Почти 30% от българските домакинства, или около 1,8 милиона души,

Почти 30% от българските семейства, или към 1,8 милиона души, попадат в категорията на енергийно небогати. Това излиза наяве от разбор на експертите от Net-Zero Lab, част от Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Оттам са създали особено изявление по тематиката за енергийно уязвимите консуматори у нас.

Въпреки това колосално число от 1,8 милиона души обаче, в страната към момента липсват ефикасни механизми за отбрана, което попречва сполучливото реализиране на либерализацията на пазара на електрическа енергия на битовите консуматори - промяна, която ще даде редица изгоди и нови благоприятни условия за семействата.

Още по тематиката

Драгомир Цанев: В България още не е ясно несъмнено кой е енергийно безпаричен Икономика / България 23 юли 2025 Над 2 милиарда евро за битка с енергийната беднотия планува Социалният фонд за климата Климат / България 17 март 2025 Нов план у нас стартира акция за ограничение на енергийната беднотия и поддръжка на енергийните кооперативи Енергетика / България 6 дек 2024

„ Ако ние като страна желаеме да се оправим с този голям проблем, е добре да работим с една обща тактика или дълготрайна стратегия за понижаване на енергийната беднотия, в която да се координират другите финансови механизми за поддръжка и да не се разчита единствено на обезщетения при либерализиран пазар, само че също по този начин и на други дълготрайни принадлежности. ”, акцентира енергийният специалист доцент Теодора Пенева от Българска академия на науките в най-новото обучително видео от поредицата „ Осъзнат потребителски избор “ на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет. 

Доц. Пенева показва, че основната стъпка преди либерализацията на битовия бранш е доразвиване на нормативната рамка. И показва съответни решения и образци от европейската процедура. Сред препоръчаните ограничения са:  Създаване на институция, която ръководи осведомителна система с данни за приходи, членове на семействата и енергийни характерности на сградите; Определяне на финансови обезщетения за енергийно бедните, вариращи съгласно приходите и енергийното потребление; Административни ограничения за по-тясната група уязвими консуматори, като възбрана за спиране на електрозахранването през зимата и разсрочено заплащане на сметки без санкции; Информационна акция за вярното установяване на състава на семействата и достъпа до обезщетения. 
 

Повече по тематиката можете да видите във видеото тук:

Законодателни промени по тематиката приготвя Министерски съвет

Темата за енергийната успеваемост и уязвимите консуматори ще бъде и част от целите на държавното управление в идващите няколко месеца.

В оповестената неотдавна Законодателна стратегия на Министерския съвет за интервала юли–декември 2025 година е планувано напълно скоро да бъдат импортирани промени в Закона за енергийната успеваемост. Проектът за промени ще бъде показан от Министерството на енергетиката в Министерския съвет за авансово разглеждане през август 2025 година, а формалното му внасяне е планувано за септември 2025 г.

Основните цели на квалифицираните промени в ЗЕЕ са: Въвеждане на условия на Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната успеваемост и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955; Намаление на първичното и крайното ползване на енергия; Въвеждане на условие за понижаване на крайното енергийно ползване на обществените органи с минимум 1,9 % годишно спрямо 2021 г.; Въвеждане на условие за възобновяване на минимум 3% годишно от общата повърхност на обществените сгради; Прилагане на ефикасни механизми за ръководство и мониторинг на енергийната ефективност; Насърчаване на контракти с обезпечен резултат (ESCO модели); Стимулиране на вложения в енергийно ефикасни технологии и възобновяване на сгради; Намаление на излъчванията на парникови газове, възстановяване на качеството на въздуха; Подобрени условия на живот, понижени разноски за сила, битка с енергийната бедност; Засилване на ролята на крайните консуматори посредством възстановяване на достъпа до информация за потреблението на енергия; Създаване на Национален фонд за декарбонизация