две години продължава пътят към този ден, в който една от най-красивите футболни приказки завърши. Но ние започнахме от нейния край. Предисторията също не е безинтересна.
Марко има проблеми с глезените още от времето в Аякс. Йохан Кройф, който го обожава и гледа като собствен наследник там, предизвестява лекарите на клуба. Трябва да се изготви стратегия за него, тъй като структурата на тялото му с толкоз фини глезени просто няма да издържи.
Ван Бастен е капитан на Аякс през 1987 година, когато бележи с глава победния гол във финала за КНК против Локомотиве Лайпциг, върнал на картата на европейския футбол гранда от Амстердам. Дни по-късно подписва с Милан на Силвио Берлускони, където революцията към този момент е почнала с Рууд Гулит.
Първият му сезон е шампионски, само че Марко играе единствено 11 мача в шампионата. Глезените... Ритан е безогледно, тъй като такива бяха годините и подобен бе футболът тогава. Най-силните играчи бяха измъчвани, а съдиите - надалеч по-благосклонни към това.
През лятото на 1988 година вкарва един от най-великите голове, виждани въобще в миналото на най-ярката сцена на играта. Онзи прехвърлящ удар против Съюз на съветските социалистически републики във финала на Евро 1988 е паметен.
Колко ли деца по света, в това число у нас, са се влюбили във Ван Бастен и оранжевите екипи на Нидерландия, в оня ден?
Последваха четири сезона, в които деветката играе постоянно, макар че постоянно е с болки в глезените. Пие цели шепи болкоуспокояващи, а в " Миланело " е отделена специфична стая, където се третират глезените му. Те са непрестанно подути и сини, а задачите му крайници отичат, до момента в който се връща от следващото посещение в самолета или рейса с тима. Налага се от време на време да ляга на няколко седалки, с цел да не се случва.
Кой е отговорен ли?
Можем да изредим имената на хора като Виерховод от Сампдория, на Бергоми от Интер или Колер от Байерн - изключително гневен негов съперник в чести конфликти на клубно и национално равнище. Те го пазеха персонално, а постоянно да опазиш Ван Бастен си беше предизвикателство, което изискваше " особени ограничения ". Но не бяха единствено те. Ритаха го всички. Футболът бе игра на оцеляване тогава, а терените също не допринасяха за това глезените ти да се усещат идеално върху тях.
Звездният Милан не спря да мачка в тези години, а сезон 1992-93 година се оказа съдбовният за една кариера, която подари куп незабравими моменти за естетите на футболната игра.
Сезонът стартира шеметно. Марко бележи 13 пъти в първите 15 дуела от Серия " А " (в години, в които това е напряко удивително). Вкарва 8 пъти в 7 мача в Шампионската лига, в това число четири във вратата на Гьотеборг, като единият е с невероятна задна ножица.
В края на 1992 година получава третата си " Златна топка ". За света той е един приказен състезател в разцвета на силите - одеве е навършил 28 година, спечелил е всичко с Милан и националния отбор, взел е три " Топки ".
Зад кулисите е болката. В един вечерен мач с Анкона нещата се утежняват извънредно. Изкарват го на носилка, а двата дни по-късно на практика не може да стане от леглото. Капело е обезпокоен, а Милан се обръща към най-хубавите светила в хирургията зад Океана. Оперират го в Щатите, което до тогава не е честа процедура за европейски състезател.
Не играе съвсем половин година, само че се връща в точния момент за финала в Купата на първенците, която той и тимът в алено и черно желаят да завоюват за трети път в последните пет години. Записват го измежду запасите за мача с Марсилия, макар че и треньорът, и самият той знаят, че не е подготвен изцяло. Не е подготвен даже на 50 %.
Влиза в 86-ата минута в опит да обърне резултата (0:1 за французите), само че съвсем незабавно идва брутално влизане откъм гърба в глезените от Базил Боли. Марко е в мъка и сълзи на земята, а знае, че няма време. Трябва да стане и да продължи. Но не може.
В оня ден, на тревата на остарелия " Олимпиащадион " в Мюнхен, завършва всичко. Мястото, на което вкара великия гол против Съюз на съветските социалистически републики. Мястото, на което разплакваше Байерн в епичните конфликти на Милан с баварците, а Колер му раздаваше ритници като коледни картички. Там изигра последните си минути като професионален футболист. Беше единствено на 28.
Две години се опитваше да се върне. Една фотография на левия му гален обиколи международните медии - в случай че имаше обществени такива и интернет тогава, евентуално щеше да има милиарди споделяния. Докторите на Милан някак разрешиха на " Гадзета дело спорт " да я разгласява. Неописуема панорама. Глезенът му бе колкото две ябълки след следващата интервенция.
" Почти 10 месеца съм играл действително без връзки в глезена - споделя в книгата си. - Опитваха какво ли не. На моменти нямах огромни болки, към момента се любувах на играта и вкарвах голове. Но след удара в Анкона всичко беше завършило. Случилото се на финала в Мюнхен бе неизбежно. Дали щеше да стане там или на идващия мач, при започване на идващия сезон... просто въпрос на време. "
От 26 май 1993-а в Мюнхен до 17 август 1995-а в " Миланело ". Две години опити да се върне. Нито един мач, нито един случай, в който е даже покрай това да попадне в състава.
" Имам шанс, че въобще мога да вървя през днешния ден - заключи неотдавна в изявление в родината си. - Трябваше да се откажа още след финала в Мюнхен, само че по какъв начин се отказваш на 28? Винаги искаш да играеш още и още... Мислех си, че ще играя до 35. Бил съм простак. "
След 434 мача и 307 гола, плюс още 89 асистенции, една от красивите футболни приказки завърши преди 30 години. Останаха ни спомените от головете му - някои напряко шедьоври.
Например оня в Мадрид против Реал, когато с глава вкара съвсем от равнището на земята, " хващайки и вдигайки " топката по този начин, че тя отиде в горния ъгъл. Необяснимо.
Или оня с екипа на Аякс, когато със задна ножица от ъгъла на наказателното поле простреля далечния ъгъл. Той е покрай съвършения удар във футбола.
Или прехвърлящите му удари, оставящи вратарите " на фотография ".
Или онази магия против Гьотеборг...
И фантастиката против Съюз на съветските социалистически републики, която има своя лична глава в книгата със златните осъществявания в обичаната на милиарди игра.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ