Бюджет 2026 разплака и бедни, и богати: Шамар за бизнеса и р...
Почти 3 милиона българи (толкова са работещите) сипят огън и жупел от през вчерашния ден -от джоба им следващата година всеки месец ще излизат повече пари за осигурителна вноска за пенсия. Според проектобюджета за 2026 година тя скача с 2 %. За родените преди 1 януари 1960 година се покачва от 19.8% на 21.9%, а за родените след тази дата - от 14,8% на 16,8%. Проектобюджетът към момента не е показан обществено от Министерството на финансите, работи се с мистериозни документи, получени по загадъчен метод в задатък от медии.
Ако има някой по-унил от служащите и чиновниците, на които ще им се удържат повече пари, то това са бизнесмените. Защото осигурителните вноски се разпределят сред служащ и шеф и по-голямата част се поема от бизнеса. За тази година съотношението беше 11.42% към 8.38%. Управляващите пък направиха лупинг - дадоха обещание, че няма да подвигат налозите, и те фактически са непроменени. А осигурителните вноски по формулировка не са налог, макар че са значителен разход.
Сметките не са приятни
Ако вземем за образец междинната работна заплата за Пловдив за юни - 2167 лв., то служителят дава за пенсионната си вноска 142 лв., а работодателят - 178 лв., или общо 320 лв., излиза наяве от калкулатора kolkodavam.bg, създаден от Института за пазарна стопанска система. Това сме давали тази година. По-лошото е, че тези пари не отиват съответно за пенсията на индивида, от който се удържат, а в общата каца, от която се раздават пенсиите на актуалните пенсионери.
Има и още по-неприятен миг - част от тези пари ще отидат за богатството на държавните чиновници, служители на реда, военни, ДАНС, съдии и други, които не заплащат осигуровки. Плаща им ги страната, т.е. ние, данъкоплатците. Именно силовите структури пък се радват на непрекъснати нараствания на заплатите. Така те са целунати от ориста по две линии - хем ще взимат по-големи заплати следващата година, хем няма да заплащат осигуровките си. По тази тематика брожения има всяка година по това време, когато се преглежда бюджетът на страната, и напъните да се уеднаквят изискванията за двете групи постоянно удрят на камък.
Казват 2 % нагоре, а действително са 10%
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче обърна внимание на трактовките на цифрите. „ Заложеното нарастване от 2 процентни пункта в действителност е 10-процентово нарастване на данъка за пенсия. На 100 лева разход за труд на предприятието служащият ще получи с 3,16 лева по-малко. Ако той е получавал по-рано чисто 2000 лева на месец, в този момент ще получи 63 лева по-малко ”, уточни шефът от работодателската организация. Процентът демонстрира пропорционална смяна по отношение на изходна стойност, т.е. с какъв брой % нещо се е нараснало или понижило, а процентите пунктове мерят безспорна разлика сред две процентни стойности. Велев разяснява, че това е едно от най-грешните решения за увеличение на приходите в бюджета, тъй като е най-несправедливо.
Орязаха и минималната заплата
Оказа се, че даже и властта в лицето на министъра на труда Борислав Гуцанов (БСП) явно не знае какви цифри попадат в проектобюджета, тъй като изпадна в неловка обстановка с минималната работна заплата за следващата година. Министърът отсече: 1213 лв., или малко над 620 евро. Обаче в проектобюджета е заложена 1183 лв., или към 605 евро, обратно на формулата, вписана в Кодекса на труда. Разликата от 15 евро значи 180 евро на година по-малко приход за всеки работещ на минимална работна заплата. Това решение пък визира към 450 000 души, които получават минимално заплащане за неквалифицирания си труд. " Ако предлагането за МРЗ за следващата година остане 605 евро, това ще е в нарушаване на законодателството. Съвсем друго обсъждахме в Националния съвет за тристранно съдействие ", означи икономистът на КНСБ Любослав Костов. И добави, че общественият министър е извършил наредбата в Кодекса на труда и е внесъл план на разпореждане по отношение на законовия текст. " Правилният термин в актуалната обстановка е, че държавното управление понижава минималната работна заплата “, посочи Костов.
Пенсии и майчинство
С плана на бюджет на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за идната година се дефинира от 1 юли 2026 година минималната пенсия за стаж и възраст да е 346,87 евро. Средният размер на пенсията на един пенсионер се планува да доближи малко над 541,20 евро. За 2026 година оптималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, се резервира на равнището от тази година - 3400 лв., или 1738,40 евро. Пенсиите, отпуснати до 31 декември тази година, ще се осъвременят от 1 юли следващата година с решение на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт с %, избран по швейцарското предписание. Точната стойност ще бъде избрана след приемане на регистрираните стойности за инфлацията и растежа на осигурителния приход през годината. Очакваният действителен растеж на пенсиите е с 4,8%, при планувана стойност на средногодишната инфлация от 3,5 на 100.
Майчинството за втората година остава също непроменено - съвсем 399 евро, макар поръчките на общественото министерство, че най-сетне парите на майките ще се осъвременят.
Безработните да се оправят с 9 евро дневно
Управляващите не възнамеряват да усилват минималния дневен размер на компенсацията за безработица от 9,21 евро, както и оптималния дневен размер - 54,78 евро.
И богатите плачат
Разчетено е оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да доближи 2352 евро (4607 лева.), което е нарастване по отношение на сегашните равнища от 4130 лв.. Това ще засегне най-високоплатените експерти. IT секторът да вземем за пример от години се самоопределя като " дойна крава " за бюджета.
Коментари и реакции
Адриан Николов, икономист от ИПИ: Основните претенции са ориентирани към ограничение на разноските
Като цяло не чакам голям спор към Бюджет 2026, видяхме няколко заявки от страна на опозицията и най-много от ПП-ДБ, само че там главните стремежи и претенции са ориентирани към ограничение на разноските. Това желае сега и цялата икономическа общественост, отвън околните до ръководещите кръгове, а те го желаят, тъй като е явно, че ще би трябвало да се гони някакъв естествен бюджетен недостиг краткосрочно. Имаме обаче и първите параметри в едно неофициално изявление на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, което на мен персонално ми приказва, че в годината на еврото огромни промени на бюджетните параметри няма да има. Ще се преследва фиксиране на дефицитите до ръба на заложеното в Маастрихт - 3-те %, които евентуално през 2025 година няма да излязат, само че това е към този момент напълно различен въпрос.
Христина Христова, някогашен обществен министър: Пенсионната система чака тежки политически решения
6-7 са нещата в пенсионната система, които чакат тежки политически решения. Очевидно няма да се слагат на масата за тази бюджетна процедура и няма да се работи по тях. Предвиденото нарастване на осигуровките с 2% от следващата година и с още 1% през 2028 година е стъпка да се усъвършенства приходната част на пенсионната система.
Въпросът беше какво вършим изобщо със структурата на пенсионната ни система. Тя може ли да продължи да действа по този метод с значителен дял заплащания, несвързани с присъединяване в труда на хората и с внасяне на осигурителни вноски? Това не значи, че страната би трябвало да ги остави без помощ, само че това значи, че не трябва повече в пенсионната система да стоят подобен тип заплащания.
Очаквах този разбор, който беше предоставен от Народното събрание на държавното управление, да се направи за пенсионната система и да се дадат оферти, свързани с проблемите, които имаме с финансовата резистентност. Проблемът не е единствено в приходната, само че и в разходната част на пенсионната система. Но явно, че този разбор не пристигна.
Ако има някой по-унил от служащите и чиновниците, на които ще им се удържат повече пари, то това са бизнесмените. Защото осигурителните вноски се разпределят сред служащ и шеф и по-голямата част се поема от бизнеса. За тази година съотношението беше 11.42% към 8.38%. Управляващите пък направиха лупинг - дадоха обещание, че няма да подвигат налозите, и те фактически са непроменени. А осигурителните вноски по формулировка не са налог, макар че са значителен разход.
Сметките не са приятни
Ако вземем за образец междинната работна заплата за Пловдив за юни - 2167 лв., то служителят дава за пенсионната си вноска 142 лв., а работодателят - 178 лв., или общо 320 лв., излиза наяве от калкулатора kolkodavam.bg, създаден от Института за пазарна стопанска система. Това сме давали тази година. По-лошото е, че тези пари не отиват съответно за пенсията на индивида, от който се удържат, а в общата каца, от която се раздават пенсиите на актуалните пенсионери.
Има и още по-неприятен миг - част от тези пари ще отидат за богатството на държавните чиновници, служители на реда, военни, ДАНС, съдии и други, които не заплащат осигуровки. Плаща им ги страната, т.е. ние, данъкоплатците. Именно силовите структури пък се радват на непрекъснати нараствания на заплатите. Така те са целунати от ориста по две линии - хем ще взимат по-големи заплати следващата година, хем няма да заплащат осигуровките си. По тази тематика брожения има всяка година по това време, когато се преглежда бюджетът на страната, и напъните да се уеднаквят изискванията за двете групи постоянно удрят на камък.
Казват 2 % нагоре, а действително са 10%
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче обърна внимание на трактовките на цифрите. „ Заложеното нарастване от 2 процентни пункта в действителност е 10-процентово нарастване на данъка за пенсия. На 100 лева разход за труд на предприятието служащият ще получи с 3,16 лева по-малко. Ако той е получавал по-рано чисто 2000 лева на месец, в този момент ще получи 63 лева по-малко ”, уточни шефът от работодателската организация. Процентът демонстрира пропорционална смяна по отношение на изходна стойност, т.е. с какъв брой % нещо се е нараснало или понижило, а процентите пунктове мерят безспорна разлика сред две процентни стойности. Велев разяснява, че това е едно от най-грешните решения за увеличение на приходите в бюджета, тъй като е най-несправедливо.
Орязаха и минималната заплата
Оказа се, че даже и властта в лицето на министъра на труда Борислав Гуцанов (БСП) явно не знае какви цифри попадат в проектобюджета, тъй като изпадна в неловка обстановка с минималната работна заплата за следващата година. Министърът отсече: 1213 лв., или малко над 620 евро. Обаче в проектобюджета е заложена 1183 лв., или към 605 евро, обратно на формулата, вписана в Кодекса на труда. Разликата от 15 евро значи 180 евро на година по-малко приход за всеки работещ на минимална работна заплата. Това решение пък визира към 450 000 души, които получават минимално заплащане за неквалифицирания си труд. " Ако предлагането за МРЗ за следващата година остане 605 евро, това ще е в нарушаване на законодателството. Съвсем друго обсъждахме в Националния съвет за тристранно съдействие ", означи икономистът на КНСБ Любослав Костов. И добави, че общественият министър е извършил наредбата в Кодекса на труда и е внесъл план на разпореждане по отношение на законовия текст. " Правилният термин в актуалната обстановка е, че държавното управление понижава минималната работна заплата “, посочи Костов.
Пенсии и майчинство
С плана на бюджет на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за идната година се дефинира от 1 юли 2026 година минималната пенсия за стаж и възраст да е 346,87 евро. Средният размер на пенсията на един пенсионер се планува да доближи малко над 541,20 евро. За 2026 година оптималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, се резервира на равнището от тази година - 3400 лв., или 1738,40 евро. Пенсиите, отпуснати до 31 декември тази година, ще се осъвременят от 1 юли следващата година с решение на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт с %, избран по швейцарското предписание. Точната стойност ще бъде избрана след приемане на регистрираните стойности за инфлацията и растежа на осигурителния приход през годината. Очакваният действителен растеж на пенсиите е с 4,8%, при планувана стойност на средногодишната инфлация от 3,5 на 100.
Майчинството за втората година остава също непроменено - съвсем 399 евро, макар поръчките на общественото министерство, че най-сетне парите на майките ще се осъвременят.
Безработните да се оправят с 9 евро дневно
Управляващите не възнамеряват да усилват минималния дневен размер на компенсацията за безработица от 9,21 евро, както и оптималния дневен размер - 54,78 евро.
И богатите плачат
Разчетено е оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да доближи 2352 евро (4607 лева.), което е нарастване по отношение на сегашните равнища от 4130 лв.. Това ще засегне най-високоплатените експерти. IT секторът да вземем за пример от години се самоопределя като " дойна крава " за бюджета.
Коментари и реакции
Адриан Николов, икономист от ИПИ: Основните претенции са ориентирани към ограничение на разноските
Като цяло не чакам голям спор към Бюджет 2026, видяхме няколко заявки от страна на опозицията и най-много от ПП-ДБ, само че там главните стремежи и претенции са ориентирани към ограничение на разноските. Това желае сега и цялата икономическа общественост, отвън околните до ръководещите кръгове, а те го желаят, тъй като е явно, че ще би трябвало да се гони някакъв естествен бюджетен недостиг краткосрочно. Имаме обаче и първите параметри в едно неофициално изявление на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, което на мен персонално ми приказва, че в годината на еврото огромни промени на бюджетните параметри няма да има. Ще се преследва фиксиране на дефицитите до ръба на заложеното в Маастрихт - 3-те %, които евентуално през 2025 година няма да излязат, само че това е към този момент напълно различен въпрос.
Христина Христова, някогашен обществен министър: Пенсионната система чака тежки политически решения
6-7 са нещата в пенсионната система, които чакат тежки политически решения. Очевидно няма да се слагат на масата за тази бюджетна процедура и няма да се работи по тях. Предвиденото нарастване на осигуровките с 2% от следващата година и с още 1% през 2028 година е стъпка да се усъвършенства приходната част на пенсионната система.
Въпросът беше какво вършим изобщо със структурата на пенсионната ни система. Тя може ли да продължи да действа по този метод с значителен дял заплащания, несвързани с присъединяване в труда на хората и с внасяне на осигурителни вноски? Това не значи, че страната би трябвало да ги остави без помощ, само че това значи, че не трябва повече в пенсионната система да стоят подобен тип заплащания.
Очаквах този разбор, който беше предоставен от Народното събрание на държавното управление, да се направи за пенсионната система и да се дадат оферти, свързани с проблемите, които имаме с финансовата резистентност. Проблемът не е единствено в приходната, само че и в разходната част на пенсионната система. Но явно, че този разбор не пристигна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ