Почти една четвърт от 29 европейски страни - от ЕС,

...
Почти една четвърт от 29 европейски страни - от ЕС,
Коментари Харесай

Европа остава без лекарства

Почти една четвърт от 29 европейски страни - от Европейски Съюз, Турция, Косово, Норвегия и РСМ, изпитват дефицит на 600 медикаменти

Много хора в Европа се сблъскват с дефицит на медикаменти в разгара на зимата, когато ни нападат вируси. Това написа " Политио ", представено от.

Страните от Европейски Съюз оповестяват за съществени проблеми при доставката на значими лекарства от края на 2022 година. Колко зле е обстановката и какво е направено?

Проучване сочи, че съвсем една четвърт от 29 европейски страни - от Европейски Съюз, Турция, Косово, Норвегия и РСМ, изпитват дефицит на 600 медикаменти. 20 % оповестяват за дефицит на 200 - 300 медикаменти. Три четвърти от страните обявиха, че дефицитът е по-голям тази зима, в сравнение с преди година. В 4 страни дефицитът е обвързван и със смъртни случаи.

Картината става ясна от данните на регулаторите. Белгийските управляващи оповестяват за близо 300 лекарства, които не доближават, немските - 408, австрийските - 600. Италия е с максимален брой медикаменти, които не могат да се намерят в аптеките - 3000, като доста от тях са разнообразни разновидности на едно и също лекарство.

Кои лекарства са изчезнали?

Антибиотиците - изключително амоксицилин, който се употребява при респираторни инфекции, имат понижени доставки. Другите типове медикаменти - сироп за кашлица, детски парацетамол или против високо кръвно, също мъчно се откриват.

Какво се случва?

Липсата е резултат от нараснало търсене и понижени доставки.

Сезонните инфекции - грип и респираторен вирус, започнаха по-рано и са по-тежки от нормално. Освен това има извънредно разпространяване на заболяване на гърлото при децата. Експертите считат, че е обвързвано със слабата имунна система, тъй като поради локдауна имунната система не разпознава ежедневните вируси. Това изненада фармацевтичните компании.

Инфлацията и енергийната рецесия също оказаха въздействие.

Миналата година Centrient Pharmaceuticals, нидерландски производител на дейни фармацевтични съставки, съобщи, че заводът му създава една четвърт по-малко продукция, в сравнение с през 2021 година заради високите разноски за сила. През декември InnoGenerics, различен нидерландски производител, получи помощ от държавното управление да резервира фабриката си, откакто разгласи банкрут.

Други фактори са дефицитът на първични материали или ограничавания в индустриалния потенциал.

Как реагират държавните управления?

Някои страни стопират износа, с цел да защитят вътрешните доставки. През ноември гръцкият регулатор на медикаментите разшири листата с медикаменти, неразрешени за препродажба в други страни. Румъния краткотрайно спря износа на избрани антибиотици и болкоуспокояващи за деца. Миналата седмица Белгия разгласява декрет, който разрешава на управляващите да спрат износа при положение на рецесия.

Тези замръзвания могат да имат странични резултати. Писмо от европейския комисар по опазването на здравето Стела Кириакидес, адресирано до министъра на опазването на здравето на Гърция Танос Плеврис, изиска да има прдвид резултата от възбраните върху трети страни. „ Държавите членки би трябвало да се въздържат от предприемане на национални ограничения, които биха могли да обиден вътрешния пазар на Европейски Съюз и да попречат на достъпа до медикаменти за нуждаещите се в други страни членки “, написа Кириакидес.

Правителството на Германия обмисля смяна на закона, с цел да облекчи условията за публични поръчки, които сега принуждават здравните застрахователи да купуват медикаменти там, където са най-евтини, концентрирайки доставките в ръцете на няколко от ценово най-конкурентните производители. Новият закон ще накара купувачите да купуват медикаменти от голям брой снабдители, в това число и по-скъпите, с цел да обезпечат надеждност на доставките. Нидерландия вкара неотдавна закон, изискващ от продавачите да съхраняват ресурси за шест седмици, с цел да преодолеят дефицита. Подобни правила предложи и шведското държавно управление.

Комисия на Европейската организация по медикаментите (ЕМА) предложи разпоредбите да бъдат либерализирани, с цел да се разреши на аптеките да продават хапчета или самостоятелни дози медикаменти. В Германия президентът на Германската здравна асоциация отиде толкоз надалеч, че прикани за основаването на неофициални битаци за медикаменти, където хората биха могли да дават своите неизползвани медикаменти на пациенти, които се нуждаят от тях. А във Франция и Германия фармацевтите са почнали да създават свои лични медикаменти, въпреки че това надали ще помогне, като се има поради мащабът на дефицита.

В България бе решено да се изнасят медикаменти единствено в случай че има 100-процентова наличност. В листата на неразрешените за износ медикаменти ще попадат всички, при които наличността на пазара пада под 100%. Досега възбрана за експорт се постановяваше, когато наличностите паднат под 65%.

Здравното министерство предлага и двойно да се усили интервалът на наблюдаване на медикаментите и от шест месеца да стане година.

“Седем рекомендации има в одита на “Информационно обслужване ”, изработен предходната година по гледище на проф. Асена Сербезова. От всичките тя е привела в деяние единствено една - трансформирала е формулата в Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА). ”Така Меджидиев още веднъж упрекна предшественичката си проф. Асена Сербезова за рецесията с медикаментите. Още преди месеци министърът загатна, че формулата, посредством която се наблюдават наличностите на медикаментите, е неверна и се постановат законови промени. Миналата седмица доктор Меджидиев за пръв път директно упрекна Сербезова за “погрешни дейности ”.

“От 400 следени за възможен дефицит медикамента са сведени на 60. И сега се чудим по какъв начин да възстановим контрола ”, сподели тогава Меджидиев. Не закъсня и отговор от страна на някогашната здравна министърка, която документално съобщи, че решението за смяната във формулата не е плод на моментно въодушевление, неточност, а въз основата на констатациите от отчет на “Информационно обслужване ”.

“Няма страна в Европейски Съюз, където по този начин еднопосочно, преднамерено и популистки в “удобни ” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, употребявайки казуса с дефицита с медикаменти, създавайки “виновни ”, които да се предложат за залъгалка, до момента в който се прикрива интелектуалната и административна отпадналост (или може би интерес) за изцяло решение на казуса, което да бъде стабилно във времето ”, написа още Сербезова.

Може ли Европейски Съюз да се оправи с тази рецесия?

На доктрина Европейски Съюз би трябвало да е по-готов от всеки път да се оправи с рецесия в целия блок, разяснява " Политико ". Наскоро усъвършенства законодателството си, с цел да се оправи със заканите за здравето, в това число неналичието на фармацевтични артикули. ЕМА получи разширени пълномощия за наблюдаване на дефицита на медикаменти. Създаден е и напълно ново звено - Органът за здравна подготвеност и реагиране при изключителни обстановки (HERA), с пълномощията да изкупува медикаменти за целия блок.

Но към този момент това не се случва. За да може HERA да работи, минимум четири страни от Европейски Съюз би трябвало да се причислят към стратегия за закупуване, само че нито една страна към момента не е поискала да задейства тази процедура, сподели представител на Европейски Съюз. Това може би не е изненадващо. Опитите за съгласуване на покупките на по-евтини медикаменти по време на пандемията бяха толкоз мудни и бюрократични, че страните съвсем се отхвърлиха, предпочитайки сами да купуват на свободния пазар.

Работната група за дефицита на Европейската организация по медикаментите може да реши в четвъртък дали да предложи на Комисията да разгласи дефицита на медикаменти за „ огромно събитие “ — термин, който ще провокира някои (ограничени) дейности в целия Европейски Съюз. Групата на ЕМА за дефицита ще има пълномощията да изисква данни за запасите от медикаменти и индустриалния потенциал от доставчиците и да издава рекомендации по какъв начин да се понижи дефицитът.

Но към момента не всички са съгласни, че ситуацията е толкоз зле.

Пред здравната комисия на Европейския парламент висшият здравен чиновник на Комисията Сандра Галина сподели, че отхвърля визията за голям дефицит и че има различни медикаменти, които могат да се използват.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР