Втори сме в Европа по тоалетни на двора
Почти един от 10 живее в къща с външна тоалетна у нас. На север в Румъния процентът скача няколко пъти до един от трима. В Европейски Съюз приблизително 1,5% от хората нямат WC, душ или баня. Това е относително постоянно срещан проблем в Румъния с 21,2% от популацията, следвана Латвия с по 7% и Литва с 6,4%, демонстрират още данните на Евростат.
Качеството на живот се дефинира и от опциите на хората да отопляват дома си. 8,2% от популацията на Европейски Съюз не е имало такава съответна опция, като България е с най-голям дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.
По отношение на екологичния отпечатък на семейства, които употребяват фосилни горива за отопляване на домовете си, за стопляне на водата, готвене и климатизация, той съставлява 669,3 кг на човек от популацията в Европейски Съюз през 2019 година и понижава по отношение на 921,7 кг през 2010 година Най-големи стойности на човек от популацията са регистрирани в Люксембург с 1662,1 кг, Белгия с 1245,3 кг и Ирландия с 1235,9 кг. Най-ниски са стойностите в Швеция с 34,6 кг, Малта с 96,3 кг, Финландия с 201,7 кг и Португалия с 214,3 кг. За България индикаторът е 228,1 кг на човек от популацията.
България е на последно място в Европейски Съюз по жилищните разноски през 2020 година с 65% под междинното ниво в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под междинното европейско ниво. Най-високи са жилищните разноски в Ирландия с 84 на 100 над междинното ниво в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.
През последните 10 години 16 страни членки записват повишаване на жилищните разноски, в три те са останали постоянни, а в осем са намалели. Най-голям е растежът в Ирландия (от 17% до 84% над междинното ниво в ЕС), а спадът е най-силен в Гърция (от 8% до 32% под междинното ниво в съюза).
Разходите за строителство на нови жилища в Европейски Съюз също са нарастнали през интервала от 2010 до 2020 година, изключително след 2016 година, като общото повишаване за интервала доближава 17%. Най-голям е той в Унгария (+63%), следвана от Румъния с 49%, Латвия с 46% и Литва с 39%. Гърция е единствената страна членка, която записва спад от 6%.
Качеството на живот се дефинира и от опциите на хората да отопляват дома си. 8,2% от популацията на Европейски Съюз не е имало такава съответна опция, като България е с най-голям дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.
По отношение на екологичния отпечатък на семейства, които употребяват фосилни горива за отопляване на домовете си, за стопляне на водата, готвене и климатизация, той съставлява 669,3 кг на човек от популацията в Европейски Съюз през 2019 година и понижава по отношение на 921,7 кг през 2010 година Най-големи стойности на човек от популацията са регистрирани в Люксембург с 1662,1 кг, Белгия с 1245,3 кг и Ирландия с 1235,9 кг. Най-ниски са стойностите в Швеция с 34,6 кг, Малта с 96,3 кг, Финландия с 201,7 кг и Португалия с 214,3 кг. За България индикаторът е 228,1 кг на човек от популацията.
България е на последно място в Европейски Съюз по жилищните разноски през 2020 година с 65% под междинното ниво в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под междинното европейско ниво. Най-високи са жилищните разноски в Ирландия с 84 на 100 над междинното ниво в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.
През последните 10 години 16 страни членки записват повишаване на жилищните разноски, в три те са останали постоянни, а в осем са намалели. Най-голям е растежът в Ирландия (от 17% до 84% над междинното ниво в ЕС), а спадът е най-силен в Гърция (от 8% до 32% под междинното ниво в съюза).
Разходите за строителство на нови жилища в Европейски Съюз също са нарастнали през интервала от 2010 до 2020 година, изключително след 2016 година, като общото повишаване за интервала доближава 17%. Най-голям е той в Унгария (+63%), следвана от Румъния с 49%, Латвия с 46% и Литва с 39%. Гърция е единствената страна членка, която записва спад от 6%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ