Никой не е забравил националите от 1994 и Световното в САЩ
Почти 30 години минаха от Съединени американски щати 94`, само че никой не е не запомнил историческото достижение на националите. Да си напомним носталгично някои неща.
Съвсем неотдавна се навършиха тъкмо 28 години от успеха на България над Германия на Световното състезание в САЩ`94. На 10 юли преди 28 години България съумява да реализира немислимото и да в профил един от любимците за спечелването на Световното състезание Германия и за първи път в своята история да отиде на полуфинал на сходен футболен конгрес.
Любимецът на българския футболен почитател Христо Стоичков не остана безучастен и бързо събра лайкове със своя коментар в обществените мрежи:
„ Наздраве, българи! Никой не може да ни вземе този ден! Германската стена падна! “
Нелекият път на националния тим
Когато приказваме за Световното състезание в Съединени американски щати, всички се сещат за успеха над Германия и несправедливата загуба от Италия. Но какъв бе целия път, който извървяха момчетата на Димитър Пенев от груповата фаза, до самия полуфинал с Италия, до мача за трето място?
21-ви юни, 1994-та – Нигерия 3:0 България – Мач от Група Д
26-ти юни, 1994-та – България 4:0 Гърция – Мач от Група Д
30-ти юни, 1994-та – Аржентина 0:2 България – Мач от Група Д
4-ти юли, 1994-та – Мексико 1:1 България (1:3 при дузпите) – Осминафинал
10-ти юли, 1994-та – Германия 1:2 България – Четвъртфинал
13-ти юли, 1994-та – Италия 2:1 България – Полуфинал
16-ти юли, 1994-та – Швеция 4:0 България – Мач за трето място
Дали шансът бе с нас през Съединени американски щати 94-та? Дали Пеневата чета в действителност бе този извънреден тим, който всички имаме вяра, че е? Дали Господ бе българин? Може би всичките тези неща са истина, само че неоспорим факт е, че в никакъв случай няма да забравим Съединени американски щати 94-та. , международните шампионати и достиженията на нашия народен тим прочетете в идващите редове.
Кой може да не помни в действителност?
И по какъв начин бихме могли да забравим цялото присъединяване на България на Световното състезание?
Кой може да не помни спиращия дъха пас на Любо Пенев към Емил Костадинов в мача против Франция за класиране на Световното?
А голът на Емил Костадинов във вратата на Бернард Лама в последната минута, който закла „ петлите “ и прати цялостен един народ в възторг?
Или е елементарно да се не помни лудия шанс, който извадихме с изхвърлянето на именития Диего Марадона от състава на Аржентина няколко дни преди мача с България?
Можем ли да забравим българската стена Боби Михайлов, който отчая въодушевените мексиканци при рулетката на дузпите?
Забравя ли се елементарно един летящ Данчо Лечков, разпечатващ немската врата?
Или майсторски ляв крайник на Христо Стоичков?
Забравят ли се (и простят ли се?) решенията на един абсурден Жоел Киню, който ограби освен България, само че и целия международен футбол от мач за вековете, в който такова до този миг футболно джудже като България щеше да играе край на Световно състезание против страшилището Бразилия?
Забравят ли се Данчо Лечков, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Илиан Киряков, Златко Янков, Краси Балъков и Наско Сираков?
Не. Не се не помнят тези неща, не могат да се не помнят и няма да се не помнят, а за достиженията на Пеневата чета през Съединени американски щати 1994-та ще се приказва и след генерации.
Силата на играта
Наистина ли се минаха цели 28 години? Сякаш бе през вчерашния ден, когато всички ходехме из улиците и празнувахме триумфа на нашите момчета. Сякаш бе през вчерашния ден когато една мъничка България не помни за миг своите неволи и мечтаеше.
Можем единствено постоянно да благодарим на Пеневата чета за страстите, които ни доставиха през това незабравимо футболно лято, и да се преклоним пред Цар Футбол, тъй като България през 94-та потвърди, че футболът е повече от игра. Много, доста, доста повече от игра.
*публикация
Съвсем неотдавна се навършиха тъкмо 28 години от успеха на България над Германия на Световното състезание в САЩ`94. На 10 юли преди 28 години България съумява да реализира немислимото и да в профил един от любимците за спечелването на Световното състезание Германия и за първи път в своята история да отиде на полуфинал на сходен футболен конгрес.
Любимецът на българския футболен почитател Христо Стоичков не остана безучастен и бързо събра лайкове със своя коментар в обществените мрежи:
„ Наздраве, българи! Никой не може да ни вземе този ден! Германската стена падна! “
Нелекият път на националния тим
Когато приказваме за Световното състезание в Съединени американски щати, всички се сещат за успеха над Германия и несправедливата загуба от Италия. Но какъв бе целия път, който извървяха момчетата на Димитър Пенев от груповата фаза, до самия полуфинал с Италия, до мача за трето място?
21-ви юни, 1994-та – Нигерия 3:0 България – Мач от Група Д
26-ти юни, 1994-та – България 4:0 Гърция – Мач от Група Д
30-ти юни, 1994-та – Аржентина 0:2 България – Мач от Група Д
4-ти юли, 1994-та – Мексико 1:1 България (1:3 при дузпите) – Осминафинал
10-ти юли, 1994-та – Германия 1:2 България – Четвъртфинал
13-ти юли, 1994-та – Италия 2:1 България – Полуфинал
16-ти юли, 1994-та – Швеция 4:0 България – Мач за трето място
Дали шансът бе с нас през Съединени американски щати 94-та? Дали Пеневата чета в действителност бе този извънреден тим, който всички имаме вяра, че е? Дали Господ бе българин? Може би всичките тези неща са истина, само че неоспорим факт е, че в никакъв случай няма да забравим Съединени американски щати 94-та. , международните шампионати и достиженията на нашия народен тим прочетете в идващите редове.
Кой може да не помни в действителност?
И по какъв начин бихме могли да забравим цялото присъединяване на България на Световното състезание?
Кой може да не помни спиращия дъха пас на Любо Пенев към Емил Костадинов в мача против Франция за класиране на Световното?
А голът на Емил Костадинов във вратата на Бернард Лама в последната минута, който закла „ петлите “ и прати цялостен един народ в възторг?
Или е елементарно да се не помни лудия шанс, който извадихме с изхвърлянето на именития Диего Марадона от състава на Аржентина няколко дни преди мача с България?
Можем ли да забравим българската стена Боби Михайлов, който отчая въодушевените мексиканци при рулетката на дузпите?
Забравя ли се елементарно един летящ Данчо Лечков, разпечатващ немската врата?
Или майсторски ляв крайник на Христо Стоичков?
Забравят ли се (и простят ли се?) решенията на един абсурден Жоел Киню, който ограби освен България, само че и целия международен футбол от мач за вековете, в който такова до този миг футболно джудже като България щеше да играе край на Световно състезание против страшилището Бразилия?
Забравят ли се Данчо Лечков, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Илиан Киряков, Златко Янков, Краси Балъков и Наско Сираков?
Не. Не се не помнят тези неща, не могат да се не помнят и няма да се не помнят, а за достиженията на Пеневата чета през Съединени американски щати 1994-та ще се приказва и след генерации.
Силата на играта
Наистина ли се минаха цели 28 години? Сякаш бе през вчерашния ден, когато всички ходехме из улиците и празнувахме триумфа на нашите момчета. Сякаш бе през вчерашния ден когато една мъничка България не помни за миг своите неволи и мечтаеше.
Можем единствено постоянно да благодарим на Пеневата чета за страстите, които ни доставиха през това незабравимо футболно лято, и да се преклоним пред Цар Футбол, тъй като България през 94-та потвърди, че футболът е повече от игра. Много, доста, доста повече от игра.
*публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ