Историкът проф. Келбечева: В България сме отровени от комунистическата пропаганда
Почти 80 години след Деветосептемврийския прелом в България датата продължава да разделя обществото ни. Вчера пред Паметника на Съветската войска се сблъскаха хора, които желаеха да слагат цветя и да почетат героите, с други, настояващи за премахването на монумента, това съобщи историкът проф. Евелина Келбечева.
„ Комунизмът не си е отишъл. Ние сме отровени от тази агитация, освен в продължение на 45 години. Тя продължава към този момент 77 години. Не единствено духът на комунизма не си е отишъл, в България няма град, чиято архитектурна линия да не е унищожена от тези безусловно подправени тотеми на една изкривена и манипулирана „ памет ”. Това е превъзходството на руски монументи в безусловно всеки български огромен град, само че и освен. И продължаването на изкривяването на историята и това, което безусловно непозволено назоваваме „ историческа памет ”. Това не е историческа памет, а вкоренените и вкаменени клишета на комунистическата агитация, която стартира дни след 9 септември 1944 година ”, добави тя.
9 септември 1944 година е именуван ден на революцията, ден на националното въстание. Проф. Келбечева обаче го дефинира по този начин: „ Във вечерта на 8 против 9 септември се прави един анемичен боен прелом, който води до промяната на историческата орис на България ”. За поставянето на венци на Паметника на Съветската войска, а от други именуван Монумент на окупационната алена войска (МОЧА), тя сподели: „ Няма нито един надпис, отдаден на тази непобедима алена войска в България, който да има и дума, съответна на историята. На него написа „ На непобедимата Съветска войска освободителка. От признателния български народ ”. Тоест, има голяма част от този неблагодарен български народ, който е бил систематично унищожаван, изключително в изискванията на руската окупация на България в продължение на три години – от есента на 1944 година съвсем до края на 1947 година ”, сподели проф. Келбечева.
„ Комунизмът не си е отишъл. Ние сме отровени от тази агитация, освен в продължение на 45 години. Тя продължава към този момент 77 години. Не единствено духът на комунизма не си е отишъл, в България няма град, чиято архитектурна линия да не е унищожена от тези безусловно подправени тотеми на една изкривена и манипулирана „ памет ”. Това е превъзходството на руски монументи в безусловно всеки български огромен град, само че и освен. И продължаването на изкривяването на историята и това, което безусловно непозволено назоваваме „ историческа памет ”. Това не е историческа памет, а вкоренените и вкаменени клишета на комунистическата агитация, която стартира дни след 9 септември 1944 година ”, добави тя.
9 септември 1944 година е именуван ден на революцията, ден на националното въстание. Проф. Келбечева обаче го дефинира по този начин: „ Във вечерта на 8 против 9 септември се прави един анемичен боен прелом, който води до промяната на историческата орис на България ”. За поставянето на венци на Паметника на Съветската войска, а от други именуван Монумент на окупационната алена войска (МОЧА), тя сподели: „ Няма нито един надпис, отдаден на тази непобедима алена войска в България, който да има и дума, съответна на историята. На него написа „ На непобедимата Съветска войска освободителка. От признателния български народ ”. Тоест, има голяма част от този неблагодарен български народ, който е бил систематично унищожаван, изключително в изискванията на руската окупация на България в продължение на три години – от есента на 1944 година съвсем до края на 1947 година ”, сподели проф. Келбечева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ