Цвети Стоянова: Моята майка ме спаси
Почти година и половина, откакто претърпя рухване от шестия етаж, международната шампионка по художествена гимнастика с българския отбор от Измир 2014 Цветелина Стоянова е безапелационна - в най-трудния миг са ѝ помогнали Господ и майка ѝ Анета, която си отива от този свят през 2006 година
"Странното е, че от време на време сама се напомням преднамерено. Опитвам се да си спомня всичко в елементи. Доста постоянно ме натъжава и рева, само че по-късно се усещам по-силна и се напомням през какво съм предходна и от какви неща в този момент се тормозя. Помня моментът, в който си затворих очите и повече в никакъв случай не ги отворих. Знам какво ме избави! Виждала съм го, изпитвала съм го, по-късно то ми беше затвърдено. Освен Господ, това е моята майка ", описа спомените си за злощастния 14 юни 2016 година Цвети пред bTV.
Повече от година откакто случаят приключи и сполучливата ѝ професионална кариера, Стоянова е безапелационна, че няма място в огромния спорт и от него е взела задоволително.
"В художествената гимнастика нищо не ме е разочаровало, а по скоро в хората, в избрани хора, които са в художествената гимнастика. Спорта не го ненавиждам. Не претърпявам избрани хора, които карат нещата да се случват по избран метод. Това, което съм желала да изтрия, към този момент съм го изтрила и като спомен, и като хора. Не желая да давам съответни образци. Зачерквам ги и мисля, че това е най-обидното нещо, което човек може да направи ", разсъждава тя.
"Преди 2 дни го попитах защо мечтае. Той сподели, че с изключение на неговата кариера, желае да имаме семейство и деца и да бъдем щастливи. За това и аз бленувам, защото не съм имала опцията да израстна в крепко семейство. Мечтая един ден, когато стана задоволително виновна, да имаме деца и да имаме едно хубаво семейство, да се разбираме и да не изгубим това, което в този момент имаме - любовта и всичко, което сме градили " разкри тя.
"Странното е, че от време на време сама се напомням преднамерено. Опитвам се да си спомня всичко в елементи. Доста постоянно ме натъжава и рева, само че по-късно се усещам по-силна и се напомням през какво съм предходна и от какви неща в този момент се тормозя. Помня моментът, в който си затворих очите и повече в никакъв случай не ги отворих. Знам какво ме избави! Виждала съм го, изпитвала съм го, по-късно то ми беше затвърдено. Освен Господ, това е моята майка ", описа спомените си за злощастния 14 юни 2016 година Цвети пред bTV.
Повече от година откакто случаят приключи и сполучливата ѝ професионална кариера, Стоянова е безапелационна, че няма място в огромния спорт и от него е взела задоволително.
"В художествената гимнастика нищо не ме е разочаровало, а по скоро в хората, в избрани хора, които са в художествената гимнастика. Спорта не го ненавиждам. Не претърпявам избрани хора, които карат нещата да се случват по избран метод. Това, което съм желала да изтрия, към този момент съм го изтрила и като спомен, и като хора. Не желая да давам съответни образци. Зачерквам ги и мисля, че това е най-обидното нещо, което човек може да направи ", разсъждава тя.
"Преди 2 дни го попитах защо мечтае. Той сподели, че с изключение на неговата кариера, желае да имаме семейство и деца и да бъдем щастливи. За това и аз бленувам, защото не съм имала опцията да израстна в крепко семейство. Мечтая един ден, когато стана задоволително виновна, да имаме деца и да имаме едно хубаво семейство, да се разбираме и да не изгубим това, което в този момент имаме - любовта и всичко, което сме градили " разкри тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ