„Тренд”: 88% от българите смятат, че е важно да се спортува, 76% обаче не го правят
Почти консенсусно (88%) българите споделят мнението, че е значимо да се спортува. Само 5% са на противоположното мнение. Това демонстрира изследване на организация „ Тренд ”.
Данните от тези изказвания ясно демонстрират, че в българското общество съществува концепцията за позитивните страни на спорта, което е добра основа за мотивирането на повече хора да спортуват.
Над половината от българите правят оценка здравословното си положение като чудесно (19%) или доста положително (35%) , до момента в който 11% като неприятно. Съвсем закономерно, здравословното положение е директна функционалност на възрастта – над две трети от тези над 60 години правят оценка здравния си статус като неприятен или доста неприятен.
40% от българите се хранят здравословно , а над половината (51%) декларират, че не се хранят здравословно. И на този въпрос още веднъж откриваме взаимозависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.
По-малко от една четвърт (23%) от всички интервюирани спортуват , а останалите (76%) не спортуват. Профилът на хората, които спортуват са най-много на възраст 15-29 г, в по-голям дял мъже за сметка на дамите, хора с по-високи приходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите обитаеми места.
3 9% са посещавали школи /курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и сходни, само че към този момент не го вършат. Почти половината (48%) в никакъв случай не са посещавали. 12% посещават сега.
Сред тези, които не спортуват, главен мотив е, че нямат свободно време. В пъти по-ниски дялове записваме в отговори като „ нямам мотивация / интерес “ или „ нямам физическа опция “, които са на второ и трето място като дял показали.
Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малки дялове на външни стадиони и уреди (19%), или на открито без уреди (18%). 38% от всички спортуващи спортуват, без да харчат пари за това .
Основен претекст на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80 процентни пункта) . След това се подреждат вариантите „ за развлечение “ (46 процентни пункта), за възстановяване на спортната форма (39 процентни пункта), за отмора (39 процентни пункта) и за възстановяване на външния тип (35 процентни пункта).
По отношение на тези, които заплащат, с цел да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е сред 31 и 50 лв. месечно . Ниски дялове се регистрират при суми над 60 лв..
Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че страната влага задоволително средства в спорт . 62% са на противоположното мнение. 83% споделят, че страната би трябвало да влага повече в спорта, а 87% да се влага повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години считат, че физическата интензивност на българите би трябвало да бъде приоритет на страната.
Данните от тези изказвания ясно демонстрират, че в българското общество съществува концепцията за позитивните страни на спорта, което е добра основа за мотивирането на повече хора да спортуват.
Над половината от българите правят оценка здравословното си положение като чудесно (19%) или доста положително (35%) , до момента в който 11% като неприятно. Съвсем закономерно, здравословното положение е директна функционалност на възрастта – над две трети от тези над 60 години правят оценка здравния си статус като неприятен или доста неприятен.
40% от българите се хранят здравословно , а над половината (51%) декларират, че не се хранят здравословно. И на този въпрос още веднъж откриваме взаимозависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.
По-малко от една четвърт (23%) от всички интервюирани спортуват , а останалите (76%) не спортуват. Профилът на хората, които спортуват са най-много на възраст 15-29 г, в по-голям дял мъже за сметка на дамите, хора с по-високи приходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите обитаеми места.
3 9% са посещавали школи /курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и сходни, само че към този момент не го вършат. Почти половината (48%) в никакъв случай не са посещавали. 12% посещават сега.
Сред тези, които не спортуват, главен мотив е, че нямат свободно време. В пъти по-ниски дялове записваме в отговори като „ нямам мотивация / интерес “ или „ нямам физическа опция “, които са на второ и трето място като дял показали.
Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малки дялове на външни стадиони и уреди (19%), или на открито без уреди (18%). 38% от всички спортуващи спортуват, без да харчат пари за това .
Основен претекст на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80 процентни пункта) . След това се подреждат вариантите „ за развлечение “ (46 процентни пункта), за възстановяване на спортната форма (39 процентни пункта), за отмора (39 процентни пункта) и за възстановяване на външния тип (35 процентни пункта).
По отношение на тези, които заплащат, с цел да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е сред 31 и 50 лв. месечно . Ниски дялове се регистрират при суми над 60 лв..
Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че страната влага задоволително средства в спорт . 62% са на противоположното мнение. 83% споделят, че страната би трябвало да влага повече в спорта, а 87% да се влага повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години считат, че физическата интензивност на българите би трябвало да бъде приоритет на страната.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ